VBOX7

напил и съм се бил бил.(мин. незапомнено)

Дядо вади тапа!

Моята първа и последна любов-хладилникът...

Най-хубавото червило е усмивката...

Момиче на различните плитки,ластици, връзки,гривни и чорапи.Яде всичко.Обича животни.

Хммм,забелязах твърде много профили,осрани с твърде много простотии и реших,че не бива да остана по-назад и че трябва да осера и своя профил.

Взирам се в белия лист и се чудя какво да напиша.Бих могла да го наситя с думи за бъдещето или да го нашаря с хумор.мога да го изрисувам или да го засипя с тъжни,тежки думи.Но аз реших да пиша прости думи,които описват действителността.Дум и,които показват този сив свят на хартия.За хората,които не осъзнават,че не живеят в свят от изпълнени мечти,радост и усмивки.Технология, предмети, които ни улесняват,да,но всъщност ние отдавна сме си изградили малък свят,в когото не допускаме никого,освен собствените си мисли и чувства.Усещам своя собствен свят като стъклена кутийка или чаша,в която аз съм затворена буболечка.нищо не ме задържа да изляза,обаче дали искам…Не съм сигурна,че искам да счупя крехкото стъкло и да открия себе си за другите,които също са свои затворници.Всеки от нас би могъл да направи крачка към другите,просто не искаме.Страх ни е да излезем,да се покажем пред другите.Живеем с мисълта,че не можем да изплуваме на сушата,че не можем да се спасим.Истината е,че не искаме,нямаме желание да открием неизвестното и да се споделим с другите.Просто стоим уж на сигурно в черупките си,свити,живеейки скучния си живот,живеейки с мисълта,че живеем важен и стойностен живот,изпълнен с трепет,вълнение и желание.Истината е,че в живота на човека няма ни един важен момент,няма значение какво ще стане,нали най накрая всички ще умрем.Дори да влезеш в историята и през живота си да направиш чудо,няма да се спасиш от смъртта.Сега ние помним великите си предци,но те също са имали такива,а тях кой ги помни.И нашите деца няма да помнят нашите предци,но ще помнят нас.Внуците ни вече няма да ни помнят.Израсне поколение-две и вече си изличен не само от Земята,но и от съзнанието на хората.Нямало те е.Така че,каквото и да правиш,дори да станеш велик и известен,пак ще бъдеш забравен.Живей както желаеш,не пламти за слава,просто живей,не се стреми много високо,защото дори да постигнеш целите си,пак ще бъдеш забравен и ще потънеш дълбоко.Помня първото си изречение,думите за белия лист,за празното пространство и идеите,които изникваха и растяха в главата ми.Започнах писанието си,сега го довършвам,просто се нося по течението,споделям идеите си с белия лист и начертаните редове.Улисвам се,правя грешки,драскам и продължавам по реда.Думите сами се изреждат идват сами върху листа.Химикалката свърши,беше сменена.По-неудобна,н о поне пише.И продължавам бавно у мудно да ръся безцелните си словосъчетания по хартията.Нова страница,да,но всъщност нищо не се променя.Само е по-меко.Мислите ми се забавиха и оплетоха,погледът ми се замъгли,стана ми студено,ръката ме заболя.Очаквам главата ми да тупне върху листа,вече натежала от тежки и оплетени мисли.Неуспешен опит за стопляне на ръцете,осъществен чрез сядане върху тях.Втори неуспешен опит.Главата ми се изпразни,имам чувството,че вече излях всичко върху листа.Сякаш сега съм няма и нямам какво повече да кажа.Знам,че започнах да се повтарям,да преизказвам стари идеи,стари думи.не преоткривам,копирам се.И се дразня от това-да вдигна поглед нагоре към страницата и да видя глупави,познати до болка,думи,повтаряни поне по три пъти.Думи,от които се опитвам да се откажа,но просто не мога.Искам да се отърся от използваните вече изрази.Усещам някакво глупаво,жегващо дежа ву,което обаче се превръща в глупава,непозната реч.Целият свят вече ми е досадил,няма какво да ме учуди.

И ето това е моят малък свят-свят на мълчание,на недоизречени думи,на отчаяни погледи,изпълнени с желание.Свят на много мечти,фантазии и образи,на тъга,отчаяние и мъка,на любов.Този малък мой свят,в който всеки е добре дошъл,стига да иска да влезе и да открие моите тайни,най-дълбоките кътчета на душата ми и най-съкровените ми желания.Но дали някой иска да проникне в света ми,дали иска,откривайки ме,да покаже себе си?Дали ще устои на изкушение,само,за да не се разкрие?Дали е толкова алчен?Или уплашен,че ще използвам тайните му срещу него?Никой не знае.аз съм отворена книга,готова да бъда прочетена,вдъхваща доверие.Да,но защо никой не се осмелява да пристъпи в дебрите на моя малък свят?Гордост и високомерие?Страх?Къ� �е е всичкото доверие?Къде са чувствата,с които сте създадени?Чувствата,� � които сте се появили на бял свят.Чувствата,които предизвикват едно малко чудо.Тези чувства,дълбоко закопани във вас,желаещи да изникнат отвън.Защо ги задушавате?Защо пречите на света да ви опознае такива,каквито сте?Човешки същества,създадени с любов.Къде е всичката любов?Защо хората общуват,само,за да поискат нещо един от друг?Защо?Защо никой няма да потропа на вратата на съседа си,за да му връчи скромен подарък от сърце?Или дори да го прегърне?Защо тази чиста,човешка любов,е заместена от арогантност и лицемерие?Защо?Един-е динствен въпрос кънти в главата ми и буди възмущение и огорчение от света,в който живеем.как може да видиш страдащ човек на пътя и да го подминеш арогантно?Не,ти не си човек!Ти нямаш правото да използваш названието ти,дадено от Бога,нямаш основание да се наричаш Негово подобие!Огледайте се около себе си!Не желаете ли да промените тази жегваща липса на любов?Не желаете ли да поръсите малко положителни чувства сред хората?Да ги накарате да се усмихнат,да искат да пеят и да се радват на самото си съществуване.Не желаете ли да видите искрена усмивка на лицето дори на стар враг?Или предпочитате невинни детски сълзи да се леят?Сами решете.Сами избирате как да живеете,просто решете!Не искате ли да се радвате,че сте успели да накарате някой да е щастлив?Не искате ли всички да сме щастливи?Или за вас е по-важно вие да сте щастливи,а другите каквото могат да правят?Защо всички трябва да се облицоваме с лъжи,гняв.отчаяние,мр ак и горделивост?не можем ли да покажем истинската си същност,та дори това да е една изморена,стара душа,наситена със скрита любов?Не можем ли просто да се обичаме безкористно?Да бъдем едно цяло.Да споделяме храната,мечтите си,надеждите?За този половин час аз се опитах да вселя малко любов в душите ви.Не знам дали успях,но искрено се надявам да е така.