VBOX7

визуалното му превъплъщение в печален лъв.
Има такъв паметник на Печалния умиращ лъв в Люцерн, Швейцария.
... И най-силните се смаляват и си отиват...
Валери Станков

Писмо от безкрая

Когато ти четеш това
аз може би ще съм далече.
Далече, там накрай света,
където синьото е вечност.
Навярно дните ти ще са цветя,
а сънищата-светла нежност.
Сърцето ми под слой листа
ще търси тихата безбрежност.
И само спомени ще скитат
бездомни и самотни в мрака.
Тогава вятъра за мен не питай,
че аз в безкрая те очаквам.
И от безкрая пиша тези думи,
душата ти дано докоснат!
Дано пребродят тайни друми,
дано и мислите ти омагьосат!
Не стигна времето за всичко,
не казах колко те обичам….
Изпращам ти писмо едничко,
сърцето от безкрая ти наричам.
Ивелина Никова


"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор..., нито подаръците са обещания..
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш.
Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя.
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…."

Хорхе Луис Борхес

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками и не се кланят на никого.
Те овладяват света,без да си губят душата.
... Ала вървят и вървят само напред и нататък!
Въпреки вечния страх! Въпреки всяка измама!
Никой не може без тях.Рамо за силните няма!
Те знаят как да простят,как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад и не говорят ненужно.
Те са внезапни искри от небесата дарени.
Тяхната воля твори нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст и доживотната завист,
още влекат своя кръст и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,прави ги по-всемогъщи.
Силни- те плачат сами.
ВЕСЕЛИНА АТАНАСОВА

Приятелите винаги остават

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

Димитър Ценов

С пари можеш да си купиш къща, но не и дом.
Можеш да си купиш легло, но не и сън.
Можеш да си купиш часовник, но не и време.
Можеш да си купиш книга, но не и знание.
Можеш да си купиш положение, но не и уважение.
Можеш да си платиш за лекар, но не и за здраве.
Можеш да си купиш живот, но не и душа.
Можеш да си купиш секс, но не и любов.
Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност!


Не очаквай много от огъня, който всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не съжалявай за това, което помниш.
Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.
Не търси доброто, което съблазнява - то не е за тебе.
...Помни: ти не си пратен в света да разрешаваш всички противоречия, а си пратен да живееш. Ако научиш това, ти ще придобиеш много, а ако не научиш това, още много има да учиш.

Научи се да не гледаш назад.
Ако Пепеляшка се бе върнала за пантофката си,
никога нямаше да стане принцеса.
-----------------------
Нельзя сначала убивать,
Потом шептать: «Я не нарочно!..»
Нельзя все время предавать,
Потом молить: «Исправлюсь!.. Точно!»

Нельзя сначала принижать,
Потом просить: «Прости за шутку!..»
Нельзя трусливо убегать,
Сказав, что «Вышел на минутку»!..

Нельзя, вернувшись, сделать вид,
Что все как прежде остаётся...
Ведь Жизнь на месте не стоит!..
За всё!.. Всегда!.. Всем воздаётся!...

Сложи-ка вместе все «нельзя»!
И посмотри, что получилось...
Была сильна Любовь моя,
Теперь прости... испепелилась...

-----------------------


ЕКОЖИВОТ

Тук на Земята
гори ми главата.
Скапан живот.
Ставам робот.
Не разсъждавам.
Изпълнявам.
Трябва екоживот.
И ето.
Това не е еко -
смени.
Това пък е меко -
виси
и него смени.
Смених водомера.
И електромера.
Крушките сменям
навред.
Няма ред.
Смених мъжа
без да тъжа.
В 21 век
сменям наред.
Смених истина
с лъжа.
Смених работа
с - лежа.
И ето
сменям сърцето.
Дано сега съм еко.
М.Т. 28.09.2009



Всяко краче е със собствено мнение, но са тръгнали в една посока!



