— Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден&he
Наивна ли бях, че днес чак разбрах какво било! Целуваш се с мен, прегръщаш се с мен- напук било! Дано някой ден да страдаш за мен като за тази чуждата!
Забрави горещите нощи, не мисли че твоя съм още,забрави че луда по тебе бях, луда по тебе бях,забрави целувките мои и не искай пак да са твои,забрави че някога твоя бях, някога твоя бях.