VBOX7

и истерични! Не мога да ги укротя! Опитвам се да ги заключа, но не намирам ключа.....
Минават още няколко мъчителни минути и като че ли всички те се уморяват, започват да притихват. Сякаш вече всеки е намерил своето закътано и удобно местенце в очакване на своя ред! И съвсем замлъкват....
Тишина! И пак тишина! Сега тя ми се струва още по-страшна..... Постепенно от нея изплува някакъв образ, мъгляв и неясен!...... Вече го виждам и разпознавам усмихнатото и чаровно лице на Ал Банди! След него очаквам да се появи лудата му фамилия, но вместо нея изниква едно друго име..... Един никнейм, скрит зад един аватар. Един виртуален, безплътен и непознат образ...., но в същото време толкова истински и толкова близък.... Образ, който ти дава сигурност, топлина, загриженост, разбиране. Знаеш, че можеш да му се довериш, така както не би се доверил на никого друг. Питам се, такъв ли е, всъщност живият, реалният човек в собствения си живот! Дали, скрит зад аватара си, не показва само това, което иска другите да видят......Не вярвам! Струва ми се, че там, зад стъклото на монитора, се чувстваме неуязвими, недосегаеми! Осъзнавам, че не е така! Ние сме част от един виртуален, макар и много мъничък, свят, в който всеки има своето място. Разбирам, че сред хилядите никнейми се крият живи, истински хора – радостни или тъжни, добронамерени или груби, отзивчrви или безчувствени - безброй различни съдби....
И няма начин да избягаш и да се скриеш.... Просто отваряш душата си и пускаш в сърцето си образа, скрит зад един аватар.....ей така – простичко и безмълвно.....