ЧРД НА МИМА

Бъди по детски непокорна,
когато си свела виновно глава!
Вдигай гордо очи и тогава ,
когато те мъчи горчива тъга!
Обичай силно, дори в самота,
когато се криеш от слабостта!
Не захлопвай зад гърба си врати,
когато по лицето се стичат сълзи!
Силна бъди и нивга невзрачна!
Смела бъди, бъди непрозрачна!
И ще имаш рамото на тия мъже,
на които брадата им леко боде!!!
С черти сурови, в битки калени,
а не тия, дето пълзят на колене.
С любов сърцата им ти отвори,
дори да ги крият зад девет врати!
Небе бъди, ако потърсят звезда,
и море - ако поискат капка вода!
С този плам, който носиш днес,
съчетала в себе се дух и финес,
в среброто на далечните дни
с днешна сила живот да гори!
Сребърните дни и те са наши,
посрещни ги с вдигната глава!
А сега да вдигнем пълни чаши
с наздравица - за младостта!
Протегнах си ръката - за малко само!
Като орисница докоснах твоето рамо!
Да бъде живота ти щастлив и лек!
И както казва се , от днес - до век!
М. Т. 26.09.2009

УТРИННА МОЛИТВА

В гърдите като птичка пърха моето сърце!
Господи, добър бъди! Дай ми и на мен криле!
Да литна бързо с тях във висините,
понесена от вятъра , и от мечтите!
Света да обиколя и с клонче от маслина
надежда да разпръсна навред, където мина!
Дай ми, Боже, от живата вода на твоята сила
да видиш как в неземен огън аз ще я превърна!
И после като лястовица бяла, не кат птица сива,
на хората в сърцата като обич ще я върна!
М. Т. 04.06.2009

МОЯТ ЕВЕРЕСТ

На кладата от чувства,
от мен самата изградена,
бавно ще се изкача!
Надолу няма да поглеждам,
към върха и се стремя
със сърцето огън да запаля!
И там, обляна в чудна светлина
ще видят всички - не горя,
а странно сливам се със вечността!
М.Т. 23.05.2009

на Дафи
В този безпринципен и материален свят,
където всички искат силно да те озлобят,
да надмогнеш себе си аз давам ти кураж,
за да не са мечтите ти недостижим мираж.

В този свят на неспокойствие и оцеляване,
навлизай ти внимателно, но със желание.
Движи се бавно по ръба на острието
на живота, мачкащ ни лукаво битието.

Не падай духом, не пристъпвай с агресия!
Дори крещи, докато в теб настане равновесие.
Като лъвица тичай без посока, ако си ранена.
С вой раздирай мрака до болка изтощена.

Не допускай да те виждат ревяща и наивна,
лутаща се плахо, унизена и безсилна!
Наслаждавай се на светлината в миг на срив,
защото с мисия си на Човек и то щастлив!

Ако в неспокойните води на сложни дни,
някой ти протегне ръце изпълнени със вяра,
без думи, без сигнал уверено ги приеми!
Той криле за полет безрезервно ти дарява!

М.Т. 05.08.2009 София

На Галка

Един ден ТОЙ да коленичи в твоите нозе
и на длани да постави своето сърце!
С поглед огнен душата му да промълви,
че със страст и вечна обич той ще те дари!
Приближи до него в тоя неземен миг,
та в ореол да блесне прекрасният му лик!
Любовта му силна да стопи пък ледовете,
дето са на твоята гордост плодовете!
Спокойно въздух поеми , чувствата не крий!
Съдбата ти предлага в рая да те скрий!
Сведи глава и бавно протегни ръцете,
с неизмерна нежност погали лицето,
мъжката му сила в своите длани скрий,
целуни го в устни страстно и жадно я изпий!
Плавно, мълчаливо, със трептящо тяло,
бавно го обвивай като с паяжинно було.
Сплитай пръсти - златни нишки, отметни коса,
обгърни с моминска свила мъжки рамена.
Снагата си извивай, кръшно и игриво,
потопи го в нега със сърце щастливо!
С пламнали зеници, с пърхаща душа,
вълшебствата си тайни покажи сега!
В този танц любовен пулсът ти да чуе,
колко чудно и красиво всичко туй е!
Ласкава и доверчива в прегръдката му нежна,
примамливо скрий се, ти кралице снежна!
Изненадана ще чуеш, упоена от наслада,
как животът негов получаваш за награда!

