Един път се прибирах със влака към София , и то някъде беше към 7,8 не си спомням точно а влака препълнен до край със бабки дедки и секви типове , и идва мойта спирка ставам аз опъвам си се както трябва и гледам некви бабки ми се смеят , и в тоя момент се усетих че хуйката станала като царевица и през дънките почти излязла , изчервих се като домат и гледах да слезна колкото се може по-бързо.. кофти ситуация си беше . :D
НАПРОТИВ , ВИНОВНИ СМЕ СИ САМО НЙЕ НИКОЙ НЕ ГО ИЗБИРАМЕ НА СИЛА СРИВА СЕ ВСИЧКО ОТ ДО , И СЕ ЗАПОЧВА ОТ НАЧАЛО , ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ НАС , ОТ НИКОЙ ДРУГ !
Напротив аз съм 98 набор и съм израснал на село , никой не може да ми каже че съм нямал детство със , игрите на криеница ,стражари и апаши , или просто онези 4 камъка който ни караха да забравиме за всичко , от както вече 3 години съм във София тва нещо го няма , няма ги децата с който аз израснах , с който бяхме постоянно на вън бях потрошен от до , обаче АЗ БЯХ ЩАСЛИВ , няма да се върне това време никога повече за жалост сега дори и брат ми няма да разбере какво е да си истинско ДЕТЕ ..
