natalialif6itc
Teжко ми беше, че идваше в сънищата ми, но не заспиваше до мен.
Трудно ми беше, че през деня бе в мислите ми, но никога до мен.
Мъчително беше, че си в сърцето ми, но не усещах пулса на твоето до мен.
Гадно беше, че спомена за теб
Трудно ми беше, че през деня бе в мислите ми, но никога до мен.
Мъчително беше, че си в сърцето ми, но не усещах пулса на твоето до мен.
Гадно беше, че спомена за теб
ме убиваше, а никога повече няма да ...правим общи спомени.
Натоварващо беше, когато усещах парфюма ти, а се оказваше, че някакъв напълно непознат е минал покрай мен, а не ти.
Мъка беше, да се събуждам с мисълта какво е можело да бъде, но никога няма да го изживея...да го изживеем...заедно.
Безумие бе, че търсех в тълпата само едни очи, само една усмивка, но не ги откривах. Защото ти не си там. И още по - безумен бе факта, че търся, знаейки колко далеч си. И колко е невъзможно да те открия...
Тъжно е как някой изпълва нощите ти с кошмари, заради липсата си.
Болезнено е как някой изпълва с празнота деня ти, пак заради същата кошмарна липса.
Нетърпима е всяка мисъл, всеки спомен, за някой, който никога няма да е твой...отново... Непоносимо е дишането, далеч от него. Защото е бил като въздуха - необходим и жизненоважен.
Раняващо е вяко туп - туп, защото знаеш за кого бие сърцето ти, но на него му е все едно. Изпепеляваща е мисълта, че там където си бил всичко, сега не означаваш нищо. Смъртоносно е да обичаш, но да не си обичан...
Как се оцелява след подобна истина?! И как да се изправиш лице в лице с нея, когато това ще те довърши...Как?!
Най - накрая се изправих лице в лице с истината.
Намерих отговор и на въпроса как се живее с мисълта, че не си обичан... Просто намираш човека, който ще те обича без изключения, без "обичам те, но...", безрезервно и истински...
Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри - ще се изненадаш от резултатите...
Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало...
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...
Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглежда!
Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!
Приказка за най-красивото Сърце
Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града и пред всички гордо заявил, че има най-красивото сърце в цялата околия. Струпали се много хора, любопитни да видят как изглежда такова едно Сърце. То действително се оказало безупречно хубаво и всички искрено му се възхитили. По него нямало никакви петна, нито пък неравности. Изглеждало перфектно! И хората се съгласили с думите на младежа - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали.
В това време от някъде се появил един старец и се провикнал:
- Твоето Сърце не притежава хубостта на моето!
Насъбралото се множество и младият мъж вперили поглед в Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези. На някои места по него липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места пък парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца и не разбирали. Как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво?!
Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл:
- Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с моето?! Нима не виждаш, че моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда...
- Да! - отговорил му старецът. - Твоето Сърце наистина изглежда прекрасно. Но аз и за миг не бих го разменил за моето. Защото всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от Сърцето си и го подарявам. Понякога и на мен ми подаряват късче Сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получват и такива неравности понякога. Но аз много ценя тези ръбове. Те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са се получили тези празни бразди. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези белези в повечето случаи са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места...
Сега разбираш ли, в какво е ИСТИНСКАТА КРАСОТА?
НА ТЕЗИ,КОИТО МИ СЕ СМЕЕХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ,НЯМАШЕ ДА СЕ НАУЧА ДА ПЛАЧА! НА ТЕЗИ,КОИТО НЕ МЕ ОБИЧАХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА ЗНАМ КАКВО Е ОБИЧ! НА ТЕЗИ,КОИТО НАРАНИХА ЧУСТВАТА МИ,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА ЗНАМ,ЧЕ ИМА ЧУСТВА! НА ТЕЗИ,КОИТО МЕ ОСТАВИХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЕ БИХ НАМЕРИЛ СЕБЕ СИ! НО НА ТЕЗИ,...КОИТО МИСЛЕХА,ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОВАЛЯ ИМ БЛАГОДАРЯ НАЙ-МНОГО - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА УСПЕЯ!!!
Тихо ми пази и стискаи устни,стискаи устни захапи ги....
ОБИЧАМ ТЕ КАКВО ЛИ СТАНА,
КЪДЕ ЗАГУБИ СЕ ЛЮБОВ,
ПО ПЪТ ЛИ НЕЙДЕ ИЗОСТАНА,
ИЛИ СТОПИ СЕ В МИГ СУРОВ?
ОБИЧАМ ТЕ!!!СЪРЦЕТО СПИРА,
СЪРЦЕТО ТЪРСИ ЛЮБОВТА,
СЪРЦЕТО БЕЗ ЛЮБОВ УМИРА,
КАКВО Е БЕЗ ЛЮБОВ СВЕТЪТ?