Безшумно водех те по звездната алея,
в царството на закачливи мисли свои.
Пътуване сред изкушенията в райските покои,
подарявам на тебе ГАЛКА, като благородна фея!

М.Т 29 юли 2009г. Берковица

07.08.2009 деня на твоята сватба
Бергюзар Корел

Ден на щастие и радост голяма,
ден на обич, пред света призната!
Защо ли болка сърце ми обхвана
и празнота настани се в душата?

Развълнувана чаках заветното "ДА",
а след него сякаш останах сама.
Защо ли нещо вътре в мене гори,
нещо като запалена свещ се топи?

След горещите часове на наслада
сега изкачвам се бавно на клада.
Защо ли залезът е кървава рана
и тръпката в пулса вече я няма?

Сантименталният ден порти затваря.
Загадъчно мълчание извива спирала.
Навън нещо витае, нещо се случва.
При мен - тъга пак стрелите насочва.

Дървета и птици потъват в мрак.
Нощта бърза , изпълнена с хлад.
Чакам от нейде дума да чуя, звук.
И сънят бяга, и той не идва тук.

Скандална и странна е тази тревога,
която като студена змия ми тяло обвива.
Да се откъсна искам от нея , а не мога .
Стяга ме здраво в обръч от тел бодлива.

Нямам , приятели, ключ за вашите сърца,
а огряват ме те като безброй слънца.
Влизам с взлом във тях, и не ме е срам!
Надежда да си взема! Неприлично е, знам!

Изтънява бавно и сигурно мрака на нощта.
Слънцето от изток пак във розово изгрява.
Змията смачках на надеждата със нежността!
Утрото нахлу и със свежест ме изпълва цяла.

Ето, не е мъртва птица моята душа!
Защото топлината ваша даде и крила!
С вятъра при вас като стих ще долети
от мое име безкрайно да ви благодари!

М.Т. 08.08. 2009
-----------
на Берг и Халит
Бъдете си за всичко необходими,
дори в житейските прости неща.
Само така през годините трудни
ще покорите изцяло света.

Не искайте един от друг неща невъзможни,
достатъчно е само една думичка добра.
Изживейте заедно всички минути тревожни
до мига, когато ще сте с посребрена коса.

Нека очите Ви в една посока да гледат,
а ръцете да милват прекрасни деца.
Нозете Ви една пътека да следват,
пътеката на щастието и радостта!

БЪДЕТЕ МНОГО ЩАСТЛИВИ!
М.Т. 07.08.09

На Бергюзар Корел

Завладява те изцяло в тоя прекрасен час
поглед синеок и тих, изгарящ мъжки глас.
Застинал е пред тебе като пред икона,
с поглед нежен, както гледа се Мадона.
Завидно бързо непокорни мисли подреди
и любов безкрайна пред тебе той разкри.
С думи прости във сърце ти огън вдъхна
и стената ледена неудържимо рухна.
Гърлото пресъхва от радостно вълнение,
устни движат се без звук от удивление.
Ти трябва да вземеш съдбовното решение
и да отговориш на неговото предложение!
Вече нищо не виждаш, не чуваш, не мислиш.
Огряна от обич, спокойствие даже не дириш!
Звучи сега в главата ти единствен рефрен:
" ДОЙДЕ И ПРИ МЕН ЩАСТЛИВИЯ ДЕН!"
Замълчи! Не нарушавай крехката тишина!
Усещаш ли вече как не можеш да бъдеш сама?
Смела бъди, застани очи в очи с любовта!
Светът става тесен, несломима твоята душа!
Изстрадал приятел непоколебимо застава до теб
и жаждата за нов живот превръща в приоритет!
С "ДА" ти отговор дай му в добро настроение,
защото туй приказка вярна е, а не привидение!

