nedialko_dimov

Не винаги под слънцето се скиташ,
не винаги живота ти е песен,
но винаги е нужно да се питаш:
Живот ли щеше да е,ако беше лесен..
Не винаги преглъща се вината,
не винаги времето лекува.
Но винаги заплаща се цената

и винаги безумно много струва!......















Живей!
Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!

Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!


Малко пламъче ти давам, в силен огън ти го разгори. В длани го подръж, после го върни. Океанът ще го пази във дълбоките води. И когато нас ни няма, пламъчето ще разказва за един живот, една съдба и две сърца.
>----------------------------- -
>Когато настъпи тежката раздяла
>следват само дни и горчиви сълзи
>когато ти край ми каза
>аз ново начало поставих.
>Твоето сбогом ме направи силна
>знам ,че идва самота
>но тя не е за мен
>и няма да настъпи сега.
>С усмивка ти казвам Върви си,
>защото знам,че оставаш при мен
>ще се измъчваш много знам
>и пак ще дойдеш на следващия ден.
>Понякога гнева е по силен от нас
>и ни кара да правим неща,за които после съжаляваме
>знам,че днес всичко свърши между нас,
>но утре пак ще се обичаме.
>Багажа бързо си събери
>потопи се в чужди прегръдки,
>и утре когато се върнеш ти
>знам, че ще ме оцениш.
>При изгрева на всеки скандал
>изгряват чувства силни
>следва извинение и ''Как съм могъл''
>и се сливат жадни устни.
>------------------------
>.Мога да напиша песен. Мога да надвикам океана. И пролетта да преобърна в есен мога. Но да те забравя просто няма как. И карам ветровете да те търсят пак и пак...
>..........................................................................................
Инфо