src="http://text.glitter-graphics.net/love/r.gif" border=0>
4UI 4OVE4E TAZI VEST TQ DO6LA I ZA TEB AKO DNES PRIEME6 TI (ISUS)I 6TE SE SPASI6 PRIEME6LI (ISUSA)ZNAI NEBETO RADVASE ZA TEB 4E DNES SPASEN SI OT SMARTA 6TE JIVEE6 VE4NOSTA... badete blagosloveni
Приказка за трите дървета
Имало едно време три дръвчета, които растели на един планински склон и мечтаели в какво ще се превърнат, когато пораснат. Първото дръвче погледнало звездите, които блещукали като скъпоценни камъни над него. "Искам в мен да слагат съкровища - казало то. - Искам да бъда покрито със злато и украсено с диаманти. Аз ще бъда най-красивото ковчеже за скъпоценности в света!"
Второто дръвче се взряло в поточето, което бълбукало на път за морето. "Искам да бъда голям кораб - прошепнало то. - Искам да плавам по високите вълни и да нося велики царе. Искам да бъда най-мощният кораб в света!"
Третото дръвче погледнало надолу към долината, където забързани мъже и жени работели в един шумен град. "Не искам изобщо да напусна този склон - рекло то. - Искам да порасна толкова високо, че когато хората се спрат да ме погледнат, да вдигнат очи към небето и да помислят за Бога. Аз ще бъда най-високото дърво в света!"
Минали години. Валели дъждове, пекло слънце и дръвчетата пораснали. Един ден трима секачи се изкачили в планината. Единият от тях хвърлил поглед върху първото дръвче и рекъл: "Красиво е това дърво. Идеално е за мен." Той замахнал с лъскавата си брадва и дръвчето паднало. "Сега ще стана красиво ковчеже - помислило си то. - В мен ще слагат чудни скъпоценности."
Другият секач погледнал второто дръвче и казал: "Това дърво е здраво. Става за мен." Той вдигнал брадвата и второто дръвче рухнало. "Сега ще се нося по големите вълни - помислило си то. - Ще стана як кораб, достоен за царе!"
Третото дърво изтръпнало, когато последният секач го погледнал. То се извисявало право и високо и с върха си сочело небето. Но секачът изобщо не вдигнал поглед. "Всяко дърво ще ми влезе в работа" - измърморил той. Размахал брадвата и дървото се строполило.
Първото дърво се зарадвало, когато секачът го донесъл в работилницата на един дърводелец, но дърводелецът не мислел за ковчежета. С мазолестите си ръце той го превърнал в ясла за животни. Красивото някога дърво не било украсено със злато или напълнено със скъпоценности. То било покрито с талаш и напълнено със слама за гладните домашни животни.
Второто дърво се усмихнало, когато секачът го донесъл в корабостроителницата, но то не било превърнато в грамаден кораб, а в рибарска лодка. Тъй като била прекалено малка и слаба, за да плава по море или дори в река, тя била пусната в едно малко езеро. Всеки ден с нея носели мъртва вмирисана риба.
Третото дърво се смутило, когато секачът го нарязал на дебели греди и ги наредил в един склад. "Какво стана? - чудело се високото някога дърво. - Исках само да раста на склона и да соча Бога."
Изминали много, много дни и нощи. Трите дървета почти забравили мечтите си. Но една нощ златна звездна светлина огряла първото дърво, щом една млада жена положила новороденото си бебе в яслите. "Бих искал да му направя люлка" - прошепнал мъжът до нея. Майката стиснала ръката му и се усмихнала, когато светлина озарила гладкото кораво дърво. "Яслите са така красиви" - рекла тя.
И положила в онази дървена ясла не просто злато и диаманти, а Самия Бог, Който бе станал за нас Човек. Така тази хранилка – яслата, се удостоила да приеме в себе си Съкровището на съкровищата – Самия Бог!
В този момент първото дърво разбрало, че е приютило най-голямото съкровище в света.
Една нощ уморен пътник и неговите приятели влезли в старата рибарска лодка. Второто дърво кротко плавало по водата и пътникът заспал на кърмата. Скоро се надигнала страшна буря. Дървото настръхнало, защото знаело, че няма да издържи на вятъра, дъжда и вълните. Умореният пътник се събудил. Той станал, прострял ръка и извикал: "Мир!" Бурята спряла толкова бързо, колкото и започнала. Тогава второто дърво разбрало, че носи Царя на небето и земята.
Една петъчна утрин третото дърво се сепнало, когато неговите греди били издърпани от купищата в склада. Те били понесени по улиците сред разярената тълпа. Дървото потреперило, щом войниците приковали ръцете на един човек върху него. То почувствало, че било грозно, грубо и жестоко. Но в неделя сутринта, когато слънцето изгряло и земята потреперила от радост под него, третото дърво разбрало, че Божията любов е променила всичко. Тя направила първото дърво красиво, второто дърво здраво и всеки път, когато хората си спомняли за третото дърво, те мислели за Бога. Това далеч надхвърлило мечтата му да стане най-високото дърво в света.
Той е тук - алелуя!Той е тук - Амин!
Той е тук - свят е - свят е!
Той е тук отново днес!
Той е тук и те слуша - вика твоето име сега!
Той е тук - докосни Го и ще бъдеш променен!
Аз знам в сърцето ми живее духът Му!
Аз виждам образа Му - на твойто лице!
Аз знам, че ангелите са между нас сега - Неговата слава е тук сега!
Амин!
" Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога..."
ЧУДНОТО ЦВЕТЕ
Намери градинарят рядко цвете
и във градината го посади.
Да го запази пък от ветровете
отвред го с храсти нежни огради.
На завет гледано с любов грижлива,
то даде пъпка и се разцъфтя.
И сладък аромат взе да разлива
сред околните храсти и цветя.
“О, как ще се зарадва господарят,
когато утре го открие сам” –
помисли развълнуван градинарят
и гледаше цвета с възторг голям.
На следващата заран с пълна лейка
запъти се към свойто цвете той.
Ала сред нежно сведените вейки
не го видя. Изчезнало бе то!
Във ужас градинарят се развика:
- Ах, кой откъсна мойто цвете там?
Ала на туй смущение велико
отвръщаха слугите: “Аз не знам”.
Сърцето му за малко да се пръсне!
Най-сетне рече му един от тях:
- Таз утрин господарят го откъсна
и вкъщи го занесе. Аз видях!
Успокоен, въздъхна градинарят
и рече: “Тоя цвят не беше мой!
Да го откъсне може господарят.
Тук всичко негово е! Прав е той!”…
О, братя, и в градината на Бога
кога изчезне някой цвят от нас,
да не роптаем в бунт и във тревога!
Над Своите цветя Бог има власт!
Недей да виниш другите за своите грешки ! Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието.
– Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече... Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...
[скрий описанието]