М.Т. 07.08.09

Какво ми даде интернет пространството

Даде ми приказен дом,
за който ключ не е нужен.
Дом, където можеш да влезеш
без дори да почукаш.
И с "добре дошъл" те посрещат,
даже нищо в ръце да не носиш.
Дом , където сам няма да бъдеш.
Даде ми ведра усмивка,
с която утрото срещам.
Даде ми сладост в душата ,
та на капките дъжд по лицето
и на залеза кървав в небето
от сърце да се радвам,
както се радва детето.
Даде ми крилете на вятъра
с тях да кръжа в синевата.
Като птица свободна в безкрая
на воля да летя и да мечтая.
Даде ми очи да видя красотата
на всичките сезони на земята.
Доброто да виждам в света,
макар и скрито в шепа зрънца.
Даде ми ключ за моето сърце
та изгоних от там гордостта.
А като ВИП персона сега
настаних в него любовта.
Даде ми вяра и нежност, и сила,
здраво да стъпвам на своите нозе.
Даде ми много и много ми взе.
Болката оставих, нужна ми е тя,
да поддържа живи всички сетива.
Даде ми импулс и във ръката,
та сега в рими да редя словата.
Даде ми още различни неща,
които безкрайно много ценя.
Даде ми нещо страшно голямо.
Това е приятели , вашето рамо!

М.Т. 28.08.2009

На него

Пронизващ поглед.
Мълния през мен премина.
Изгори ме.
Усетих болката отляво.
Въздух нямам.
Дъхът ми сякаш спира.
Мълчание.
Стегнат възел е сърцето.
Сълзи в душата.
Раздрусани мисли.
Аз не плача.
Вън вали.
Торнадо сякаш ме отнася.
В небесата се намирам.
По седмоцветната дъга
поздрав ви изпращам.
М.Т.


Марини вълнения
на един човек
Къде и каква е магията в този човек?
Хиляди пъти и на глас въпроса задавам.
Отговор търся и питам всеки навред.
И зная, много трудна задача решавам.

Видя ли те, изпадам сякаш в наркоза.
Онемявам и спирам да мисля в проза.
Изобщо и да приказвам май не мога.
Умирам в миг, повярвай ми , за бога!

От нищо друго не се интересувам вече
и всяка нощ сънувам само теб, човече.
С ръцете ме докосваш и те чувствам!
Топлина обилна носиш в моя пристан.

Погледна ли пък в синевата на очите
желанията надминават ми мечтите.
С любов и нежност изпълнена съм цяла .
Венера , без вето , с тях ме е допряла.

Страстта у мене в миг и разума измита.
А душата ми към седмото небе полита.
Трепети и нега жадно в мен се стичат.
Годините ми бързат те да разсъбличат.

Не знам коя съм , не се и разпознавам.
Омагьоса ли ме? - и тоз въпрос задавам.
През деня съм и ведра, и строга душа,
а нощем в грях душевни граници руша.

Виждам как навън тихо дошла е есента.
постлала е земята с пожълтелите листа.
А в сърцето ми настъпила е чудна пролет.
С пеперудите подготвям странен полет!

М.Т. 19ч 24.09.2009


https://www.youtube.com/watch?v=kOzqoztxl4w

/превод на песента /

Душата ми иска да бъде с теб

Как се случи не разбрах
Запознахме се
Ненадейно
Не питай защо, няма смисъл
Просто ми се прииска да те притисна в обятията си
Не можах да се сдържа, ето дойдох при теб
Разбрах, че ти си тази, която съм търсил цял живот
Вратата на любовта не се отваря веднага за всеки, който почука
Да живееш сам е трудно, та очакваш- още повече
Стига съм страдал, ела, бъди с мен
Разумът и волята са безсилни, когато си влюбен
Душата ми иска да бъде с теб
Не вярвах в любовта
Бих се присмял на всеки
Бих казал
Ако иска, човек намира щастието
Но колко слаби са думите, когато човек обича
Когато те зърна, сърцето ми сякаш полудява
Разумът и волята са безсилни, когато си влюбен
Душата ми иска да бъде с теб


Преди раждането си,дете попитало Бог:Не знам защо ще се появя на този свят?Какво трябва да правя?Бог казал:Ще ти пратя ангел,който винаги ще е с теб.Той всичко ще ти обясни.-Но как ще го разбирам,аз не знам езика на ангелите?-Той ще те научи на своя език и ще те пази.-А как е името на моя ангел?
-Не е важно как се казва,ти ще го наричаш МАМО!"

Пази сърцата от слова обидни-
веднъж изречени- не се отметват!
И отвратят ли те от образ свиден,
са като счупено шише-не се залепва!

