mitaka_1993
„Ламборгини“ (Automobili Lamborghini S.p.A.) е италиански производител на спортни автомобили, чиято централа е в италианското градче Сант'Агата Болонезе край Болоня. Сега е дъщерна компания на „Ауди“, която от своя страна е дъщерна компания на „Фолксваген“.
Италианската компания е създадена през 1963 г. от бизнесмена Феручо Ламборгини (28 април 1916 - 20 февруари 1993), притежател на фирмата за трактори Lamborghini Trattori.
Най-честата версия за началото на компанията, както разказва синът на Феручо Ламборгини, е, че когато баща му отива да се срещне с Енцо Ферари, за да се оплаче от качеството на съединителя на притежаваното от него „Ферари 250 GT“, Ферари го отпраща, казвайки му да върви да кара трактори, щом не е способен да кара коли. Ламборгини се връща в завода си, откача съединителя и вижда, че е от същата фирма, която снабдява и неговите трактори със съединители. Открива част от съединител, която пасва на автомобила му, и така си решава проблема.
Феручо решава да сложи на първата си кола V-образен 12 цилиндров двигател. За тази работа той наема инженера Джото Бидзарини, който преди това е работил по подобен двигател за Ферари. Новият двигател има 4 разпределителни вала - по 2 за всяка група цилиндри, 2 клапана на цилиндър и е с мощност от 350 конски сили. Двигателят е с алуминиева конструкция, колянов вал, поддържан от седем основни лагера, ковани алуминеви бутала и разпределителени валове със собствени зъбни колела и вериги. Купето на този автомобил е по дизайн на студиото на Франко Скалионе Scaglione-Touring.
Прототипът Lamborghini 350GTV започва с публичните си изяви на автоизложението в Торино. Продажбите на серийния модел 350GT започват на следващата година като са продадени над 130 броя. Феручо Ламборгини е зодия телец, затова използва зодиакалния си знак за емблема на автомобила.
Моделът 350GT е последван от 400GT. Тези 2 модела донасят добра печалба, която е използвана за създаването на първия суперавтомобил в историята на компанията - Lamborghini Miura, който в наши дни придобива легендарен статус. Колата е показана на автоизложението в Торино през 1965 г. лично от собственика на компанията. Дизайнът е на Марчело Гандини. Колата е показана и на автоизложението в Женева през 1966-та. Името на колата е взето от това на севилеца Едуардо Миура, собственик на един от най-прочутите развъдници на бикове за корида. Този модел е голям успех за „Ламборгини“. 111 броя са продадени през 1967 година. Това вкарва „Ламборгини“ в малкия свят на световните производители на суперколи. Заради великолепния си дизайн и спортни показатели Lamborhini Miura е най-търсеният модел на „Ламборгини“ измежду колекционерските среди.
През 1971 г. „Ламборгини“ поднасят необичаен дизайн с прототипа LP500 Countach. Серийният модел LP400 Countach е представен 3 години по-късно. Този модел е първият, създаден с отварящи се нагоре врати - нещо традиционно за „Ламборгини“ сега, също така и с въздухозаборници в задната част на колата. Двигателят е същият V-образен 12-цилиндров.
През 1972 г. компанията има проблеми. Огромна поръчка за трактори от южноамериканска държава е отказана, което води до голяма пропусната парична полза. Феручио Ламборгини се принуждава да продаде част от акциите на компанията за трактори, която е взета от FIAT. Бизнесът с трактори е постепенно иззет от SAME (сега SAME Deutz-Fahr). Трактори „Ламборгини“ все още се продават и до днес като част от SAME Deutz-Fahr Group.
През 70-те години на ХХ век продажбите на Countach поддържат компанията в бизнеса. Скоро след това компанията става достатъчно печеливша и се отделя. Въпреки това създателят ѝ продава останалата част от акциите си на швейцарски инвеститор и се оттегля от фирмата. Умира на 20 Февруари 1993 г. на 76 години.
Петролната криза през 70-те пречи на продажбите на скъпоструващи коли, от което „Ламборгини“ страда поради недостиг на бюджетни средства и снабдяване с части навреме. Тези проблеми достигат връх в ситуации, в които коли се купуват и чакат 2 години за доставка, което кара клиентите да се отдръпват. От създаването си колите на „Ламборгини“ имат продължителни и скъпи проблеми с надеждността си, което се влошава с налагането на емисионните стандарти на САЩ, които се прокарват в края на 1970-те. Тези фактори водят до първия банкрут на фирмата през 1978 година. Италиански съд е натоварен със задачата да намери купувач. Такъв се намира в лицето на братята Мимран, работещи в Швейцария. Това обръща нещата за „Ламборгини“ обратно във възход през 80-те години.
През 1987 г. компанията е закупена от Chrysler Corporation. През това време в „Ламборгини“ работят над следващия си модел Lamborghini Diablo. Chrysler допринасят с ключови ресурси в разработката като контрол на замърсяването, дизайн и производителни технологии. Diablo се окзава изключителен успех за компанията, добива голяма известност и отново вкарва „Ламборгини“ в елита на производителите на суперколи.
През 1994 Chrysler Corporation е принуден да продаде „Ламборгини“ на индонезийска инвестиционна група, управлавана от Томи Сухарто. Причината е финансово затруднение на Chrysler Corporation, което се явява и причина и за индонезийците да я продадът впоследствие, след като „Ламборгини“ фалира за втори път през 1998 година. Тогава купувач се явява Audi AG, който е и настоящ собственик.
Освен автомобилите с поразяваш дизайн Lamborghini пусна на пазара и дамски кожени аксесоари с марката BELLINI, като цените на кожените колани варират от 300$ до 700$, а на кожените чанти - от 300$ до 1600$.
