panddora

Понякога навярно си уморен от мен.

От моя свят. От мойто непорастване.

И от това, че жълтото не си е просто жълто,

а е "цветяно жълто, с вкус на праскови",

и че колите са бръмчащи пеперуди,


летящи над асфалтови поляни,

и от безсънните ми нощи,

и от това, че ставам рано,

и от това, че роклята ми е на точки,

и че обичам Аладин и Шрек,

и предпочитам мляко или чай,

вместо да си "умирам" за кафе,

от гълъбите на терасата,

от елфите във дланите ми сгушени,

и от професията ми... на фея..,

от залезите ми божурно-теменужени,

от изгревите, дето според теб,

съвсем на нищо не миришат,

а те ухаят целите на синьо,

обаче ти не знаеш как да дишаш.

И също сигурно си уморен

когато плача без причина,

или се смея, ей така,

или и двете едновременно. В комбина.

Навярно ти е писнало от моя свят.

И казваш ми, че в приказки не можело да се живее...

Обаче, тука мисля, че грешиш.

Аз превъзходно го умея!

Недей да искаш да се променя,

защото вероятно ще ти липсвам.

Светът ти ще потъне в сивота

...когато феята отлитне.

Инфо