ОСНОВНО ЧИСТЕНЕ
Почистих килера –
Изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях – някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна –
вярно приятелско рамо,
а отпред – на място прегледно,
сложих думата „мамо”,
за да чувствувам, че и аз съм потребна.
Последно –
проветрих и стана прекрасно!
А беше задушно и тясно.

ПРИЯТЕЛИ

За мене бяхте като ярък слънчев лъч
в дните ми изпълнени със тъмнина.
За мене бяхте чаканата капка дъжд,
когато суша беше и жадувах за вода.

Благодаря, че бяхте вий за мен опора
и ме научихте с живота да се боря.
Простете, че понякога ви наранявах
и с грешки вместо обич ви дарявах.

Да запомним миговете споделени
и пътя, по който заедно вървяхме.
Разделяме се днес развеселени -
на крилете на мечтите полетяхме.

Сега приятели вземете пълни чаши
и нека за другарството да пием
преди нанякъде отново да запрашим
и пак живота си да преоткрием!

ОБИЧАМ ВИ!
/неизвестен автор/

Рожден ден

Рожден ден имам днес. Отново
година хвърлям във килера.
Ден за мъдрости, за слово,
за оценката на вчера.

Имам минали години
отлетели като птици.
Бъдното пък предстои ми –
зорко впервам там зеници.

Между вчерашно и утре
днешното е ценна радост.
И подаръци получих,
но не върнах детство, младост.

Рожден ден имам днес! Ще пея!
Да ме чуят небесата!
Вино в чаши да налеем
и да пием за нататък!
автор: ESEN-Златка Митева

Красиво и волно танцувай
живота със сърцето рисувай,
най-вълшебното небе сътвори
и в дните си земни го закичи.
Под цветната дъга премини,
доброто пожелай си да победи,
под камък злите облаци приспи,
от криво огледало очите си пази.
Отключи катинара на земния рай,
от меда му щедро и на другите дай,
на съдбата клопките надхитри,
от мрака чер светлина сътвори.
Разлей вода пред клеветата,
да се подхлъзне и счупи краката,
щом падне, изгори й крилата,
заключи след нея вратата.
В бели темели слънцето вгради,
детелина четирилистна посади,
в дните ти сбъдване да се роди,
усмихнато небе над теб да блести.
Горчивото с прошка превържи,
обичай и враговете си дори,
и не забравяй, винаги помни,
дори от нула напред продължи.
От Евините ябълки открадни
любимия си с тях изкуши,
пожар бял в очите му запали,
с нечупливи криле го дари.
Научи го като птиците да лети,
да сбъдва най-дръзките ти мечти,
дори облачна да те прегръща,
в слънчева да те превръща.
Да ухае на празник тревата,
олтарено да пеят цветята,
да ти бъде верен твой роб,
да си само негова до гроб

Желая ти къси работни дни и дълги любовни нощи,защото разбрах,
че все още си във възрастта ,когато това е възможно.
Греби с пълни шепи от кладенеца на любовта,че като пресъхне ще се взираш в
шепите, но там...само спомени.Нека поне са много!

Честит празник , дами !
Бъдете обичани повече, отколкото думите могат да кажат!
Бъдете нужни на хората около вас, както розата от вода !
Бъдете вечните любящи момичета, мили като първите цветя!
Бъдете жени и майки, красиви и желани като пролетта!
...Бъдете винаги с най-прекрасната усмивка на лица !
Не само днес, а във всеки миг от живота ни на тази земя !

Нельзя сначала убивать,
Потом шептать: «Я не нарочно!..»
Нельзя все время предавать,
Потом молить: «Исправлюсь!.. Точно!»

Нельзя сначала принижать,
Потом просить: «Прости за шутку!..»
Нельзя трусливо убегать,
Сказав, что «Вышел на минутку»!..

Нельзя, вернувшись, сделать вид,
Что все как прежде остаётся...
Ведь Жизнь на месте не стоит!..
За всё!.. Всегда!.. Всем воздаётся!...

Сложи-ка вместе все «нельзя»!
И посмотри, что получилось...
Была сильна Любовь моя,
Теперь прости... испепелилась...