nakazatelia
Помня когато записах първия си трак.
Как се радваше като дете.
Слушайки го пак и пак...
Не ми пука вече за мнението на всички.За вашето предателство и тъпите ви игрички.
Не ме е страх от никой достатъчно видях.Не ме е страх
Как се радваше като дете.
Слушайки го пак и пак...
Не ми пука вече за мнението на всички.За вашето предателство и тъпите ви игрички.
Не ме е страх от никой достатъчно видях.Не ме е страх
от такива като вас.Всеки уж ти е добър приятел,а зад гърба той си е предател.Всичко съм загърбил,следа и не оставих.Фалшивите ви маски в беда ги изоставих.Сбогом нещастници приятелството свърши.По-добре да бъда сам всичко се прекърши.Искахте всички да ме преебете нещастни копелета за хуя ме хванете.
С хиляди стъпки на преде ще вървя.Гледайки напреде няма да се променя.Всичко заебавам на заден план оставям.Нещастници,боклуци на пред продължавам
!!Нова песен
"Lost in space"
Видя ли светлините,които падаха около теб?Чу ли музиката ?Музиката от звездите.Събуди се,събуди се.Събуди се и се огледай.Загубени сме в пространството.И времето е само наше....
Усети ли вятъра,докато духаше около теб?Усети ли любовта,която беше във въздуха.Събуди се,събуди се.Събуди се и се огледай.Загубени сме в пространството.И времето е само наше....
Слънцето изгрява.И огрява всичко около теб.Загубена си в пространството.И земята е само твоя....
Както ви обещах
"Устни, сочни като ягодите
през юни, червени като рози...Кожа, бледа като лунна светлина,
нежно се докосва в нощта...Очи сини като небето...
водопад, водопад...Сърце, горящо като огън в нощта,
нежно то шепти...Просто почакай, където и да броди
по широкият бял свят...винаги героят у дома се завръща.Той е там,
където никой друг не е стъпвал,но винаги героят се връща у дома...Той е там,
където никой друг не е стъпвал,но винаги героят се връща у дома"...
!!!Сенки провесени мъртви с плесени,листата есенни застинали,унили в времето.А светлината няма я,красотата не вижда се,скрила се в ъгала избягала тука в пъкала.Не пеят само клони,всичко сякаш моли 'Забога помогнете да видим цветовете.'Загубени истинали за вечноста заминали,виждат се точица маглива там да ги настигна ли?Няма ли да изригнат да бликнат от дълбоко и да се издигнат на високо?От там к'дето багер тежи толкова красиви били.Светлината да я настигна ли?Да се слея с нея да сме едно цяло,да виждам к'вото вижда тя енергиря не тяло.И празното да стане пълно,черно-сиво мръсно бяло,тревата да е в зелено пък дърветата в кафяво.Напреде светлината пък на заде е мъгляво,за кво да оставам в тъмното кажи имам ли право?Да я настигна ли или да остана....Дали в транс съм?Санувам ли?Нося ли се плувам ли?Вижам ли? Не виждам ли? Балнувам ли?Да я настигна ли? Дали да викна и?Дали ще спре за мен?Или да утихна ли?Да забравя ли да свикна ли?.....Цветята лилави,треви се веят хилави назад не се обръштам но усещам духа в тила ми,готов съм за него роб съм,настигне ли ме гроб съм,остана ли да чакам няма да прокопсам.Ако знаеш значи виждаш,ако мислиш има цвят.Всъщност ако знаеш значи знаеш брат....
Въпросът сега е да отворя очите ви или просто момчето пак да мълчи.Ако при всяка моя песен падаше по една звезда,луната щеше да знае како е самота.Фалирал твоя пич е блокирал,на яките мацки само мастурбирал.Чу ли бе неблагодарния с NDS отбора варвим по пътя вярния,знаеш кой на тая песен писа текста.Всичко което исках да кажа го казах,затова млъкни защото за пореден пък ти показах....
[img]http://i.ebayimg.com/16/!!qpD1Lg!W0~$(KGrHgoOKioEjlLmeN7IBKcdWfwq(g~~_19.JPG[/img]
Отново нова песен ще напиша.За да се разпиша.Боря се с себе си всеки час,искам да премахна това което не съм аз.Но знам,че дори това да съм аз искам да съм по-добър за всички вас.Незнаете какво съм изпитвал,нито сте опитвали това което аз съм опитвал.Нито някой за прошка съм молил и питал за прошка от мене.Ти си келемето не те келемета.После без проблем от ситруацията си се измъквам.Но знаи сега съм премерил и нанизвам.Текста ми влиза за голяма масурка,за бийта се лапвам и идва да полетя,ще летя да но когато намеря покой и прекъсна душевния си вой...Рано сутринта сабудих се,в огледалото огледах се и го видях бях облечен в глехове.Но тази шибана ониформа на глеха да саблека вече време е.Вярно е,че в този грешен свят няма как да не правиш грешки и тези постъпки са човешки,но планат ми е царя аз да бъда а не да бъда част от шибаните пешки.Дните си варвят годините и те.Редовете който пиша се множат кой ще ме спре не искам садя да бъда.Искам виновните за всичко да получат своята присъда.Тази тема пак тече в мойте вени,от неправдата като кучета с отбора сме язарени,заради шибаните наркотици много братя и сести видях променени.Жертви на дилари и проблеми.Едно момиче с бъдеще пред себе си още не видяло нищо от живота,но каква садба отнет от един психопат.Малко му е да гори в скапания ад.Ето искам пак да кажа но кой да ме слуша.От глупости за мойте текстове ми доиде до гуша.Какво ли мога още аз да кажа.Освен средния си пръст да вдигна и покажа на всичките надувки и останалите смешковци.В този ад излизам аз без страх и ги удрям пак.Израснах в квартал кадето думата различен,беше синоним на престъпник с стил неприличен.А никой не разбра,че при нас всичко загубено някога с сила ще се върне а тогава какво ще се случи дали всеки това което заслужава ще получи...
