VBOX7

НЕ Е ЛЮБОВ!

Трите врати на мъдростта


..по Пътя на живота
1.„ПРОМЕНИ СВЕТА”
2.„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
3.„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
-„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
--„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
---„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
..........................
Ако имаш чувството, че нещо си загубил значи си го имал!
Ако си го имал като притежание или даденост - това е жалко!
Жалко е, защото не можеш да съжаляваш за нещо,което никога не е било твое!
Твоя или твое - това са думи на притежание а не Любов ...
Любовта не познава тези термини, тя е отдаденост!
Желание да бъдеш с някого Винаги и Завинаги!
Но това е за Избраните!
И пак ... ако и те я имат за даденост я губят!
Губят я защото не са били Истински!
Не е нужно да наблюдаваш някого ...
Нужно е да му вярваш Безрезервно!
Ако нещо не разбираш - просто попитай....
Това е единственият начин за постигане
на Доверие!
Не всичко е такова каквото изглежда!!!

---------------------
Да Усещаш Другия...
Дори, когато Мълчанието изпълва Времето..

Никога не приемайте някой просто за даденост.
Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент,
в който да разберете, че сте загубили диамант,
докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.
......................

НА ТЕЗИ, КОИТО ОБИЧАТ

НА ТЕЗИ, КОИТО СА ЖЕНЕНИ!
Любовта не е ( Ти си виновен), а ( Съжалявам).
Не е (Къде си), а (Аз съм тук).
Не е (Как можа) , а (Разбирам те) .
Не е (Иска ми се да си тук ) , а (Благодарен съм, че си тук )

НА ТЕЗИ, КОИТО СА СГОДЕНИ !
Мерната единица за това, колко си подхождате не е Времето,
А колко добри сте един за друг.

НА ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ПАРТНЬОР !
Любовта не е да се превърнеш в перфектният човек за някой.
Тя е да намериш някой, който ти помага да се превърнеш в най-добрия Човек, който можеш да бъдеш.

НА ТЕЗИ, КОИТО ТЪРСЯТ!
Истинската Любов не може да бъде намерена там, където тя не съществува или пък да бъде скрита там, където наистина я няма.
Колкото повече я крием, колкото повече я подтискаме,
Толкова по-голяма става тя.

НА ТЕЗИ, КОИТО СА ИГРАЧИ!
Никога не казвай (Обичам те) ако не ти пука!
Никога не докосвай нечий Живот, ако смяташ да разбиеш Сърцето му!
Никога не гледай в Очите , ако това което казваш е ЛЪЖА!


НА ТЕЗИ, КОИТО СА ВЛЮБЕНИ!
Боли, когато виждаш човекът , който Обичаш , да е Щастлив с някой друг ....
Но още по – болезнено е да знаеш, че човекът който Обичаш, не е Щастлив с теб.

НА ТЕЗИ, КОИТО ГИ Е СТРАХ ДА СИ ПРИЗНАЯТ!
Боли, когато се разделяш с някой.
Но Любовта боли най - много, когато човекът който Обичаш , няма и идея какво чувстваш.

НА ТЕЗИ, КОИТО СА САМИ!
Любовта е като Пеперуда.
Колкото повече я преследваш, толкова повече тя бяга.
Но оставиш ли я да полети, тя сама ще дойде при теб когато най-малко очакваш.

Помнете, че Любовта е нещо много специално!
Затова не бързайте, изберете най – доброто.
Никога не гледайте назад.
Никога не мислете за пропуснатите възможности.
Никога не се скъпете да Обичате.
Никога не се Страхувайте да бъдете ОБИЧАНИ!
....
Внимавай с думите си - превръщат се в Съдба! - Махатма Ганди
.....
"Научете се да давате свобода.
Това е ключът към щастието." Буда
......
Енергията не е нищо друго, освен способността ни да разкрием истинските си възможности.
Ако можете да направите нещо или мечтаете, че можете, каквото и да е то, направете го.
В смелостта има гениалност, сила и магия." Гьоте.
.................

