VBOX7

твоите дълбоки и кафяви очи,ще се опитвам да заспя,но образът ти ще се появява в съзнанието ми всеки път щом затвоя очите си.От дълбочината на тъмнината един лъч ще ме пробуди-усмивката ти,ще тръгна след нея,ще я следвам,а ти все повече ще се отдалечаваш,и когато съм достатъчно близо до теб,ще протегна ръка да те докосна...и внезапно всичко ще стане на прах,образът ти ще изчезне,а аз ще стоя там в безкрайността,с протегната ръка,чакайки единствения човек който може да ме спаси от този ад,който всъщност сега е животът ми.И нима това мое съществуване може да бъде наречено живот.Събуждам се с мисълта:"О,не...пак ли е ден"..поредното изпитание което съдбата изправя на пътя ми ,когато трябва да се опитам да живея ,гледайки отстрани теб : единствената ми и неизпълнима мечта;ден,в който трябва да се правя че не те обичам и да забравя чувствата и мечтите си ,които ми дават поне капка надежда че има за какво да същестувам .И след поредния такъв ден, да заспивам отново сама...загледана в някоя звезда и убеждавайки самата себе си че всичко може би има смисъл и ще дойде ден в които ще бъда до теб и ще се радвам че живея...или може би това е поредната ми неизпълнима мечта.....