VBOX7

За всички ваши удари в гърба ми от сърце "благодаря ви", на всички лицемери в любовта. Не зная, как ли щях без помощта ви, как ли щях без подлостта ви - добрите във живота да ценя.

✨ Щом изгреят пак звездите и нощта плени очите във съня ми пак ще дойдеш ти...

Как очакваш аз да те обичам отново, как очакваш аз да те желая за мен, как очакваш пак да имам същия характер мек, за теб останах нищо неструващ човек. Ангел беше ти за мене, ала с черна, зла душа. Хора лоши ти послуша, тях пред мен ти избра.

Без твойта обич тук умирам аз от студ, при мене пак се върни и пак ме прегърни. Не мога и за миг да те сменя с друг, навеки в мене си ти, навеки в моята сълза, навеки в моята душа.

Излизала ли е в компилация тази песен?

И ето пак, отново двама с тебе, запяхме ниe за любовта... Не зная как, в такова тъжно време, подадохме си ниe ръка...

Паднала една сълза, твоите устни изгаря, щом простя дали греша, всичко пак се повтаря. Нямам сили за това, себе си да победя, любовта да отрека, щом виновно плачеш.

Чувам всеки такт на сърцето ти, сякаш нощен влак към мен в нощта лети. Пия светлина от очите ти, сбъдва се съня, да слеем две съдби.

Как да те накарам да чуеш гласа на сърцето ми?!

Имам само теб, сестричке моя, ти си и сълзата, и покоя, колко смях ми носиш, обич колко, ти моя радост, моя болка!

Искам да живея в твоята приказка (в твоята приказка) нека съм водата за твоята жажда (спират се при тебе) спират се при тебе моите пътища, искам само тебе, теб.

С теб от жажда да умирам, ще вървя, ако не спираш ти и аз няма да спра!

Плачи сега, върви любов, дори душата да ми е потоп/ След края с теб видях живот и всичко вече ми е Оп, оп, оп, оп.

Две сърца - две есенни листа, вятърът ще пръсне по света, но във тях отново с пролетта няма да възкръсне любовта...

Вятър ще бъда, буря голяма. Слънце ще бъда, ще изгоря. За да бъда с теб и с любовта! С дъх ще те галя, пак ще сме двама. И ще те милвам с топла ръка. Ще идвам аз със любовта!

Сенки от прекипяла стара страст, делнична обич, как да изгарям в нея аз?!

Нищо общо с песента на Лия!

Виждал ли си как ни гледат, със очи направо стрелят?! Нашата любов голяма, дразни кой ли не! Чувал ли си зад гърба ни, да говорят мръсни думи? "Няма дълго да изкарат", всеки се кълне!

Навик имаш мили мой с огъня да си играеш, не намираш миг покой, докато не се опариш.

Стрелките спират, стрелките спират, сърцето само ми остава в мене да брои. Стрелките спират със тях умира една надежда, че за мен време имаш ти!