neli1703

Повече от всичко....

Ще впия зъби кръвожадно
в твойта нежна гуша
и ще пия от кръвта ти безпощадно,
а когато те изпия - в тебе ще се сгуша.

***
Смей в съня си траен да ме призовеш.
Нагъни
сърце във лист и ще запаля свещ.
В пламъка й ще изтлее скрития копнеж.
Жилото с отрова бих ти дал - мен да прободеш.
И от душата оживяла ще стопя загърналия скреж!



В тебе сърцето ще кърви,
но аз и него ще попия с жадни устни
и когато се развидели
ще се врежем безискусни
от глада да се усетим вкусни.

.....

Лека нощ
Ще те обгърна в порив мислен
и с тлеещ въглен ще те даря нощес,
а сега оставам с тебе в тишината искрен,
за да те събудя във зората с блага вест.


........

Защото сега имаш нужда ти от мен.
Защото вчера светлината не знаеше да я ловиш.
Защото утре може да е пепелта от тлен.
Защото днес заедност в душите си ще уловим.
Защото днес ще бъдем миг от думи.
Защото днес тела няма помежду ни!
Защото днес творим в ума ни любовта си помежду ни!

Защото днес е Светът върху ни!

....
До теб силен заспивам,
цвета си върху ти разливам.
Без допир искам те стичащ се восък,
от едва долепените пръсти - настръхнал е косъм.

Край стената се спускат сенки зловещи,
ала те са отблясъци от телата горещи.
Въздухът пари от допир негласен,
а в очите е клада - с огън опасен.



Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка или поне така е според легендата.

Птиците умират сами - Колийн Маккълоу
.....

Кротка и смирена, ти в душата ми погледна
с мисли нежни, ръка към мен протегна.
Мрачен и безлюден аз във теб се спрях,
силен и спокоен в сърцето твое аз живях.
Усетих смисъл да живея - това от теб разбрах.

***
Толкова скромна и плаха,
страдаща, нежна, обична... Детенце!
Кога ли ще кацнеш под стряха,
където с цвета си ще багриш цветенце?!
Прашецът ми перлен прие
и сиротно в сърце ме прие.
Но как ли пред теб да издам...
Че в този свят - там... аз съм единствено сам!

>>>>>>>>>
Невидим тихо ще остана
над вечерната ти лампа
и в сноп ще те обхвана
без лъч да крия в рампа!
***
Смей в съня си траен да ме призовеш.
Нагъни сърце във лист и ще запаля свещ.
В пламъка й ще изтлее скрития копнеж.
Жилото с отрова бих ти дал - мен да прободеш.
И от душата оживяла ще стопя загърналия скреж!
....................................................................................
Смъртта е път към благоговение.
Смъртта е път към дълбоко преклонение.
Смъртта е път към страхопочитание.
Смъртта е път към Бог във съзерцание.
Смъртта е път към връх на точка крайна.
Смъртта е път към Вселената безкрайна.
Смъртта е път към съкровена същност.
Смъртта е път към Аз без външност.
Смъртта е път към Човешко разгадание.
Смъртта е път към Живот в космосияние.
...I...
.......
..........................................
От гнездо сърдечно излетя
птичка, плачеща насън.
Извисен на нейните крила
полетях от себе си извън.

В тегоби черни изтерзан,
към дверите на своя храм
оживял се лутах пожелан
от изобилния й плам.

От пепелището ми възкресена,
тъга и щастие откъсна в хризантема
и прекопа незнайния ми гроб,
за да сътвори в духа ми Бог.

Вплела възел в своята дантела,
търси кука за своето сърце,
което с нея иска да се прободе,
за да повярва, че се е разплела.

!!!!!!
Не ми напомняй да не забравям, защото докато съм способен да забравям, ще те помня.!

13............................................31

Нощта за теб да бъде лека ще желая
и под леглото въздух топъл ще остана.
Сред съня ти, на памук, ням ще помечтая,
че ти ще спиш блажена с душа за двама.
Лека нощ, Дани!/К.Т./
Инфо