Сегашният собственик има огромно влияние върху последния топмодел на „Ламборгини“ Murcielago. Audi помагат на „Ламборгини“ да създаде една от най-добрите комплексните двуместни коли, съществуващи до момента.
Най-честата версия за началото на компанията, както разказва синът на Феручо Ламборгини, е, че когато баща му отива да се срещне с Енцо Ферари, за да се оплаче от качеството на съединителя на притежаваното от него „Ферари 250 GT“, Ферари го отпраща, казвайки му да върви да кара трактори, щом не е способен да кара коли. Ламборгини се връща в завода си, откача съединителя и вижда, че е от същата фирма, която снабдява и неговите трактори със съединители. Открива част от съединител, която пасва на автомобила му, и така си решава проблема.
Феручо решава да сложи на първата си кола V-образен 12 цилиндров двигател. За тази работа той наема инженера Джото Бидзарини, който преди това е работил по подобен двигател за Ферари. Новият двигател има 4 разпределителни вала - по 2 за всяка група цилиндри, 2 клапана на цилиндър и е с мощност от 350 конски сили. Двигателят е с алуминиева конструкция, колянов вал, поддържан от седем основни лагера, ковани алуминеви бутала и разпределителени валове със собствени зъбни колела и вериги. Купето на този автомобил е по дизайн на студиото на Франко Скалионе Scaglione-Touring.
Прототипът Lamborghini 350GTV започва с публичните си изяви на автоизложението в Торино. Продажбите на серийния модел 350GT започват на следващата година като са продадени над 130 броя. Феручо Ламборгини е зодия телец, затова използва зодиакалния си знак за емблема на автомобила.
Моделът 350GT е последван от 400GT. Тези 2 модела донасят добра печалба, която е използвана за създаването на първия суперавтомобил в историята на компанията - Lamborghini Miura, който в наши дни придобива легендарен статус. Колата е показана на автоизложението в Торино през 1965 г. лично от собственика на компанията. Дизайнът е на Марчело Гандини. Колата е показана и на автоизложението в Женева през 1966-та. Името на колата е взето от това на севилеца Едуардо Миура, собственик на един от най-прочутите развъдници на бикове за корида. Този модел е голям успех за „Ламборгини“. 111 броя са продадени през 1967 година. Това вкарва „Ламборгини“ в малкия свят на световните производители на суперколи. Заради великолепния си дизайн и спортни показатели Lamborhini Miura е най-търсеният модел на „Ламборгини“ измежду колекционерските среди.
През 1971 г. „Ламборгини“ поднасят необичаен дизайн с прототипа LP500 Countach. Серийният модел LP400 Countach е представен 3 години по-късно. Този модел е първият, създаден с отварящи се нагоре врати - нещо традиционно за „Ламборгини“ сега, също така и с въздухозаборници в задната част на колата. Двигателят е същият V-образен 12-цилиндров.
През 1972 г. компанията има проблеми. Огромна поръчка за трактори от южноамериканска държава е отказана, което води до голяма пропусната парична полза. Феручио Ламборгини се принуждава да продаде част от акциите на компанията за трактори, която е взета от FIAT. Бизнесът с трактори е постепенно иззет от SAME (сега SAME Deutz-Fahr). Трактори „Ламборгини“ все още се продават и до днес като част от SAME Deutz-Fahr Group.
През 70-те години на ХХ век продажбите на Countach поддържат компанията в бизнеса. Скоро след това компанията става достатъчно печеливша и се отделя. Въпреки това създателят ѝ продава останалата част от акциите си на швейцарски инвеститор и се оттегля от фирмата. Умира на 20 Февруари 1993 г. на 76 години.
Петролната криза през 70-те пречи на продажбите на скъпоструващи коли, от което „Ламборгини“ страда поради недостиг на бюджетни средства и снабдяване с части навреме. Тези проблеми достигат връх в ситуации, в които коли се купуват и чакат 2 години за доставка, което кара клиентите да се отдръпват. От създаването си колите на „Ламборгини“ имат продължителни и скъпи проблеми с надеждността си, което се влошава с налагането на емисионните стандарти на САЩ, които се прокарват в края на 1970-те. Тези фактори водят до първия банкрут на фирмата през 1978 година. Италиански съд е натоварен със задачата да намери купувач. Такъв се намира в лицето на братята Мимран, работещи в Швейцария. Това обръща нещата за „Ламборгини“ обратно във възход през 80-те години.
През 1987 г. компанията е закупена от Chrysler Corporation. През това време в „Ламборгини“ работят над следващия си модел Lamborghini Diablo. Chrysler допринасят с ключови ресурси в разработката като контрол на замърсяването, дизайн и производителни технологии. Diablo се окзава изключителен успех за компанията, добива голяма известност и отново вкарва „Ламборгини“ в елита на производителите на суперколи.
През 1994 Chrysler Corporation е принуден да продаде „Ламборгини“ на индонезийска инвестиционна група, управлавана от Томи Сухарто. Причината е финансово затруднение на Chrysler Corporation, което се явява и причина и за индонезийците да я продадът впоследствие, след като „Ламборгини“ фалира за втори път през 1998 година. Тогава купувач се явява Audi AG, който е и настоящ собственик.
Освен автомобилите с поразяваш дизайн Lamborghini пусна на пазара и дамски кожени аксесоари с марката BELLINI, като цените на кожените колани варират от 300$ до 700$, а на кожените чанти - от 300$ до 1600$.
Сегашният собственик има огромно влияние върху последния топмодел на „Ламборгини“ Murcielago. Audi помагат на „Ламборгини“ да създаде една от най-добрите комплексните двуместни коли, съществуващи до момента.
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.