pokalipso
✞
Моля Те Господи, пази малката ми!....
Това не е начина, по който искам да живея..
GRACIAS A TI ..
Отиде си, но не загина !!
И пак.. един пред
Моля Те Господи, пази малката ми!....
Това не е начина, по който искам да живея..
GRACIAS A TI ..
Отиде си, но не загина !!
И пак.. един пред
друг.. един за друг стоят...
My Princess!... My shawty. My love...
Agnosco veteris vestigia flammae
... Отворих вратата и пристъпих бавно - стаята ухаеше невероятно,ухаеше на теб ! Не исках да те будя,как спеше само - нежна, красива, женствена ... Потръпнах че те виждам отново,усмихнах се ... можех да те докосна отново
погалих косата ти,лицето ти - как спеше само ! Сгуших се до теб но не можех да те гушна,не можех да те целуна дори
Това бе сънят ми в който само дойдох да те видя,имах нужда макар и на сън да бъда до ... Теб !!!
"There's gon' be some stuff you gon' see
that's gon' make it hard to smile in the future.
But through whatever you see,
through all the rain and the pain,
you gotta keep your sense of humor
and smile for me now.
REMEMBER THAT."
— Tupac Shakur
You Came And You Changed My World... 69 ❤
..Ти си моето момиче .. Често ме питаш какво видях в теб.. защо точно ти? Когато ти казвам, колко много съм ти благодарен.. колко много значиш за мен.. колко много си направила.. се питам дали ме разбираш?Сега ще ти обясня.. Ти си най- хубавото нещо в живота ми.. Ако те нямаше на дали щях да разбера, какво е да си истински щастлив.. Това че те има, че си до мен.. че не се отказа от мен.. ми дава сили да продължа.. Защото аз вярвам, че няма раздяла щом душите ни са живи. А моята е жива.. и ще бъда до теб .. ще се боря за теб.. колкото и да е трудно.. през каквото и да преминем аз няма да се откажа от теб.. и ще се смея с теб ..и ще тъжа и плача с теб!! Прости ми .. но аз няма да си тръгна от теб малката ми.. (H) :))) Не тръгвам.. ако не тръгнем заедно !!
"Реалността е фалшива.. мечтите са истински!"
Всеки път, когато реалността Те откъсне от мен
Леден вихър блъсва от затварящате се след Теб врата
Оставя ме – угаснала свещ
Без пламък, без весел пукот, без топлина
И гърлото стяга нечовешка тъга
Дори сълзи не могат да преминат
Тогава се питам – коя искам да бъда?
Тази ли, с която си тръгваш
Или другата, която плисва поглед след Теб
Тази ли, чиято ръка топлиш в студения автобус
Или онази, чиито сълзи усещаш да парят страните Ти
Тази ли, която на рамото Ти спокойна заспива
Или другата, за която един Твой поглед е живот…
И всеки път, когато реалността Те отнеме от мен
Си казвам – по-добре е да си остана аз
Просто онази – Другата
Която също Те обича
Без значение близо или отдалеч
Винаги ще бди тихо, с усмивка над Теб
И над спомена… с тиха молба
Само да не Ти липсвам до болка
Както Ти на мен, и сега…
НЯМА НИЩО ПО ХУБАВО ОТ ТОВА ДА СПОДЕЛЯМ МОЕТО ВРЕМЕ С ТЕБ !!!
Трябва да се стремиш въпреки всичко .. да се стрениш към това, което наистина желаеш..Няма значение кой какво е казал..колкото и зле да става, просто продължаваш..Защото се проваляш
единственно, когато се предадеш!!!
✞
PLEASE LORD FORGIVE ME AND TAKE ME IN HEAVEN... OR SEND ME TO HELL CUZ AINT BEGGIN FOR MY LIFE AND AINT NOTHING WORST THAN THIS CURSED AND HOPELESS LIFE..
А животът може да бъде толкова красив ...когато забравиш реалността и живееш в мечтите..
_____________________________________________________________________________
Колко време човек може да живее само от спомените си? Mежду сивите дни, затворен в собствената си малка кутийка, наречена безвремие. Да съживява отдавна изгубени моменти и да ги преживява в мислите си… отново и отново. Докато клепачите не клюмнат от умора и сънят не поиска своето.
Когато не виждаме перспектива, често се връщаме назад. Вадим стари спомени, сякаш са онези дрехи в гардероба, които вече са ни умалели или са изпокъсани от прекалено носене. Но вместо да ги изхвърлим на боклука в нас се заражда неистовото желание да ги облечем отново, да ги разглеждаме с часове и да си спомняме с умиление какво е било ‘тогава’… какви сме били ние самите. Спомняме си дати, места, аромати, цветове, докосвания. Бленуваме по стари, отминали емоции. И тая ретроспекция ни напомня какво сме изгубили или спечелили в желанието си да бъдем по-щастливи. За това е всичко, нали? За да сме по-щастливи.
