border=0>
Песни на агитката
- ЦСКА 7:2 (разказано от чорбар)
Ние, всички цесекисти,
до един рецидивисти,
викнахме до небесата:
Най-добри сме във страната!
Ала Гунди, прокурорът,
ни наказа със 3 гола.
Богданов, при все новак,
Ни набута един, и то как!
Майстор Янко от далече
още два ни ги навлече,
па и Сашо по крилото
оформи го на таблото.
Вуцов е като скала,
Денев круша е в торба,
Пена, Цецо, Зафирчето,
уж са все добри момчета,
но се днеска само маят
и не могат да играят.
На терена стана каша
и не знам коя врата е наша,
коя - ваша.
Резултат голям и страшен,
всеки беше тъй уплашен,
пребледнели генерали,
пожълтели адмирали.
И когато съдията
даде края на играта,
всички просто онемяхме,
и тогава проумняхме
че със вас шега не бива,
"Левски" - туй е страшна сила!
Ето вече четвърт век
всеки умен, здрав човек
ваш привърженик е верен,
бил той бял или пък черен!
Даже славният Пеле
поразпитал е добре
дали няма тъй да може
някой в "Левски" да го сложи,
че да може най-подир
да намери келепир.
Затова ви аз разправям,
че едничко ни остана:
Да сме тихи кат водата,
да сме ниски кат тревата,
и когато по стените,
по оградите, вратите,
даже и на храма Невски,
прочетеме САМО ЛЕВСКИ,
мирно всички да се спрем,
кротко чест да отдадем.
17.11.1968 г.
Година горда, високосна -
за някои ще бъде дата черна,
а за други - светлина безмерна.
София настръхна, Витоша тъмнее -
буря ли ще има, кръв ли ще се лее?
И сърцата бият силно в този миг!
Предстои двубоят чакан и велик!
Светват лампиони, иде веч часът.
Стадионът пълен очаква тима.
Този тим е `Левски` - всеки се досеща,
носител на купи и любов гореща.
Ето ги, излизат! - някой там вика
и синя лента под носа натика
на един разпенен противник със жар,
на един нещастен, жалък чорбар.
Чакай, не пирувай! - оня му откликва,
че ще видиш Жеков колко гола тиква,
че такъв погром ви чака сега
какъвто отколе не помни светът.
Мачът се започна силен и жесток
и за `Левски` идва действително шок.
Втората минута още не изтече -
ето резултата откриха го вече.
Братя, сили дайте да се не дадем,
или ний ще бием, или ще умрем!
Осем милиони палци стиснаха,
единайсет лъва сили събраха.
О, велико време, епопея славна,
нямаш ти по сила и по воля равна!
Седмата минута още се не мина,
силен шут на Гунди мрежата разкина.
И стадионът ревна! Всички са на крак!
Някои предсказаха близкия им крах
на тез самохвалци, що по гащи бели
стенеха от злоба, разгрома видели,
наточили зъби за победи нови,
за пари, за купи веч бяха готови.
На всичко обаче постави им пръст
героите от мача - на `Левски` тимът.
С игра прецизна, техника прочута
седем славни гола `Левски` им набута.
Направи ги смешни, жалки и показа
как за самохвалство здраво ги наказа.
Кирилов и Костов, Богданов и Гунди
бяха баш герои на голове чудни.
А отбраната, казано най-меко
тенекия скрои на идола Жеков.
Седем години той скита се бездомен,
показа се бояк, прави се на скромен,
но подготви тоз удар по носа,
що вечно ще помни тимът на ЦСКА.
Няма веч голове, няма кумири,
не полагат даже реферите сил.
И един военен нервно се провикна:
`Кой тук помогна и голове тикна?`
Някой му отвърна:
`Туй е `Левски` - ей го на!`
И никое друго име той не спомена.
В минало древно славен археолог
открил кула на връх висок
и на нея с древни арабески
със златни букви пише: САМО `ЛЕВСКИ`!
5:0 години чорбари стигат
На финала се изтропа,
гаден рефер от Европа
тъжната армейска чета,
инкасира 5 парчета,
рита топката Ламята,
тя отива във вратата,
после следва изненада,
5:0 за награда!
5:0 години стигат,
сини знамена се вдигат,
синя купата остава,
Литекс титлата си дава!
Кви са тия шампиони,
футболисти за милиони,
ако не е пич садията,
вдигат смело те краката!
Дузпа гол и два картона,
струват само 3 милиона,
Гриша касата отваря,
и се мисля той за царя!
