mariqnalove

Завръщане

Помниш ли, приятелю мой,
реката със стария пристан
и белия кораб, вързан за кея ?
И онези две дългокоси момчета
с изтъркани джинси и стария сак,
пълен догоре с надежди?

Пролет,
лято ,есен, зима…
Сезон след сезон…
С ритъма на вълните
пътувахме ние,
към брега на мечтите !
Загубихме светлината на фара.
Без нея дълго се скитахме,
много се лутахме,
вечно се губихме.
Безпомощни бяхме…
Обичахме и бяхме обичани,
мразеха ни и мразехме.
Купувахме любов и чувства.
Пиехме дълго…
Плачехме скришом
Брак, семейство, деца…
И пак тези пари –
печелихме и губехме
Живяхме в свят на измама.
Вечният стар кръговрат…
Пролет, лято, есен, зима.
Сезон след сезон - неусетно
побелявахме ние
Хайде сега да забравим за миг,
този свят изпълнен с химери.
Нека оставим на стола” Giorgo Armani”
и извадим от скрина старите джинси.
И пак там - на шосето, както някога,
да вдигнем ръка, за да се върнем
при голямата, вечна река.
Ще носим в сака скритата мъка.
Но, на кого ли вече му „пука” -
за нашата мъка….?
.
А, бяхме две честни момчета…!

http://vbox7.com/play:8906a8e0

http://www.youtube.com/watch?v=5VCNhKS-SCo&feature=related

https://www.youtube.com/watch?v=6o5TpKpZsxY

https://www.youtube.com/watch?v=zVzhpkFBFP8&index=5&list=PLc6GzkmQ1nEsDRQ5ITNeAJRRJOLWcF2Jj
Инфо