nevermiss
Често спасявам, а не режа клона болен !
Море от любов или океан от омраза е живота?
Симфония на победата или грешно изсвирена нота?
Банкнота, манипулираща поведението и илюзиите човешки?
Светоглед и светлоусещане в морални
Море от любов или океан от омраза е живота?
Симфония на победата или грешно изсвирена нота?
Банкнота, манипулираща поведението и илюзиите човешки?
Светоглед и светлоусещане в морални
идейни грешки?
Защо и вярата се губи сред переломите душевни?
И любовта умира посред кавгите гневни, ежедневни,
Трансформиращи делника от вечно изкуство,
След като доверието във ближния е вече мъртво чувство
Защо поставяме граници, когато вселената е безкрайна?
Защо се превръщаме в удавници, потънали в самотата на обстановката стайна
Когато светът ни не е спирка между два нови курса?
Гледаме слънцето със затворени очи от противоположни ракурса
Та нима ролята ни е просто да запълваме празно пространство?
Религиите ни да учат не на любов, а на война и коварство
Та нима куршумите ни, изстреляни от съзнанието трябва да убиват,
Вместо да обърнат положението си и нови посоки да откриват?
Та нима свободата ни трябва да се превръща в анархия,
Да любим само себе си в една безверна епархия
Та нима изминалия ден е просто две обърнати страници?
Едната е завист и омраза, втората - омраза и завист
На една книга без корици или начертани граници,
Но среда, пълна с празнота, равнодушие и ненавист
Защо не намираме вече във любовта някакъв смисъл?
Та кой иска на гроба му самота някой самотник да е написал?
Защо забравяме, че само тя ни очертава усмивки?
Защо се превръщаме в бездънни, смешни отливки
На една реалност, толкова болна и заразна
В една действителност, толкова жалка и празна
Защо си мислим, че пътя ни е вече предначертан?
План за бягство е невъзможен, а обратния е вече очертан
Нали знаеш, че когато си обсебен само от себе си
Умираш сам и неразбран, потънал в бездната на житейските си ребуси...
Защо и вярата се губи сред переломите душевни?
И любовта умира посред кавгите гневни, ежедневни,
Трансформиращи делника от вечно изкуство,
След като доверието във ближния е вече мъртво чувство
Защо поставяме граници, когато вселената е безкрайна?
Защо се превръщаме в удавници, потънали в самотата на обстановката стайна
Когато светът ни не е спирка между два нови курса?
Гледаме слънцето със затворени очи от противоположни ракурса
Та нима ролята ни е просто да запълваме празно пространство?
Религиите ни да учат не на любов, а на война и коварство
Та нима куршумите ни, изстреляни от съзнанието трябва да убиват,
Вместо да обърнат положението си и нови посоки да откриват?
Та нима свободата ни трябва да се превръща в анархия,
Да любим само себе си в една безверна епархия
Та нима изминалия ден е просто две обърнати страници?
Едната е завист и омраза, втората - омраза и завист
На една книга без корици или начертани граници,
Но среда, пълна с празнота, равнодушие и ненавист
Защо не намираме вече във любовта някакъв смисъл?
Та кой иска на гроба му самота някой самотник да е написал?
Защо забравяме, че само тя ни очертава усмивки?
Защо се превръщаме в бездънни, смешни отливки
На една реалност, толкова болна и заразна
В една действителност, толкова жалка и празна
Защо си мислим, че пътя ни е вече предначертан?
План за бягство е невъзможен, а обратния е вече очертан
Нали знаеш, че когато си обсебен само от себе си
Умираш сам и неразбран, потънал в бездната на житейските си ребуси...
Следвай
2
Потребителят все още няма качено съдържание.