Тук обаче има рима,
титла не с пари се взима,
а с футбол на терена,
както правим на Герена!!!
България е нашата родина
България е нашата родина,
Апостолa е нашия баща,
"Георги Аспарухов" е стадиона
a Левски е в нашите сърца
Животът ми без Левски е изгубен.
Животът ми без Левски е провал.
Левски е това което имам,
Левски - това е моя идеал.
Турция е вашата родина
Милко Балев вашия баща
"Свинска кочина" ви е стадиона,
еничари са вашите деца
Измислени сте през четиридесет и осма,
Измислени сте за да ви ебем.
Но ние днес ще ви избием,
ще ви избием или ще умрем.
Дори живота си аз да прекарам,
в мизерия и крайна нищета.
Левскар завинаги оставам,
Левскар дори и след смъртта.
Разсърди се на Дучето жената,
разсърди се и имало защо.
Заварила го с негър в кревата,
как с черна патка бърка му в гъзо.
--------
Опитах се от Левски да печеля.
Увиснал после на въже,
предадох синята идея,
предадох и какво ли още не.
Чорбарите стадиона ни заляха,
запяха името ми с кеф.
Че аз съм Мишо педераста,
Мишо - гадния кенеф.
Надупих се в последната минута,
и после в районното се скрих.
Че аз съм Мишо гадна проститутка,
го знаят всички по света.
Ще трябва от страната аз да бягам,
ще трябва да се скрия в Пакистан,
ще трябва аз мустаците да бръсна,
за да не бъда публично ебан.
По мелодията на "Опитах се да светя като крушка" на Милена.
България има природни богатсва
България има природни богатства,
България има народ несломим.
България има от всичко по малко,
Но само един "Левски"- футболен тим.
Мъждукат и други тимчета разни,
Мъждукат, но "Левски" блести.
Опитват се с "Левски" да крачат,
Те крачат, а "Левски" лети!
И с вар,тебешир,въглища,креда,
Навсякъде "Левски” срещаме днес.
Левскар да си нещо голямо е,
Левскар да си братче е чест.
Разправят, че в чуждите речници вече,
Българин значи левскар,
Разправят, че някакво племе в Бразилия,
Поканило Гунди за цар,
Но той казал-"Не!”,
Аз съм левскар.
И ето-към седем милиона левскари,
Прибавихме още един.
Съобщиха,че в нашата столица София,
На Гунди родил му се син.
На много противници,
Левски прекърши гръбнака,
И стана кошмар,
И много вратари със ужас потръпват,
Щом чуят от някои -"левскар”.
"Червените дяволи” в Белгия казват,
Че щом името "Гунди” дочуят,
На пътя се спират,прекръстват се,
И плахо си в пазвата плюят.
Флоренция дълго за тях ще си спомня,
За Гунди не дал им покой!
На внуците даже със страх ще разказват,
За страшния български бой.
А Гунди,усмихнат,завърна се в София,
Донесъл ни два гола в дар,
Показал на всички във стара Европа,
Какъв е играчът-"левскар”.
Влакът се клатушка
(пее се с мелодията на "Хей поле широко")
Влакът се клатушка,
По софийското поле,
Левски София се връща,
С купата в ръце.
Хей ти Левски тим,
Ти си шампион,
Синия любим отбор е,
Е непобедим.
Да запеем дружно песента
Да запеем дружно песента
за отбора в нашите сърца,
Има, има истина една –
тя е само Левски София.
Да нахлуем дружно в сектор Г,
за да няма повече свине
Няма, няма вече ЦСКА,
има само Левски София.
Дай си сърцето
Дай си сърцето на синия отбор,
помията с отрова на свинете остави.
Сезоните са дълги, но аз не тъжа,
шампион е Левски, о, Левски - София.
Не искам аз други да обичам,
не искам аз чорбарската любов.
Сърцето си на Левски аз обричам,
и пазя го изпълнено с любов!
Върнете името на стария отбор
и ний ще наложим пак "синия терор",
че Левски - име свято, помнете това,
смърт за Милко Балев, смърт за ЦСКА!
Сини фенове милиони
И ний сме сини фенове милиони
Обиколили всички стадиони
Разбили всички видове отбори
Обичаме ви сини шампиони
Оле, оле, оле, оле ...
И като стъпи Левски на терена
"Свинете" свалят гащи до колена
И само сини знамена се там развеят
"Свинете" духат и газа си дават
Оле, оле, оле, оле ...
Чорбари жалки вий пак сте втори
А ний сме синьо-бели шампиони
яжте лайна ний сме шампиони
Оле, оле, оле, оле ...
