VBOX7

/> __$$$$$$_____$$____$$______$$________________________________
___________$$$$$$__$$$$$$__$$$$$$____________________________
_____________________________________________________________
_____________________________________________________________
__$$__$$____$$$____$$____$$__$$_____$$$$$$__$$$$$$$__$$$$$$__
__$$_$$____$$_$$___$$____$$__$$_______$$______$$$_______$$___
__$$$$____$$___$$__$$____$$__$$_______$$______$$$______$$____
__$$_$$___$$$$$$$__$$____$$__$$_______$$______$$$_____$$_____
__$$__$$__$$___$$___$$$$$$___$$$$$__$$$$$$____$$$____$$$$$$__
_____________________________________________________________
_____________________________________________________________
_____$$__$$$$$$__$$_____$$___$$$$$$__$$$$$___________________
____$$$__$$______$$_____$$___$$______$$__$$__________________
___$_$$__$$______$$_____$$___$$______$$__$$__________________
__$__$$__$$$$$___$$_____$$___$$$$$___$$$$$___________________
_$$$$$$__$$_______$$___$$____$$______$$$$____________________
_____$$__$$________$$_$$_____$$______$$_$$___________________
_____$$__$$$$$$_____$$$______$$$$$$__$$__$$__________________
__$$$$$____$$$$__$$$$
___$$$_____$$$$$$$$$$
___$$$_______$$$$$$
__$$$$$_______$$$

_$$$$$$$$_$$$$$$$$_$$___$$_$$_$$$$$$$$_
____$$____$$____$$_$$___$$_$$_$$____$$_
____$$____$$____$$_$$$$$$__$$_$$____$$_
____$$____$$____$$_$$___$$_$$_$$____$$_
____$$____$$$$$$$$_$$___$$_$$_$$$$$$$$_

_$$____$$_$$$$$$$$_$$$$$$$$_$$$$$$$$_$$_____
_$$____$$_$$____$$____$$____$$_______$$_____
_$$$$$$$$_$$____$$____$$____$$$$$$$__$$_____
_$$____$$_$$____$$____$$____$$_______$$_____
_$$____$$_$$$$$$$$____$$____$$$$$$$$_$$$$$$_
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
..........$$$$$$$$.. .......
...$$$$$$$$$$$$$$$$. ..
...$$$$$$$$$$$$$$$$. ..
..........$$$$$$$$.. .......
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
..........$$$$$$$$.. .......
..........$$$$$$$$.. .......
..........$$$$$$$$.. .......
..........$$$$$$$$.. .......
______________________oo$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$o
___________________oo$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$o_________o$___$$_o$
___o_$_oo________o$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$o_______$$_$$_$$o$
oo_$_$_"$______o$$$$$$$$$____$$$$$$$$$$$$$____$$$$$$$$$o_______$$$o$$o$
"$$$$$$o$_____o$$$$$$$$$______$$$$$$$$$$$______$$$$$$$$$$o____$$$$$$$$
__$$$$$$$____$$$$$$$$$$$______$$$$$$$$$$$______$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
__$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$____$$$$$$$$$$$$$____$$$$$$$$$$$$$$__"""$$$
___"$$$""""$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$_____"$$$
____$$$___o$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$_____"$$o
___o$$"___$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$_______$$o
___$$$____$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$"_"$$$$$$ooooo$$$o
__o$$$oooo$$$$$__$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$___o$$$$$$$$$$$$$$
__$$$$$$$$"$$$$___$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$_____$$$$""""""""
_""""_______$$$$____"$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$"______o$$$
