Ръцете ми осъдени на самота прегръщат празното пространство.Тялото ми излъчва топлина, а тя остава разпиляна.И устните, забравили смеха, обречени са на забрава.Не бих могла да продължа така-спаси ме като ме целунеш!
Сега седя сама, на теб не ти пука как съм аз.Незнам какво мислиш и как се чувстваш, но знам, че не заслужаваш нищо друго освен омраза. Сега си заслужи да те забравя и никога вече да не си припомня за теб и това което ми причини.