Убиец те кръстиха,
за дето без теб сега
моето не е живот.
Не е умиране
много по-страшно е
името му е-ЛЮБОВ!!!
Ако някой ден си спомниш,
коя до тебе с име е била,
и върху снимка даже разпознаеш
...душата и която не разбра.....
Ако някой ден си спомниш,
лицето и и тъжните очи,
ще будят ли в теб тревога,
че обвинил си я, а тя мълчи....
Ако някой ден си спомниш
с думите си колко я рани,
ще заспиваш ли спокойно нощем
или буден ще оставаш до зори...
Ако някой ден си спомниш,
не нея, към тебе чистата любов,
миналото в спомени ще е умряло
а в бъдещето ще стои един въпрос....
Усещаш ли как мисълта ми те търси-понякога
тихо,понякога с вик,безумно пространство и време разкъсва и става и
образ,и песен,и стих...Усещаш ли как сърцето ми бие-понякога
плахо,понякога с жар и иска в твойто сърце да се скрие от вечно горящия в
него пожар.Понякога с болка,понякога с радост,понякога с обич пожара
...гори....
Ден....от онези,празни дни,
пълни с тъжни истини,по горчиви от лъжи.
Добър вечер тъга,пак сам твоя сега,
целуни ме макар да горчи,
прегърни ме тъга вместо него сега
и за него с мен заплачи.
Борят се в мен две различни неща-силна любов и гордостта на жена.
Наистина съжалявам за хората, които не откриват смисъла на думата "чувство", съжалявам и за тези, които са уморени от предишни, фалшиви чувства ... но най-много съжалявам за тези, които се страхуват да пробват още веднъж да почувстват нещо истинско, защото именно този опит може да се окаже онова истинско нещо, което си... мечтал да чувстваш през целия си живот ...
Никога не обещавай любов, която не можеш да дадеш ... не изричай думи, в
които сам не можеш да повярваш ... Не тръгвай по-път по който се
страхуваш да вървиш!... не протягай ръка за милувка, щом от нея лъха само
студ ... не обещавай сънища, ...в които не идваш ...не изпивай с устни
сълзите, изплакани по твоя вина ...
Ще ти тежи, ще остарееш, пак ще ти тежи
душата ти щастлива с оня грях ще е живяла
така е редно, всеки своята цена ще заплати
но твоята е най-голяма- един убиец на души....
..само сърцето ти, все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа.. но ти неможеш да достигнеш до нея.. Загубена частичка от самия теб...!
Натоварващо беше, когато усещах парфюма ти, а се оказваше, че някакъв напълно непознат е минал покрай мен, а не ти.
Мъка беше, да се събуждам с мисълта какво е можело да бъде, но никога няма да го изживея...да го изживеем...заедно.
Безумие бе, че търсех в тълпата само едни очи, само една усмивка, но не ги откривах. Защото ти не си там. И още по - безумен бе факта, че търся, знаейки колко далеч си. И колко е невъзможно да те открия...
Тъжно е как някой изпълва нощите ти с кошмари, заради липсата си.
Болезнено е как някой изпълва с празнота деня ти, пак заради същата кошмарна липса.
Нетърпима е всяка мисъл, всеки спомен, за някой, който никога няма да е твой...отново... Непоносимо е дишането, далеч от него. Защото е бил като въздуха - необходим и жизненоважен.
Раняващо е вяко туп - туп, защото знаеш за кого бие сърцето ти, но на него му е все едно. Изпепеляваща е мисълта, че там където си бил всичко, сега не означаваш нищо. Смъртоносно е да обичаш, но да не си обичан...
Как се оцелява след подобна истина?! И как да се изправиш лице в лице с нея, когато това ще те довърши...Как?!
Най - накрая се изправих лице в лице с истината.
Намерих отговор и на въпроса как се живее с мисълта, че не си обичан... Просто намираш човека, който ще те обича без изключения, без "обичам те, но...", безрезервно и истински...
Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри - ще се изненадаш от резултатите...
Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало...
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...
Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглежда!
Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!
Приказка за най-красивото Сърце
Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града и пред всички гордо заявил, че има най-красивото сърце в цялата околия. Струпали се много хора, любопитни да видят как изглежда такова едно Сърце. То действително се оказало безупречно хубаво и всички искрено му се възхитили. По него нямало никакви петна, нито пък неравности. Изглеждало перфектно! И хората се съгласили с думите на младежа - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали.
В това време от някъде се появил един старец и се провикнал:
- Твоето Сърце не притежава хубостта на моето!
Насъбралото се множество и младият мъж вперили поглед в Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези. На някои места по него липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места пък парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца и не разбирали. Как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво?!
Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл:
- Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с моето?! Нима не виждаш, че моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда...
