VBOX7

идва след период на отричане, гняв, пазарлъци и депресия...

Отричането... Това е като една попма - влиза венозно и така ти отлепя канчето, че си готов да се закълнеш в най-големите лъжи, да тръгнеш на пътешествие за звезден прах, а мравки в тъмнината ти показват пътя, не знаеш мравки ли са или ръцете ти са изтръпнали, дали изобщо имаш ръце или нещото, което се топи и се разкапва във лъжичката пред тебе, не знаеш и къде отиваш, не ти и трябва, стига ти да вярваш, че ще стигнеш и когато това се случи, кошмарът ще приключи. Е, поне искаш да вярваш в това, защото си заложил всичко, защото има милостив Бог и защото адски много те е страх, но не трябва да го показваш, за да не го усетят мравките. Не се паникьосвай, човече, за Бога, за нищо на света! Трябва да имаш вяра!!!

Даааа, да бейби, този период е истинско блаженство. Блаженството на невежеството! Бих го оприличил на хипотермия - най-приятния начин да умреш! Хахахахаха!

Но за жалост си жив! И лайната, и смрадта, и иглите наоколо ти, и студа, и жаждата, и гаденето, и абстиненцията, и психозата, и това, че нямаш какво да ядеш, нито какво да облечеш, нито при кой да идеш са по-реални от кур в гъза! А как ти се иска да го фанеш тоя кур и да ги зачаткаш тия ми ти мравки, да ги направиш само на мравчен алдехид и хитин! Па после и на Бог да му го нахендриш, задето така те е предал и изоставил. Гледаш хората - редят си живота и ги солиш на ум - мамка ви мръсна, изчадия гадни, с кво сте заслужили повече от мене това щастие бе, боклуци? Ах, само ако знаете къде съм бил и през какво съм минал, ваща майкааааа!!!

Определено човек, който не е преживял Болката, не знае какво е ГНЯВ!!!

Само че и да се гневиш и да не се гневиш, и да изтребиш всички мравки, онова чувтство на тежест в слънчевия сплит не изчезва. Заедно с това няма какво да ядеш и да облечеш, спиш в кашони в някоя странична уличка или отключен вход, а около тебе минават хора и дори не те виждат. Вече не ти пука дали са щастливи, сега ти си най-самотното и отхвърлено същество в целия шибан свят и си толкова отчаян, че даваш от храната си на мравките, които до вчера си размазвал с такъв кеф... Пазариш се с Господ и си поставяш условия от негово име, и пак - от негово име си стискате ръцете, а стриктност е нещо, далеч над което си в спазването на тази сделка...

Обаче само стриктност не е достатъчна, за да се сдобиеш с така желания звезден прах. Оня, от който като си биеш една помпа и вече никога няма да ти се налага да се боцкаш... Мисълта за него те крепеше през изминалите седмици, но когато започнаха да се нижат и месеците, семето на съмнението започна да покълва, проправяйки си път в почвата на заблудата и само след миг щеше да се покаже като червей и да изгризе, каквото е останало от твоята увереност и оптимизъм... И така и стана! Загубил всякаква надежда, всякакъв смисъл, всякакво желание и всякаква алтернатива, ти заплака... С най-горчивите и обилни сълзи, плака дни наред, докато най-после се предаде...

Даам. Да копеле - дядо Коледа не съществува, мамка му! Колкото и да ти се иска да е така... Разбираш ли - и да се правиш, че е така, и да се опитваш да принудиш другите да повярват - със сила, с подкуп или с молби - Ареа 51 си остава в Невада, а не в Лапландия, а летящите елени стопаджии не качват. Звезден прах - бабините ти трънкини! Къде ми е бил акъла?! Да копнея за място без капка човешко, без капчица топлина и близост!!! Боже, какъв глупак съм! Добре че не си ми дал, каквото съм те молел! Искам в този свят да живея, да се радвам, да обичам и в него и да умра! Моля те, прости ми безмерната ми глупост и ми дай сили да се възползвам от шанса, който ми даваш...