-Как не съм могъл да те видя,държана в тъмното,но ти си била там,пред мен...-Изглежда че съм спала хиляда години трябваше да отворя очите си за всичко...-Без разум,без глас,без душа...-Не ме оставяй да умра тук...
Сега знам какво съм без теб...Не можеш да ме оставиш!Вдъхни живот в мен и ме съживи!Върни ме в живота!Безчувствена отвътре,без твоето докосване,без твоята любов скъпи само ти си живота след смъртта...
Как можеш да виждаш през очите ми като през отворени врати водейки те кам същноста ми?Където станах толкова вцепенена,без душа,моят дух спи там някаде в студа,докато не го намериш там и докато не го отведеш обратно у дома...