Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци, и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича. Рогачът в планините по-много те обича, по-харно те познават крилатите певци, но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба, доволно е, че даваш покривката и хляба, и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?