през стената* ще мина, ще видиш.. дай ми всичко, за да издържа миговете в които те нямам и не идваш..Сянка, която търси теб, мечтата изгаря без целувката.. по пътя се стича, пресъхва гласа.. празна е нощта, душата се пълни..
Ругай ме сега, изгаси светлините, там останах аз ! х2Каза ми, помня, че скитниците обичаш и искаш с мен да живееш.. времето минава, нуждата болка причинява и още чакам през вратата да влезеш.. кажи ми "искам те" и аз като сянка през вратат
Йоргос Мазонакис - Миговете в които те нямамСам съм отново, в дома ми - тишина.. всичко е мрак, липсваш ми ти.. как да полегна, как свещ да запаля.. пламък, който кожата изгаря.. Ако не те видя, как на себе си да кажа "любовта тук не живее"