- Да! - отговорил му старецът. - Твоето Сърце наистина изглежда прекрасно. Но аз и за миг не бих го разменил за моето. Защото всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от Сърцето си и го подарявам. Понякога и на мен ми подаряват късче Сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получват и такива неравности понякога. Но аз много ценя тези ръбове. Те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са се получили тези празни бразди. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези белези в повечето случаи са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места...
Сега разбираш ли, в какво е ИСТИНСКАТА КРАСОТА?
НА ТЕЗИ,КОИТО МИ СЕ СМЕЕХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ,НЯМАШЕ ДА СЕ НАУЧА ДА ПЛАЧА! НА ТЕЗИ,КОИТО НЕ МЕ ОБИЧАХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА ЗНАМ КАКВО Е ОБИЧ! НА ТЕЗИ,КОИТО НАРАНИХА ЧУСТВАТА МИ,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА ЗНАМ,ЧЕ ИМА ЧУСТВА! НА ТЕЗИ,КОИТО МЕ ОСТАВИХА,БЛАГОДАРЯ - БЕЗ ТЯХ НЕ БИХ НАМЕРИЛ СЕБЕ СИ! НО НА ТЕЗИ,...КОИТО МИСЛЕХА,ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОВАЛЯ ИМ БЛАГОДАРЯ НАЙ-МНОГО - БЕЗ ТЯХ НЯМАШЕ ДА УСПЕЯ!!!
Тихо ми пази и стискаи устни,стискаи устни захапи ги....
ОБИЧАМ ТЕ КАКВО ЛИ СТАНА,
КЪДЕ ЗАГУБИ СЕ ЛЮБОВ,
ПО ПЪТ ЛИ НЕЙДЕ ИЗОСТАНА,
ИЛИ СТОПИ СЕ В МИГ СУРОВ?
ОБИЧАМ ТЕ!!!СЪРЦЕТО СПИРА,
СЪРЦЕТО ТЪРСИ ЛЮБОВТА,
СЪРЦЕТО БЕЗ ЛЮБОВ УМИРА,
КАКВО Е БЕЗ ЛЮБОВ СВЕТЪТ?
Убиец те кръстиха,
за дето без теб сега
моето не е живот.
Не е умиране
много по-страшно е
името му е-ЛЮБОВ!!!
Ако някой ден си спомниш,
коя до тебе с име е била,
и върху снимка даже разпознаеш
...душата и която не разбра.....
Ако някой ден си спомниш,
лицето и и тъжните очи,
ще будят ли в теб тревога,
че обвинил си я, а тя мълчи....
Ако някой ден си спомниш
с думите си колко я рани,
ще заспиваш ли спокойно нощем
или буден ще оставаш до зори...
Ако някой ден си спомниш,
не нея, към тебе чистата любов,
миналото в спомени ще е умряло
а в бъдещето ще стои един въпрос....
Усещаш ли как мисълта ми те търси-понякога
тихо,понякога с вик,безумно пространство и време разкъсва и става и
образ,и песен,и стих...Усещаш ли как сърцето ми бие-понякога
плахо,понякога с жар и иска в твойто сърце да се скрие от вечно горящия в
него пожар.Понякога с болка,понякога с радост,понякога с обич пожара
...гори....
Ден....от онези,празни дни,
пълни с тъжни истини,по горчиви от лъжи.
Добър вечер тъга,пак сам твоя сега,
целуни ме макар да горчи,
прегърни ме тъга вместо него сега
и за него с мен заплачи.
Борят се в мен две различни неща-силна любов и гордостта на жена.
Наистина съжалявам за хората, които не откриват смисъла на думата "чувство", съжалявам и за тези, които са уморени от предишни, фалшиви чувства ... но най-много съжалявам за тези, които се страхуват да пробват още веднъж да почувстват нещо истинско, защото именно този опит може да се окаже онова истинско нещо, което си... мечтал да чувстваш през целия си живот ...
Никога не обещавай любов, която не можеш да дадеш ... не изричай думи, в
които сам не можеш да повярваш ... Не тръгвай по-път по който се
страхуваш да вървиш!... не протягай ръка за милувка, щом от нея лъха само
студ ... не обещавай сънища, ...в които не идваш ...не изпивай с устни
сълзите, изплакани по твоя вина ...
Ще ти тежи, ще остарееш, пак ще ти тежи
душата ти щастлива с оня грях ще е живяла
така е редно, всеки своята цена ще заплати
но твоята е най-голяма- един убиец на души....
..само сърцето ти, все още, понякога, ще се сгърчва в неразбираема моментна самота, като че ли някъде там в пространствата и измеренията минава твоята половин душа.. но ти неможеш да достигнеш до нея.. Загубена частичка от самия теб...!
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.