pepita60

Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни.И като станат част от живота ни,започват да се опитват да го променят,и се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас.Понеже всеки си мисли,че знае как другия трябва да живее
живота си,но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Обичайте природата,тя е майка за хората,
за животните и пчеличките,за елите и брезичките.
Гората е като сърце,обича добрите ръце,
а синьото на езерата е на очите синевата!


Би трябвало да има два живота,
повторно в този свят да се родя,
тогава бих могла като по ноти
единият поне да подредя........


Глупаво е да правиш планове за цял живот,
като не си господар дори на утрешния ден!

Гората
Гората има своя език
мълчание,
с него ти говори тя
за миналите изпитания,
но и за дни на освобождение.
Иди и вслушай се и разбери,
говори тя:
Ела,когато мраз ме заскрежи.
Ела,когато топъл дъх ме разнежи,
и събуди първите цветя.
Ела,във летен ден на свежест и прохлада,
вечерен здрач когато пада,
и на птичка стихне песента.
През есента във багри цяла,аз пламтя.
Ела,но бъди грижлив стопанин ти.
Пази ме чиста,клони не чупи,
пази и моите цветя,
аз щедро ще се отплатя,
с цветя,със въздух чист,
със птички,със покоя
аз винаги ще бъда твоя.


Време
Текат минути,часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого.Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си,че тя е пропиляна.
И истински все още не живял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан,прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна мъзраст.Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори
Ще върнеш ли,дали ще върнеш пак
загубеното,вече пропиляно?!
На карта ще залагаш,светъл бряг
ще търсиш,но във тебе като рана
ще пари мисълта,че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа...

Петя Дубарова
Инфо