marto964

Защо съм горд, че съм българин!?

1. Защото звездите са най-ярки над Пирин.
2. Защото небето се оглежда в езерата на Рила.
3. Защото Балканът пази спомена за Караджата.
4. Защото в Родопите ехти камбанен звън.
5.
Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух.
6. Защото опълченците все още бдят на Шипка.
7. Защото екът от Сливница се чува в Пирот.
8. Защото “Одрин падна”.
9. Защото над Дойран още се носи българското ура.
10. Защото Охридското езеро още пее за Биляна.
11. Защото, въпреки границите Вардар, Струма, Места и Марица се срещат в Бялото море.
12. Защото враговете на България още помнят удара “На нож”.
13. Защото нито едно българско бойно знаме, никога не попадна в плен.
14. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своята писменост и култура.
15. Защото държавата ми отвоюва своята над 13 вековна история на Балканите .
16. Защото българите днес удивяват света със своите постижения, знания и успехи.
17. Защото българите са носител на цивилизационния импулс на Балканите.
18. Защото България е там, където има и един българин.
19. Защото България е моята Родина.
20. Затова живея и се боря за тази България, духовна обединителка на българския род, пазителка на хилядолетни традиция и култура.. Защото България е моята земя:
Защото съм българин . Защото тук съм вдишал първата си глътка въздух, защото в тази земя, пропита с кръв и сълзи, където българският войник разпъна полуострова на кръст, в нея ще умра. Защото тук съм чул Вазовия стих , защото тук ще се родят моите деца. Защото тук са най- ярките звезди- над Пирин планина. Тук, където най- синьото небе се оглежда в кристалните води на Рилските езера. Обичам България заради родните Родопи, защото там ехти камбанен звън..
Защото Македония е изконна българска земя. Защото Охридското езеро все още пее приспивно за славния български войник, защото там бродят сенките на едва навършили двадесетата си година незнайни български герои, защото в тази земя- мъченица лежат костите на предците ми. Обичам я, защото Балканът още пази спомена за Караджата и “днес йощ щом буря захваща” помни скъпата жертва, дадена в името на свободата; защото всеки лист “пее хайдушка песен”; защото опълченците бдят над Шипка.
Защото нейде из Добруджанските поля е побит Аспаруховият меч и там е дадено начало на тринадесетвековна славна история, в която нито едно наше бойно знаме никога не попадна в плен. Защото, ако има с какво да се гордеем за 1300 години, то това е българската армия, честта на българския войник, силата на бойния дух. Защото без тях и тяхната саможертва, днес нямаше да я има България, нямаше да има какво да разказваме на внуците си. Без кръвта, победно вървящите знамена през вихрите на Балкана и окъсаните униформи по балканските фронтове днес България нямаше да е същата. Почти забравена и славна е нашата военна история. Наш дълг, е да я пазим и предаваме на поколенията докато ни има и докато в земята ни звучи българска реч. Защото в Пирот се чува екът от Сливница. Защото над Дойран още се носи българското “УРА”.
Да обичам България, значи да съм обречен на делото докрай.
Затова живеем и се борим- за България!
Инфо