VBOX7

злоба.
В тежки дни на неверни души..
Съд ще има, ще плащаме глоба.
Хора, злобата всичко руши.

Два живота не ни подаряват.
Всеки има по точно един.
Сто слънца всеки ден не изгряват.
И просторът веднъж ни е син.

Нека просто протегнем ръцете.
И дадем от доброто във нас.
С две ръце да отгледаме цвете.
И да кажем "Добро утро" на глас.

Мария Николова



***********************************************


Истинските подаръци са в очите на хората, които ви обичат и които обичате.
Подарете им обич, топлина, доброта през дните си.
Не е важна стойността на подаръка, важни са обичта и вниманието, което засвидетелствате с него. Най-хубавите подаръци, които даваме и получаваме, не струват почти нищо.

******************************************************

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Владимир Висоцки0

*Сън*

Нарисувай ми художнико
врата.
Да полетя през нея
над полянки пъстри,
пролетно красиви.
Да се издигна до небесните простори
като капчица роса.
Вълшебство сърцето ми да води
до душевна лекота.
Далеч от болки и незгоди.

Нарисувай ми художнико и него
как лети до мен. А аз съм тъй
щастлива и спокойна.
И макар в съня обичана да
бъда.

Нарисувай ми веранда с балдахин
и тихи свещи да горят
край него.
Уютна маса с плодове и вино.

Нарисувай и страстта в очите.......
Рисувай бавничко и леко
не искам този сън да свърши.
И с него утрото да развали
хармония такава.

Нарисувай ми художнико!



П.Т
*************************************************
Вярност-това е такава рядкост и такава ценност.Това не е вродено чувство: да бъдеш верен.
Това е решение.
След време разбираш, че ти трябва чаша чай, запалена камина и човек отсреща, приятел .....
да те изслуша и не защото трябва, а защото иска и защото те обича, това не струва
нищо, но е всичко и всичко това защото ти е верен,
тогава нищо друго не ти е нужно освен две чаши чай.

*************************************************
Отношението е нещо малко с много голямо значение
У. Чърчил
**********************************************************
По-добре да кажеш истината, която причинява болка, а след това лекува.
Отколкото да кажеш лъжа , която успокоява,а след това убива.

****************************************************************
ЗАГАДКА

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -

как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Г.Константинов

"Кучетата идват в нашия живот, за да останат в него. Те не ни напускат, когато стане трудно и когато вече е преминала първоначалната тръпка, те продължават да ни гледат със същия този поглед, с който ни гледат от самото начало и така до последния им дъх. Може би защото още от самото начало са ни видели такива, каквито сме, а именно грешни, несъвършени хора - хора, които те въпреки това са избрали. Кучето решава веднъж завинаги. То не си задава въпроса дали иска да остарее с нас. То просто го прави. Неговата любов, след като сме я спечелили веднъж, е безрезервна."
****************
И зная-ако Бог ме попита:
"Дете,на обичане кой те научи?",
ще Му кажа с ръка на сърцето:
едно куче!
****************
Пабло Пикасо

Когато ми е ниско

Когато ми е ниско, съм трева.
А мравките изглеждат като хора.
И не очакват да ги разбера.
И не очакват да им отговоря.

Когато ми е тъмно, си мълча.
Защото думите са непонятни.
И сякаш съм изгубила ключа.
И сякаш ме сънува някой.

Когато ми е ниско, съм сама.
А самотата е така дълбока.
И помня само пътя към дома.
Човеците са нависоко.

Тогава съм най-тихият сезон.
И имам нужда от море и от кокиче.
От думи, много думи за любов.
И някой, който ме обича.


Музиката е около нас, тя носи своята вълшебна вибрация.... докосваща душите ни! А...за да сътворим стих, картина и красива прическа. Нужна ни е любов!
..................
la mia debolezza è che mi preoccupo troppo, amo e rispetto le persone intorno a me....
***
........ истинска чиста любов...без лъжи...можеща да преодолее всички пречки...........
;( ;( ;( ;( ;( ;(
Отворени стари рани и спомени кошмарни изгарят сърце и душа. Защо Господи! Нима не платих за всеки миг щастие с добри дела и водопади от сълзи.


Свита сред нищо то, отпуснала рамене, тя различната - бяха и го казвали хиляди пъти, стискаше в юмруците си пясък. Които остави бавно да изтече през пръстите и. Песъчинките се процеждаха една по една, сякаш отмерваха времето. А то се движеше забавило ход. Дори близостта със земята не можеше да прогони болката сковала сърцето и душата. Не помогна и водата, не
заличи следата от сълзата, .................................! ..

Още бавно към тебе вървя,
неповярвала в сенки дебели.
Още мисля, че има съдба,
две пътеки в потока си вплела.
Още виждам във дивото храм,
в който двама прекрачихме с тебе,
и страните ми пламнали в свян,
топли устни посрещнали с нежност.
Непоникнала буйна трева
твойте съпки към мене прикрива.
Един влак със безброй колела,
от целувките спомен изтрива.
Допир жив на протегната длан,
разпилява деня ти предречен.
Неповярван и много желан
е мигът, всепоглъщащ и вечен.
Колко трябва да се променим -
само дъх и потъваш в безкрая.
Всеки връх е за теб покорим,
но за мен си безкрайно потаен.
Още нямам със тебе съдба,
нито спомен, а малко надежда,
че притихнала в твойта ръка,
само Бог във душите се вглежда…

****************************************
Разкажи ми....

Разкажи ми как във мен се влюби!
Искам да те слушам -разкажи ми, моля те !
Кажи!
Разкажи ми за нашите мечти -родени
от безкрайност и много изплакани сълзи !
И как превърнахме ги във вечност..
Искам до тебе да се сгуша и да те слушам..
Разкажи !

