VBOX7

За всички ваши удари в гърба ми от сърце "благодаря ви", на всички лицемери в любовта. Не зная, как ли щях без помощта ви, как ли щях без подлостта ви - добрите във живота да ценя.

Как очакваш аз да те обичам отново, как очакваш аз да те желая за мен, как очакваш пак да имам същия характер мек, за теб останах нищо неструващ човек. Ангел беше ти за мене, ала с черна, зла душа. Хора лоши ти послуша, тях пред мен ти избра.

Златен хит!

Без твойта обич тук умирам аз от студ, при мене пак се върни и пак ме прегърни. Не мога и за миг да те сменя с друг, навеки в мене си ти, навеки в моята сълза, навеки в моята душа.

И ето пак, отново двама с тебе, запяхме ниe за любовта... Не зная как, в такова тъжно време, подадохме си ниe ръка...

Паднала една сълза, твоите устни изгаря, щом простя дали греша, всичко пак се повтаря. Нямам сили за това, себе си да победя, любовта да отрека, щом виновно плачеш.

Чувам всеки такт на сърцето ти, сякаш нощен влак към мен в нощта лети. Пия светлина от очите ти, сбъдва се съня, да слеем две съдби.

Искам да живея в твоята приказка (в твоята приказка) нека съм водата за твоята жажда (спират се при тебе) спират се при тебе моите пътища, искам само тебе, теб.

С теб от жажда да умирам, ще вървя, ако не спираш ти и аз няма да спра!

Плачи сега, върви любов, дори душата да ми е потоп/ След края с теб видях живот и всичко вече ми е Оп, оп, оп, оп.

Две сърца - две есенни листа, вятърът ще пръсне по света, но във тях отново с пролетта няма да възкръсне любовта...

Вятър ще бъда, буря голяма. Слънце ще бъда, ще изгоря. За да бъда с теб и с любовта! С дъх ще те галя, пак ще сме двама. И ще те милвам с топла ръка. Ще идвам аз със любовта!

Сенки от прекипяла стара страст, делнична обич, как да изгарям в нея аз?!

Оригинала е на Никос Вертис,но и тази не е лоша :) (yes)

Виждал ли си как ни гледат, със очи направо стрелят?! Нашата любов голяма, дразни кой ли не! Чувал ли си зад гърба ни, да говорят мръсни думи? "Няма дълго да изкарат", всеки се кълне!

Надуйте музиката да се срути всичко тука, нормална лудница е тази нощ и всяка друга! Надуйте музиката да ни чуят, к'во ви пука?! Каквото ще да става,пак сме ние - няма скука!

Една измама беше любовта голяма. Една измама с много лица. И вече няма, нищо във сърцето няма. Остана само празна душа.

Айде,че продавам всичко две за лев не струват нищо.Разпродажба на мечтите, идвайте да ви обичат! Айде не остана стока,изкупете всяка болка!Разпродажба на мечтите,че от утре пак сами сте!

Точно този, който наранява, после много той съжалява. Да е вечно сам, заслужава – няма право на любов, няма право на любов.

За теб ще бъда сянката във зноя, за теб ще бъда огъня в нощта, и всеки миг ще бъда само твоя, ще бъда твоята добра съдба.