msxrager
Когато ме гледаше мислех, че виждам искри в очите му, а се оказа, че те просто отразявали огъня който гори в моя поглед, всеки път в който го погледна.
Когато говореше мислех, че ми говори така, защото бях единственият човек, който го разбираше
Когато говореше мислех, че ми говори така, защото бях единственият човек, който го разбираше
истински на този свят- разказваше ми за себе си, за навиците си, за любимите и омразните си неща - за всичко, което се сещаше. А аз слушах. Слушах всичко внимателно, с усмивка, с разбиране и утеха, с която го дарявах дори когато той не ме оставяше да говоря или просто не ми обръщаше внимание… оказа се, че той просто обичаше да говори за себе си.
Когато му казвах “обичам те” мислех, че той също ме обича… а той обичал само вниманието, с което го обгръщам. Отне ми дълго да разбера това, може би защото го обичах прекалено много. Много време ми трябваше да осъзная, че не аз, а моето внимание му беше нужно.
Когато му казвах “обичам те” мислех, че той също ме обича… а той обичал само вниманието, с което го обгръщам. Отне ми дълго да разбера това, може би защото го обичах прекалено много. Много време ми трябваше да осъзная, че не аз, а моето внимание му беше нужно.
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.