____________"$$$o_____"""$$$$$$$$$$$$$$$$$$"$$"_________$$$
______________$$$o__________"$$""$$$$$$""""___________o$$$
_______________$$$$o________________________________o$$$"
________________"$$$$o______o$$$$$$o"$$$$o________o$$$$
__________________"$$$$$oo_____""$$$$o$$$$$o___o$$$$""
_____________________""$$$$$oooo__"$$$o$$$$$$$$$"""
________________________""$$$$$$$oo_$$$$$$$$$$
________________________________""""$$$$$$$$$$$
____________________________________$$$$$$$$$$$$
_____________________________________$$$$$$$$$$"
______________________________________"$$$
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$$$$$$$$$$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´´´$$$$$$$´´´´´´´´$$$$$$´´´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$´$$$$$$$$$$´´´´´$$$$$$$$$$´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$´$$$$$$$$$$´´´´´$$$$$$$$$$´$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´$$$´´´´´´´$$´´$$$$$$$$´´´´´´´$$$$$$$$$´´$$´´´´´´$$$$´´´´´´´
´´´´´´´$$$$$´´´´´$$´´´$$$$$$$´´´$´$´´´$$$$$$$´´´$$´´´´´$$$$$´´´´´´´
´´´´´´$$´´´$$´´´´$$´´´´´$$$´´´´$$$$$´´´´$$$´´´´´$$´´´´$$´´´$$´´´´´´
´´´´´$$$´´´´$$$$´´$$´´´´´´´´´´$$$´$$$´´´´´´´´´´$$´´$$$$´´´´$$$´´´´´
´´´´$$´´´´´´´´´$$$$$$$$´´´´´´´$$$´$$$´´´´´´´´$$$$$$$$´´´´´´´$$´´´´´
´´´´$$$$$$$$$$´´´´´$$$$$$$´´´´$$$´$$$´´´´´$$$$$$$´´´´´´$$$$$$$$´´´´
´´´´´´$$$$´$$$$$´´´´´´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´$$$´$$´´´´´´$$$$$´$$$´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´$$$$$$´´$$$´$$´´´´´´´´´´´$$´$$$´´$$$$$$´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$$$´$$´$$$$$$$$$$$´$$´$$$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´$$´$´$$´$´$$´$´$$´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$´$$´$´$$´$´$$´$´$$´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´´´´´´´$$$$$´$$´´´´$$$$$$$$$$$$´´´$$´$$$$$´´´´´´´´´´´´´´´´
´´´´´´´´$$$$$$$$$´´´´´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´$$$$$$$$$´´´´´´´´
´´´´´´´$$´´´´´´´´´´´$$$$$$$´´´´´´´´´´´´$$$$$$$´´´´´´´´´´´´$$´´´´´´´
´´´´´´´´$$$´´´´´$$$$$´´´´´$$$´´´´´´´´$$$´´´´´$$$$$´´´´´´$$$´´´´´´´´
´´´´´´´´´´$$´´´$$$´´´´´´´´´´$$$$$$$$$$´´´´´´´´´´$$$´´´´$$´´´´´´´´´´
´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´´$$´´$$´´´´´´´´´´
_________u$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$u_________
________u$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$u________
_______u$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$u_______
_______u$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$u_______
_______u$$$$$$"___"$$$"____"$$$$$$u________
_______"$$$$"______u$u_______$$$$"________
________$$$u_______u$u_______u$$$________
________$$$u______u$$$u______u$$$________
_________"$$$$uu$$$___$$$uu$$$$"_________
__________"$$$$$$$"___"$$$$$$$"__________
____________u$$$$$$$u$$$$$$$u____________
_____________u$"$"$"$"$"$"$"$u______________
__uuu________$$u$_$_$_$_$u$$_______uuu__
_u$$$$________$$$$$u$u$u$$$_______u$$$$_
__$$$$$uu______"$$$$$$$$$"_____uu$$$$$$__
u$$$$$$$$$$$uu____"""""____uuuu$$$$$$$$$$
$$$$"""$$$$$$$$$$uuu___uu$$$$$$$$$"""$$$"
_"""______""$$$$$$$$$$$uu_""$"""_
___________uuuu_""$$$$$$$$$$uuu___________
__u$$$uuu$$$$$$$$$uu_""$$$$$$$$$$$uuu$$$__
__$$$$$$$$$$""""___________""$$$$$$$$$$$"__
___"$$$$$"______________________""$$$$""___
_____$$$"________________________________
__$$__________________$$
-$$$$________________$$$$
$$$$$$______________$$$$$$
_$$$$$$$___________$$$$$$$