Между живите скитам се - мъртва и бездиханна.
С половин сърце.
Някога , много отдавна аз го зарових .
Погребах го много дълбоко в земните недра.
Исках да бъде на топло.
Далеч от пустотата и злобата на този свят .
Предпочетох онази другата половинка от сърчицето си да им я дам...
на червеите , на земята, плът да се роди от плътта .
И срещах частичката на сърцето си в цветята ,
в тревата виждах как хората го мачкат , стъпкват , късат ...
как изсъхва , а те порадвали му се за ден , за два - го мятат на боклука.
И година след година то се прераждаше , за да бъде умъртвено .
Изтръгнато .... заплюто. А онази - другата половинка - тази в мене...
Тя до ден днешен гние. Не в пръстта - в тялото ми .
Погива утро след утро... миг на щастие... и после умира.
И се ражда и всичко ... с болка. Болката на собственият ми живот.
До кога ? На къде ? Не зная... а вече и губи значения. Пътища - много.
Но никой никога не ме води към нещо по-добро от гледката на сивота ,
апатия и агония. А моят свят се разбива на кристални парченца - всяко
от което реже със мощта на хиляди ками забили се в половината ми сърце.
И последната сълза , някак тежко и унило се откъсна от натежалите очи.
За да попие в жадната за кръв земя и да се слее с другата половинка
на сърцето ми. Да му занесе послание от мен в една предсмъртна целувка.
И аз се предадох. Грешка след грешка , провал след провал.
Няма смисъл шепти нещо в мен. А цялото ми същество жадува за по-доброто утре.
Но то някак упорито отказва да дойде и да ме докосне с лъчите на слънцето .
Да докосне побелелите коси... да помилва изранените ръце. Да ме прегърне.
А , аз... всяка нощ се моля за тази прегръдка . Ако ще и последна.
Просто да я имам. Само за мен. В един миг. Една прегръдка ....
Но слънцата са далече... а сърцето е погребано дълбоко.
Слънцата да твърде далеч , за да бъдат докоснати...
имам право само да ги гледам - далечни и вечни от страни.
Но аз... аз си откраднах. Не слънце.. дори не лъч.
Откраднах си една прашинка от слънцето и си я затворих
в стъклена кутийка . Да й се любувам . На моята прашинка ,
в моят миг - измислена , открадната... чужда и далечна.
Но моя си... само за миг - моя .
Слънцата са твърде далеч... а сърцата - погребани твърде дълбоко....
............
Ще идвам като отдавна забравен миг , в часовете на болезнена самота .
За да прокарвам длани по наранените ти гърди ,
таящи силното и топло сърце . С огнен дъх ще милвам лицето ти
и с жарък плам ще целувам тръпнещите ти устни .
Ще се спотаявам в ръцете ти , чакаща да се докоснеш сам
и да усетиш милувката на любещите ми ръце.
Ще съм вятъра играещ си с косите ти и дъжда галещ кожата ти .
Ще ме чувстваш в болезнената празнота на леглото си и ще ме
намираш в чуждите очи . Аромата на нощта ще носи полъха на моят
парфюм и спомена на прималялото ми тяло в силните ти обятия .
В тъмнината - зловеща и гладна за страданието и болката ти ,
ще бъда бледен призрак гледащ те нежно от някой ъгъл ,
мамещ те изкусително . Съблазън ще бъде другото ми аз ,
а изкушението кацнало на рамото ми ще те предизвиква в страстният
ритъм на нощта . Играта на дима завъртащ се около тебе
ще е спомена за нежността тлееща в сърцето ти .
Мислите летящи надалече ще се връщат завъртяни от вихъра
на еднотипно , скучното ти съществувание .
Ще си купуваш любови и мечти с цената на моето име .
И погледнеш ли луната , тя ще ти шепти приказки за невъзможното
ми притежание.... и слънцето вечно ще пее в ухото ти ,
колко силно ме имаше и колко страшно ме загуби...
............................

Вървя .... (h)кликни Тук


Вървя....
Краката ми потъват в пясъка.
Вървя ...
Вървя и търся себе си.
Вървя...
И търся щастие.
Вървя...
И чакам те в оазиса,
на моите все още не забравени мечти.
Вървя...
Къде сега си щастие?
Вървя и търся нечии очи.
Ти ли си?
Дали ще ме дочакаш?
Колко още трябва да вървя?
Колко още да те търся?
Колко още , кажи , ще продължа.
Кажи ,аз трябва да повярвам,
че ще имам теб във тоз живот.
Вървя и някога ще те намеря,
вървя аз търся те единствена Любов!