С хиляди стъпки на преде ще вървя.Гледайки напреде няма да се променя.Всичко заебавам на заден план оставям.Нещастници,боклуци на пред продължавам
!!Нова песен
"Lost in space"
Видя ли светлините,които падаха около теб?Чу ли музиката ?Музиката от звездите.Събуди се,събуди се.Събуди се и се огледай.Загубени сме в пространството.И времето е само наше....
Усети ли вятъра,докато духаше около теб?Усети ли любовта,която беше във въздуха.Събуди се,събуди се.Събуди се и се огледай.Загубени сме в пространството.И времето е само наше....
Слънцето изгрява.И огрява всичко около теб.Загубена си в пространството.И земята е само твоя....
Както ви обещах
"Устни, сочни като ягодите
през юни, червени като рози...Кожа, бледа като лунна светлина,
нежно се докосва в нощта...Очи сини като небето...
водопад, водопад...Сърце, горящо като огън в нощта,
нежно то шепти...Просто почакай, където и да броди
по широкият бял свят...винаги героят у дома се завръща.Той е там,
където никой друг не е стъпвал,но винаги героят се връща у дома...Той е там,
където никой друг не е стъпвал,но винаги героят се връща у дома"...
!!!Сенки провесени мъртви с плесени,листата есенни застинали,унили в времето.А светлината няма я,красотата не вижда се,скрила се в ъгала избягала тука в пъкала.Не пеят само клони,всичко сякаш моли 'Забога помогнете да видим цветовете.'Загубени истинали за вечноста заминали,виждат се точица маглива там да ги настигна ли?Няма ли да изригнат да бликнат от дълбоко и да се издигнат на високо?От там к'дето багер тежи толкова красиви били.Светлината да я настигна ли?Да се слея с нея да сме едно цяло,да виждам к'вото вижда тя енергиря не тяло.И празното да стане пълно,черно-сиво мръсно бяло,тревата да е в зелено пък дърветата в кафяво.Напреде светлината пък на заде е мъгляво,за кво да оставам в тъмното кажи имам ли право?Да я настигна ли или да остана....Дали в транс съм?Санувам ли?Нося ли се плувам ли?Вижам ли? Не виждам ли? Балнувам ли?Да я настигна ли? Дали да викна и?Дали ще спре за мен?Или да утихна ли?Да забравя ли да свикна ли?.....Цветята лилави,треви се веят хилави назад не се обръштам но усещам духа в тила ми,готов съм за него роб съм,настигне ли ме гроб съм,остана ли да чакам няма да прокопсам.Ако знаеш значи виждаш,ако мислиш има цвят.Всъщност ако знаеш значи знаеш брат....
Въпросът сега е да отворя очите ви или просто момчето пак да мълчи.Ако при всяка моя песен падаше по една звезда,луната щеше да знае како е самота.Фалирал твоя пич е блокирал,на яките мацки само мастурбирал.Чу ли бе неблагодарния с NDS отбора варвим по пътя вярния,знаеш кой на тая песен писа текста.Всичко което исках да кажа го казах,затова млъкни защото за пореден пък ти показах....
[img]http://i.ebayimg.com/16/!!qpD1Lg!W0~$(KGrHgoOKioEjlLmeN7IBKcdWfwq(g~~_19.JPG[/img]
Отново нова песен ще напиша.За да се разпиша.Боря се с себе си всеки час,искам да премахна това което не съм аз.Но знам,че дори това да съм аз искам да съм по-добър за всички вас.Незнаете какво съм изпитвал,нито сте опитвали това което аз съм опитвал.Нито някой за прошка съм молил и питал за прошка от мене.Ти си келемето не те келемета.После без проблем от ситруацията си се измъквам.Но знаи сега съм премерил и нанизвам.Текста ми влиза за голяма масурка,за бийта се лапвам и идва да полетя,ще летя да но когато намеря покой и прекъсна душевния си вой...Рано сутринта сабудих се,в огледалото огледах се и го видях бях облечен в глехове.Но тази шибана ониформа на глеха да саблека вече време е.Вярно е,че в този грешен свят няма как да не правиш грешки и тези постъпки са човешки,но планат ми е царя аз да бъда а не да бъда част от шибаните пешки.Дните си варвят годините и те.Редовете който пиша се множат кой ще ме спре не искам садя да бъда.Искам виновните за всичко да получат своята присъда.Тази тема пак тече в мойте вени,от неправдата като кучета с отбора сме язарени,заради шибаните наркотици много братя и сести видях променени.Жертви на дилари и проблеми.Едно момиче с бъдеще пред себе си още не видяло нищо от живота,но каква садба отнет от един психопат.Малко му е да гори в скапания ад.Ето искам пак да кажа но кой да ме слуша.От глупости за мойте текстове ми доиде до гуша.Какво ли мога още аз да кажа.Освен средния си пръст да вдигна и покажа на всичките надувки и останалите смешковци.В този ад излизам аз без страх и ги удрям пак.Израснах в квартал кадето думата различен,беше синоним на престъпник с стил неприличен.А никой не разбра,че при нас всичко загубено някога с сила ще се върне а тогава какво ще се случи дали всеки това което заслужава ще получи...
Следвай
7
Потребителят все още няма качено съдържание.