___$$$$$$$$_______$$$$$$$$
____$$$$$$$$$_____$$$$$$$
______$$$$$$$$____$$$$$$$
_______$$$$$$$$$__$$$$$$
__________$$$$$$$$$$$$$
_____________$$$$$$$$$
________$$$$$$$$$$$$$ ♥ ♥
______$$$$$$$$$$$$$$$$
_____$$$___$$$$$$$$$$$$
____$$$$$_$$$$$$$$$$$$$
___$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
____$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
_____$$$$$$$$$$$$$$$$$
_________$$$$$$$$$$$$$
________$$$$$$$$$$$$
________$$$___$$______$$___$$_ ___$________$$____s________
_$$_____$$$$___$$$___$$$__$$$_ ___$_______$$$___$$________
__$$$____$$$$$__$$$_$$$$_$$$$$ __$$__$___$$$___$$_____$°__
___$$$$___$$$$$_$$$$$$$$$$$$$$ $$$$$$$__$$$$_$$$____$$$___
____$$$$$__$$$$$$$$___________ ___$$$$$$$$$_$$$___$$$$____
ss$$$$$$$$$$$$$_______________ _______$$$$$$$$$$$$$$______
______s$$$$$$_________________ _________$$$$$$$$$_________
_s$$$$$$$$$_______s$$s________ s$$s_______$$$$$$$$sss______
_____°$$$$_______$°__°$______$ °__°$_______$$$$$$__________
,ss$$$$$$$____________________ _____________$$$$$$$$$ss,____
____$$$$$________________s____ ____________$$$$$$$$$$$$$sss
__ss$$$$$$____________________ ____________$$$$$ss_________
ss$__$$$$$$_________s_________ _s_________$$$$$__$ss_______
___s$$$$$$$$________$$_______$ $_________$$$$$$$____ss_____
____$$$$$$$$$$_______°$$$$$$$° ________$$$$$$__$$__________
__$$$$__$$$$$$$$______________ ______$$$$$__$$$___$$_______
_$$$___$$$__$$$$$$$$__________ _$$$$$$$$$$$___$$$__________
$$___$$$___$$$$_$$$$$$$$$$$$$$ $$$$$$$___$$$$___$$s________
___$$_____$$$°__$$$_$$$$_$$$$$ °__$$_$$$___$$$$___$s_______
_s$______$$°____$$___$$___$$$$ ___°$__°$$_____$$s___°_______
_________$______$____$____°$$_ ________$°______°$__________
__________$$__$$_____$ Беше една слънчева сутрин след купон направен от четирима музиканти!Те бяха пили,пили и веселили до преди 3 часа!
В стаята беше хаос все едно беше минал некой МУСОН,от рода на виелицата на DURCH DEN MONSUN!
Изведнъж нечий телефон звънна. Густи се опитваше да се измъкне, но 3 крака и малко коса го затрудняваха.
- SCHEIzЕ..О не кой не си е сменял чорапите? Бил махни си кракът! Ооооо - това бяха разярените викове на Густи - това момче туко - що събудило се след пиянска вечер!
- Ало... Кво искаш ма? Що звъниш?
- Кво... Кой е на телефона! Аз съм Дейвит Йост!? Ти кой си?
- Даяно... Кво ми са прайш? Густака е! Ти да не мислиш, че съм станал?! Още спя и ти телефонираш, като на БТК-то.
- Ква Даяна? Да не сте пили уе?
- ООО Даяно опразнихми барчето... Аре бегай... прави крос да отслабнеш, че ми са спи! Аре bb!
Густав се огледа и видя три момчета всеки легнал в ралична посока. Някой гушнал нечий крак, друг се заврял под нечия глава...Пияндурници! Реши да се върне и да ледне върху някой от тримата, защото не се виждаше празно място на леглото... отново телефона извъня, но Густи реши да се прави на заспал и със 300 зора Георг го вдигна.
- Алоу...Кой е?
- Ало Георг ти ли си? Вие що още спите?
- Не Листинг е! Георг Листинг! Аз не спя... говоря по телефона не чуваш ли?
- О вие сте пили! Днеска имате ангажименти...
- Ама... кво ние не сме пили... ние сме хора. Кви пили та гонят?
Нямаш ли нокторезачка? / /
- Еее ама вие прекалявате след 10 минути звъня пак... Да сте станали!
- Ок мамо...SaLuT
Георг се огледа и видя едно удобно място за лягане - прагчето на банята беше чисто и върху него имаше една бяла кърпа. НАНИ-НАНИ БЕБЕ....
- Дзъррррр! Дзъррррр!
- WAS? Was willst du? Ich schlafen!Ich bin Bill von Tokio Hotel!Wer bist du?
- Дейвит е! Не ми викай по телефона все едно си на сцената ясно ли е коконо!
