Напълно съм съгласен.Сега с теб Хайдрих щяхме да сме от СС,да бамбуркаме всичко що мърда и да се къпем със сапун Джипси кинг...Но уви,загубихме,понеже фюрера не отложи войната поне с няколко години...
Добре де...измамници,защо не излъчихте и моето участие в "Кой е по-по-прост?Нали уж сте обективни машини,осцилоскопи,терлъци и тем подобни неща непознати за науката?Колкото и да искате,не може да ме накарате да мълча,понеже помня...
Помня,че бях на "слънчака",изпаднал в униние и тежка депресия,поради един свой собствен,вътрешен проблем,който с времето ставаше все по-явен и...външен.Та седях си там,под невзрачното дърво,в/у пейка (която в последствие се оказа "прясно боядисана" - успешно изиграла ролята,за която била създадена - апропо: "Немци в тил";)...
Та,седях си там с моят претапициран задник,задавайки си екзистенциалния въпрос: "- Защо аз?Защо на мен?Защо точно там,а не другаде?"...Поглеждах проблема в очи (или по-скоро в око) и чувствах,че и той гледа в мен.Погледъдт му бе суров и целенасочен,фокусиран.И така,насред тази нелепа ситуация,с крайчеца на окото си видях три фигури,които се задаваха насреща...В ляво - нещо мязащо на женско тяло,но с килоти,загащени до носоглъдката.В дясно - същото подобие на създарма,но с два еднакви "обущака"...
Уплаших се.Понечих с длан да разтрия невярващите си очи,дълбоко убеден,че депресията е победила в битката между реалното и лудостта, и че това е един съвсем обикновен пристъп на кататония,един обичаен тик на лунатик...Но изведнъж,на фона на подпалената нощ - видях озъбената физиономия на Петканчо,която се лензеше във всички посоки. "-Здравей хидро муфо!" -каза ми той. "-Здравей мастно наситен поли липид!"-казаха гръдните плазмодии в глас.
-Искаш ли да участваш в "А на Бас"?- попита устната кухина,разкриваща в пастта си три ката зъби. -Дааа!Enjoy you,майне Фюрер!-додадоха двата гювезарника-като ехо,подемано от близките планини и запратено от тях към звездите. - Не-отговорих им аз,напълно съзнавайки анаеробния им произход. - Имам "дерт",който напира с линейна прогресия и всеки момент ще скъса,разбарли и разпори този тънък,финно изтъкан,ленен плат на панталонките и навървайки ви - ще ви разпори на парчета...
От недоумяващите им погледи разбрах,че съм останал неразбран."Гащляка" и "партенките - близнаци" опитваха да наложат на празния си поглед да гледа по изумено,докато наш Петканчо си придаваше незаинтересован вид. - Имам голям чеп!!!-изкрещях им аз,ядосан,чувствайки се омърсен от това,че цял час се опитвам тактично да обясня,че страдам от спорадични пристъпи на приапизъм...
"Загащеният килот" и "Дамата с еднаквите обувки (т.е. с два леви крака)" се разбягаха в диаметрално-противоположни посоки,които неминуемо се преплетоха и сливайки силиконената джука с хелметексовият бюст - създадоха чудо! - загащени полу-крака-полу уста-полу овес-полу люцерина...А колкото до Петканчо - той симулираше бесен спринт,чуруликайки стихотворението: "Който пръв ме хване,пръв той ще ме ... Не издържах на журналистическия натиск и го отпрах със засилка...
П.С. Петканче,не се отчайвай,ще направим кампания за набиране на средства,за да те пратим в "Клиниката на последните шансове" да те зашият.Почти няма да личи.Стискам ти палци и успех.Поздрави от "Слънчака"...
Добре де...измамници,защо не излъчихте и моето участие в "Кой е по-по-прост?Нали уж сте обективни машини,осцилоскопи,терлъци и тем подобни неща непознати за науката?Колкото и да искате,не може да ме накарате да мълча,понеже помня...
Помня,че бях на "слънчака",изпаднал в униние и тежка депресия,поради един свой собствен,вътрешен проблем,който с времето ставаше все по-явен и...външен.Та седях си там,под невзрачното дърво,в/у пейка (която в последствие се оказа "прясно боядисана" - успешно изиграла ролята,за която била създадена - апропо: "Немци в тил";)...
Та,седях си там с моят претапициран задник,задавайки си екзистенциалния въпрос: "- Защо аз?Защо на мен?Защо точно там,а не другаде?"...Поглеждах проблема в очи (или по-скоро в око) и чувствах,че и той гледа в мен.Погледъдт му бе суров и целенасочен,фокусиран.И така,насред тази нелепа ситуация,с крайчеца на окото си видях три фигури,които се задаваха насреща...В ляво - нещо мязащо на женско тяло,но с килоти,загащени до носоглъдката.В дясно - същото подобие на създарма,но с два еднакви "обущака"...
Уплаших се.Понечих с длан да разтрия невярващите си очи,дълбоко убеден,че депресията е победила в битката между реалното и лудостта, и че това е един съвсем обикновен пристъп на кататония,един обичаен тик на лунатик...Но изведнъж,на фона на подпалената нощ - видях озъбената физиономия на Петканчо,която се лензеше във всички посоки. "-Здравей хидро муфо!" -каза ми той. "-Здравей мастно наситен поли липид!"-казаха гръдните плазмодии в глас.
-Искаш ли да участваш в "А на Бас"?- попита устната кухина,разкриваща в пастта си три ката зъби. -Дааа!Enjoy you,майне Фюрер!-додадоха двата гювезарника-като ехо,подемано от близките планини и запратено от тях към звездите. - Не-отговорих им аз,напълно съзнавайки анаеробния им произход. - Имам "дерт",който напира с линейна прогресия и всеки момент ще скъса,разбарли и разпори този тънък,финно изтъкан,ленен плат на панталонките и навървайки ви - ще ви разпори на парчета...