Захвърляме всичко, разбиваме животи, грабим безмилостно чуждите емоции … но само докато ни правят щастливи. После търсим нещо различно, което да ни дари с така желаната топлина. Като гладни хищници изпиваме всеки живителен сок от емоцията, докато не я оставим изтощена, грозна, изпита, лишена от всякаква багра… И пак търсим, и пак намираме (уж)…
А когато не успеем да постигнем желания резултат, когато емоцията се окаже по-силна от нас и вместо да ни позволи да изсмучем силите си, се впие в нас и започне да се тъпче лакомо със собствената ни жизнена енергия... тогава извикваме в главата си всички онези моменти, които са ни правили ‘щастливи’, от чиито сладки тръпки сме захранвали сърцата си, а после сме зарязвали сами, на пясъка, защото вече не са ни се стрували толкова захаросани…
Стремежът към пустото щастие е чиста доза егоизъм. Използваме, нараняваме и изоставяме, а дори не се замисляме за това преди да се окажем сами и самотни в малките си кутийки, преди да сме изгубили не само лелеяното ‘щастие’, но и всички малки красиви емоции, с които е осеян пътят до него. А в повечето случаи всичко е в главите ни. Нима има ясна дефиниция на чувствата, нима не са те плод на собствените ни желания и фантазии?
„Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.” (цитат: Wikipedia)
Нима няма всеки да тълкува тези редове по свои собствен начин?
Проблемът не е в това, че винаги се стремим да достигнем възможно най-перфектната емоция, за да се успокоим, че всичко, което сме правили, което сме оставили по пътя си, е оправдано. Проблемът е, че не осъзнаваме как с действията си потъпкваме нечия чужда представа за щастие. Приемаме чуждите емоции за даденост, от която ние имаме пълното право да грабим с пълни шепи. И това не нарушава съня ни. Ни най-малко. Може би просто така е изградена човешката природа… върху стремежа първо да получиш своето, а чак след това да отдадеш. Но най-лошото е, че дори в моментите когато сме самотни , използваме спомените със същите онези хора, които сме наранили, за да успокоим раздраното си от лоши мисли съзнание. Вместо да ги пуснем да отлетят, да ги извадим от гардероба и да ги освободим от тиранията си…
Защото когато си сам, онова, което ти остава в края на деня, са спомените... а този ден събужда доста...
_____________________
Не е много приятно чувството, когато момичето който обичаш, защитава някой друг пред теб и ти казва колко много този човек я кара да се чувства щастлива... В този момент се чувстваш самотен и празен .... но дори тогава, пак намираш сили за нежни думи .. та нали тя е всичко твое ... всяка твоя усмивка .. всяка твоя сълза .. мисълта за нея те кара да се чувстваш цветен в сивия ден... и ще продължиш да я подкрепяш и ще продължиш да си до нея.... нали я обичаш..............................
................................. :(((( im dead and gone....
let it fade away ...........
последен вход: 29.10.2011 .......
My Princess!... My shawty. My love...
Agnosco veteris vestigia flammae
... Отворих вратата и пристъпих бавно - стаята ухаеше невероятно,ухаеше на теб ! Не исках да те будя,как спеше само - нежна, красива, женствена ... Потръпнах че те виждам отново,усмихнах се ... можех да те докосна отново
погалих косата ти,лицето ти - как спеше само ! Сгуших се до теб но не можех да те гушна,не можех да те целуна дори
Това бе сънят ми в който само дойдох да те видя,имах нужда макар и на сън да бъда до ... Теб !!!
"There's gon' be some stuff you gon' see
that's gon' make it hard to smile in the future.
But through whatever you see,
through all the rain and the pain,
you gotta keep your sense of humor
and smile for me now.
REMEMBER THAT."
— Tupac Shakur
You Came And You Changed My World... 69 ❤
..Ти си моето момиче .. Често ме питаш какво видях в теб.. защо точно ти? Когато ти казвам, колко много съм ти благодарен.. колко много значиш за мен.. колко много си направила.. се питам дали ме разбираш?Сега ще ти обясня.. Ти си най- хубавото нещо в живота ми.. Ако те нямаше на дали щях да разбера, какво е да си истински щастлив.. Това че те има, че си до мен.. че не се отказа от мен.. ми дава сили да продължа.. Защото аз вярвам, че няма раздяла щом душите ни са живи. А моята е жива.. и ще бъда до теб .. ще се боря за теб.. колкото и да е трудно.. през каквото и да преминем аз няма да се откажа от теб.. и ще се смея с теб ..и ще тъжа и плача с теб!! Прости ми .. но аз няма да си тръгна от теб малката ми.. (H) :))) Не тръгвам.. ако не тръгнем заедно !!
"Реалността е фалшива.. мечтите са истински!"
Всеки път, когато реалността Те откъсне от мен
Леден вихър блъсва от затварящате се след Теб врата
Оставя ме – угаснала свещ
Без пламък, без весел пукот, без топлина
И гърлото стяга нечовешка тъга
Дори сълзи не могат да преминат
Тогава се питам – коя искам да бъда?