- ААААRRRRSSSCCHHHLLLOOOHHHH!!!!!!!!!!!!!!!
- Кво си ме запсувал бе ей...
- ААААRRRRRSSSSCCCHHHHLLLLOOOHHH! Ich schlafen! Auf wiedersehen!
- Неее няма да ми затвориш и ти! Бил...Билл....Ало....!
- Ееее мамка му и репортери...Мамка му и прaсе!
Бил просто игнорира 40 секунди стоене с притворени очи и се метна върху Густи и брат си като хубавото личице на Томито после щеше да бъде синьо....Той Бил кво си мисли, че снимат клипа на Sping nicht ли?
- Achtung fertig los und lauf!vor uns bricht der Himmel auf...
- Kakво се е разпял тоя модифон?!? Да не мисли,че е брат ми?
- Kво? КоЯ е?
- Аз съм! Дейвит Йост !Вашия мениджър... Чакам си от 30 минути и всички ми се правят на ударени като им звъна!
- Том Каулиц, ти няма да се измъкнеш! Вие пили ли сте?
- Кво...каква пила? Kaква пила си забравила... Ти май не беше с чанта снощи в стаята ни?
- А нееее! АКО НЕ СЛЕЗЕТЕ ДО 5 МИНУТИ ЩЕ СИ ИМАТЕ МНОГО ГОЛЕМИ НЕПРИЯТНОСТИ! ЯСНО?
- Ако съм ти толкова неприятен можеше да ми кажеш, а не да ми се натискаш цяла вечер! И ти си една....
ПиПиПиПиПи
- Ало Том... не затваряй!
Беше същата процедура... Том се хрърли върху брат си и му заби един чорап в окото и така дремеха до 16:00! Дейв беше отменил ангажименнтите им и беше отишъл да си почива и въобще не му дремеше за Том, Георг, Густав и Бил!
- Аааххх...Том махни си протезата от лицето ми....да не съм ти дюшек... -викаше Бил след като се събуди!
- ЕЕЕ я по тихо бе! - сопаше се Гецата!
Всички се изправиха, защото се сетиха, че трябваше да дават интервю!
- О не закъсня ли сме... WARUUUMMM? Сега ще си иаме неприятностиии... - жалвашесе гримирания
- Еее и на мене една по телефона ми каза, че съм бил нешритен ама....
- Кво си бил? - заогледа си Бил
- Нешритен... От де да знам кво иска да ми каже, много съм я и слушал! - каза Том
- Олеле ква кочина...Бил ти ли направи всичко това?! - изтръмжа Густика
- Кво!!! Густако нали ти се висеше на полилея? Вво викаш на Бил?
- Да ама кой прави хамак от завивката на леглото?
- Ми май беше брат ми....
- Аааа ДА БЕ... Я млъкнете, че търся една пила! Трябва ми малко помощ! - Разсопа се Том
- Ааа ДА БЕ.... schweig!
- ЕеЕ копеле! Явно няма да ходим никъде! Не мога да си намеря лака и ланците!
- Е как бе... Лака ти е на ръцете....
- не тоя бе... Мноу си затъпяващ начи! За коса лака!
- АААА ясно!
- Сега трябва да си намеря верижките, пръстените, веригите, накитнисите, цайсите... Къде ги оставихте като играхме на криеница с тях?
- Ами май ги скрихме в дънките на Том, щот са достатъчно големи и шороки!
- Томи събувай се...искам си ги - заповяда Бил!
- АААА да бе... аз да не съм стриптизьoр! Обичам да ми правят на мене стриптийз ама не аз на някой - най-вече на вас! Вие не заслужавате!
- Ми тогава.... - и всички се нахвърлиха върху Том и той беше безпомощен след като и тримата го мачкаха... Бъкаха му в гашите докато не извадиха всичко
- EEEЙЙЙ пръстените ми... Очилцата ми.... - радваше се Бил!
- Я ся някой да ми каже... Кой ме почеса по задника?! Някой с голяма ръка беше... не беше Бил... познавам му ръцете.
- Ми май бях аз - каза Гецата
- Ааа ДА ВЕ... Аз бях - извика густи
- ОООО само ще си мечтаеш да си бил ти - изписка Георг!
- ЕЕ аре стига! На Том задника не става - Моя е по-готин - разкефи се Бил!