Разкажи ми за всеки допир
и как прехвърчат огнени искри,
и как безбрежно и безсрамно се разтварях
в твоите очи !

Разтварям се и там оставам,
както и в моите си ти ...
Да ти разкажа как завинаги се влюбих,
и как във вечност мигът ти прероди !

Разкажи ми ! Не мога да ти се напия,
всеки мой атом оцветил!
Хей, това са нашите мечти!
Безумно аз се радвам- радвай се със мен и ти !

Та ...разкажи ми, как във мен се влюби?
Не ми омръзва да те слушам- притихнала на твоите
гърди! Колко нежно си ме сгушил...
Не спирай! Говори ....

автор : Pepi Garbucheva
22.10.13
**********************************************


............"Молитва"
Антоан дьо Сент-Екзюпери

"...Напомняй ми,
че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой,
който има силата да ми каже истината,
но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми
е в изчакването. Затова научи ме на търпение…".................................................................................................!
*******************************************************************************
Знаеш ли?.....Там по романтичната алея с чинарите, вървях сякаш на сантиметри от земята... Доволна, че съдбата ме възнагради и ми прати теб.....след толкова години изживях пламък, нов и непознат.....Доверих се на душата си....верен лъч светлина....Сърцето бе завършено...цяло.
Преливах от енергия и щастие,.. без страх... творях стихове и всичките за теб...любов. Ако някои ми бе казал - да това ще ти се случи, с усмивка щях да го помисля за луд. Но да обичам и спомена е бистър, за всеки миг от този град красив.Открих ПРИЯТЕЛ....! Не потърсих повод за обида ни веднъж и плаках и се смях и исках да умра... през ада минах,но в очите ми си с ангелски криле. То сърцето знае .... кои и колко да цени и чака. За кого да тупти развълнувано и страстно...защото теб обича и това е достатъчно....да иска да те има винаги....без условия...свободно...искрено. Без извинения и оправдания...без лъжи и предателство.
...Това да се сгушиш в протегнатите ръце.... нежни.... силни ....жадно да долавяш с всяка клетка...уют... сигурност.....трепета на сърцето.
....Това е велико!
..Винаги ще има някой, който ще обичаш винаги, скришно от другите. Ще ги лъжеш, но един човек няма да вярва на думите ти - защо ли? Защото чувства същото като теб...
...Винаги ще има един човек, който ще ти е тръпка дълго време, но ще залъгваш останалите, че не е така. Този човек ще бъде псуван от теб, обиждан и още какво ли не, но зад тези думи се крие обич, чувство, липса...
...Винаги ще помниш, как един човек те обича и наранява едновременно, но въпреки всичко си прощавал всяка една негова грешка. И защото за първи път си изпитал това чувство. Чувството да си щастлив и да те боли, да обичаш и да си обичан, да прощаваш дори без да си заслужава... И правиш всичко това просто, защото искаш да си щастлив и да запазиш човекът до себе си...

**************************************

Построи си огнище в сърцето ми!.
Да се топлиш в студените дни!
А сега къде са ръцете ти,
да подклаждат моите мечти!

Построи и надежда голяма,
за красива неспирна любов!
А сега къде са очите ти?
Търся само искрица ЖИВОТ!

Подари ми рамо, приятелска
чиста ръка!
Топлина без която не мога
и е пуст и студен е света!

П. Т

* * * Гостенка 1
Тя влиза със стъпки плахи,
превзема всяка част от теб.
Превзема всеки сантиметър
и прави те щастлив!

Вихрушка не покорна
отнася нашите сърца!
Високо горе - дава ни сили,
вълшебни крила!

Идва и в съня дори,
таз хала луда !
Да ни потвърди
кои е тук героя!

Ах любов - Ти си болка и смисъл в този скапан живот!

П. Т




Ти, моя обич, дълго забранена,
ти, моя тайна, скрита вдън горите,
открито трябва да вървиш до мене,
а всъщност си оставаш скрита.

Ти, моя непостигната победа,
ти, моя радост и тревожна драма.
Аз нямам право даже да те гледам.
Аз мога скрито да те мисля само.

Е. Евтимов

Научена да мрази

Потъпка гордостта ú. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Когато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.

Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Потърси утешение в жена си.
(За Нея тя дори не предполага!)

Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...

И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите ú в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)

Разбра, че няма смисъл да отрича -
отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Мариела Челебиева



Вечният кръговрат-на утро и залез, на разцвет и упадък, на лято и зима се случва не само във всичко, което ни заобикаля, но и в самите нас.

"Човешкият глас не може да достигне до такива дълбини както шепота на съвестта!"
Махатма Ганди

"Слабите не могат да прощават"
Прошката е качество на силните" Махатма Ганди

Сълзите са свещени те са символ не само на слабост,но и на гордост! Те са посланици на любовта, пречистващи душата от тъгата !
************************************************************************************
10-ТЕ КЛЮЧА НА ЩАСТИЕТО Дийпак Чопра

Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.
Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.
Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от "100-те най-известни мъже на 20-и век".
Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са:

1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО

В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща.
Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща.
Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай.
Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА

Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг.
И миналото, и бъдещето са извън твоята власт.
Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА

Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ

Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите.
Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР

Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО

Ти мразиш или да обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си.
Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок.
Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ

Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ

Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ

Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ

Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.



(fubar) :( :( :!