Тази ли, с която си тръгваш
Или другата, която плисва поглед след Теб
Тази ли, чиято ръка топлиш в студения автобус
Или онази, чиито сълзи усещаш да парят страните Ти
Тази ли, която на рамото Ти спокойна заспива
Или другата, за която един Твой поглед е живот…
И всеки път, когато реалността Те отнеме от мен
Си казвам – по-добре е да си остана аз
Просто онази – Другата
Която също Те обича
Без значение близо или отдалеч
Винаги ще бди тихо, с усмивка над Теб
И над спомена… с тиха молба
Само да не Ти липсвам до болка
Както Ти на мен, и сега…
НЯМА НИЩО ПО ХУБАВО ОТ ТОВА ДА СПОДЕЛЯМ МОЕТО ВРЕМЕ С ТЕБ !!!
Трябва да се стремиш въпреки всичко .. да се стрениш към това, което наистина желаеш..Няма значение кой какво е казал..колкото и зле да става, просто продължаваш..Защото се проваляш
единственно, когато се предадеш!!!
✞
PLEASE LORD FORGIVE ME AND TAKE ME IN HEAVEN... OR SEND ME TO HELL CUZ AINT BEGGIN FOR MY LIFE AND AINT NOTHING WORST THAN THIS CURSED AND HOPELESS LIFE..
А животът може да бъде толкова красив ...когато забравиш реалността и живееш в мечтите..
_____________________________________________________________________________
Колко време човек може да живее само от спомените си? Mежду сивите дни, затворен в собствената си малка кутийка, наречена безвремие. Да съживява отдавна изгубени моменти и да ги преживява в мислите си… отново и отново. Докато клепачите не клюмнат от умора и сънят не поиска своето.
Когато не виждаме перспектива, често се връщаме назад. Вадим стари спомени, сякаш са онези дрехи в гардероба, които вече са ни умалели или са изпокъсани от прекалено носене. Но вместо да ги изхвърлим на боклука в нас се заражда неистовото желание да ги облечем отново, да ги разглеждаме с часове и да си спомняме с умиление какво е било ‘тогава’… какви сме били ние самите. Спомняме си дати, места, аромати, цветове, докосвания. Бленуваме по стари, отминали емоции. И тая ретроспекция ни напомня какво сме изгубили или спечелили в желанието си да бъдем по-щастливи. За това е всичко, нали? За да сме по-щастливи.
Захвърляме всичко, разбиваме животи, грабим безмилостно чуждите емоции … но само докато ни правят щастливи. После търсим нещо различно, което да ни дари с така желаната топлина. Като гладни хищници изпиваме всеки живителен сок от емоцията, докато не я оставим изтощена, грозна, изпита, лишена от всякаква багра… И пак търсим, и пак намираме (уж)…
А когато не успеем да постигнем желания резултат, когато емоцията се окаже по-силна от нас и вместо да ни позволи да изсмучем силите си, се впие в нас и започне да се тъпче лакомо със собствената ни жизнена енергия... тогава извикваме в главата си всички онези моменти, които са ни правили ‘щастливи’, от чиито сладки тръпки сме захранвали сърцата си, а после сме зарязвали сами, на пясъка, защото вече не са ни се стрували толкова захаросани…
Стремежът към пустото щастие е чиста доза егоизъм. Използваме, нараняваме и изоставяме, а дори не се замисляме за това преди да се окажем сами и самотни в малките си кутийки, преди да сме изгубили не само лелеяното ‘щастие’, но и всички малки красиви емоции, с които е осеян пътят до него. А в повечето случаи всичко е в главите ни. Нима има ясна дефиниция на чувствата, нима не са те плод на собствените ни желания и фантазии?
„Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.” (цитат: Wikipedia)
Нима няма всеки да тълкува тези редове по свои собствен начин?
Проблемът не е в това, че винаги се стремим да достигнем възможно най-перфектната емоция, за да се успокоим, че всичко, което сме правили, което сме оставили по пътя си, е оправдано. Проблемът е, че не осъзнаваме как с действията си потъпкваме нечия чужда представа за щастие. Приемаме чуждите емоции за даденост, от която ние имаме пълното право да грабим с пълни шепи. И това не нарушава съня ни. Ни най-малко. Може би просто така е изградена човешката природа… върху стремежа първо да получиш своето, а чак след това да отдадеш. Но най-лошото е, че дори в моментите когато сме самотни , използваме спомените със същите онези хора, които сме наранили, за да успокоим раздраното си от лоши мисли съзнание. Вместо да ги пуснем да отлетят, да ги извадим от гардероба и да ги освободим от тиранията си…
Защото когато си сам, онова, което ти остава в края на деня, са спомените... а този ден събужда доста...
_____________________
Не е много приятно чувството, когато момичето който обичаш, защитава някой друг пред теб и ти казва колко много този човек я кара да се чувства щастлива... В този момент се чувстваш самотен и празен .... но дори тогава, пак намираш сили за нежни думи .. та нали тя е всичко твое ... всяка твоя усмивка .. всяка твоя сълза .. мисълта за нея те кара да се чувстваш цветен в сивия ден... и ще продължиш да я подкрепяш и ще продължиш да си до нея.... нали я обичаш..............................
................................. :(((( im dead and gone....
let it fade away ...........
последен вход: 29.10.2011 .......
Следвай
4
Потребителят все още няма качено съдържание.