- Пфффффф хa хa... В коя песен се пеее, щот аз не съм я слушал!
- Оф аре стига! Дайте да оправим тая буламащина, че не ми се стои в тва.
След 3 часа оправяне на стаята тя беше чиста - като за чудо и приказ! Всички се тропясаха на леглото и си пуснаха VIVA
- И сега Tokio Hotel с Durch den monsuuunnn! Чао ще се видим утре!
- ООО не не ми се гледа Токио Хотел! Пусни нещо друго!
- ААА Томи моля тее искам да го гледам. Не превключвай!
- Ок, но е за последно! Еххх а бяхме млади...ниски и и бедни.
- Е да, но аз все още не съм загубил чара си! - започна да се ласкае Бил
- Оф да бе... Да го вдигна и го боядиса и го топира и го... тра-ла-ла...
- Е да мойта коса е най - чаровна!
- Ти така си мислиш.
- Какво искаш да кежеш?!? Ти все едно имаш толкова яка коса като мойта... Блондин!
- Блондин, блондин ама по-умен от тебе блондин!
И така продължиха да гледат Tokio Hotel...







- Хайде да влизаме. Те вече са вътре. - провикнах се аз над тълпата български фенчета, които почнаха на сред коридора да си обуват чорапите.
- Е как да влезем, като още не сме се облекли по случая?! - попита ме lav, като напъха кракът си в един дъъълъг чорап.
- Да се бяхте оправили в каруцата, не да чакате до последния момент. - завъртях очи и почуках по вратата с надпис - ПППЧ (Пижамени партита по чорапи) ООД . Фенките спряха да шават кой с чорап в ръка, кой с терлик. От вътре се носеше лека музика и от далеко се чуваше приближаването на някой. Всички затаихме дъх в очакване на някой от групата да отвори вратата. Уви!
- Я елате пиленца при батко, да ми пейте сладко - сладко. - вратата се отвори и се подаде един голяяям мустак.-Кавалджията е тук пиленца за да ви направи купона. Хайде влизайте една по една и без да се бутате. Аз ще бъда ДиДжеят тази вечер. Но преди това, ВСИЧКИ ПО ЧОРАПИ ЛИ СТЕЕЕЕ? - провикна се ДиДжеят ни, като си засука мустака.
- ДААААААААА - провикна се най-отзад Miss_B.
Всички я погледнахме на криво и си вдигнахме краката за да докажем че сме по чорапки.
- Е добре, влизайте тогава! - подкани ни Митето.
Народа почна да се блъска и стана като на протест срещу отрязването на растите на Том.
- Хей, хей не се блъскайте. Ще отделя време за всяка от вас.- каза мустака като се усмихна притеснено.
Но никой не му обърна внимание. Всички нахълтахме в стаята, която по-скоро приличаше на зала, за секунди и останахме ... очаровани от гледката.
В края на стаята се намираше легло, голямо колкото да събере половината ЖК-а Люлин и на него натрупани възглавници почти до тавана. Отстрани до леглото имаше дълга маса по която имаше какво ли не - Фонтан с шоколад, торти, желирани мечета/мечки с размерите на Густавовите барабани. А на повечето им увиснаха ченетата като видяха що вирее по средата на масата - Чорап на който пишеше- Добре дошли купонджийки. Обувайте чорапите, защото партито започвааа.
В същия момент някой издаде писък, който накара погледите ни да се обърнат към леглото. Ситуацията беше следната :
Том върху Густав, Густав върху Георг и някъде се мярна ръката на Бил с татуто, но не можех да определя каде точно се намира самият той. Явно ТОЙ бе издал истеричния писък.
- ФЕНКИИИ! МИСИЯ - ОТКРИЙТЕ БИЛ - ЗАПОЧВА ... СЕГА! - Vickytyyy нададе мощен рев.
- Пиленцаа успокойте се! - Мустака говореше на микрофона от единия ъгъл.
В същия момент пусна на Амет - гъци гъци и Бил изскочи от леглото като въртеше четирибуквието си, на което беше завързал от ония поли с паричките. Ухх ... на всички ни олекна. Заобиколихме го и почнахме да въртим гюбеци. Другите от групата още седяха на леглото и гледаха втрещено фронтмена си.
- Аз му я пратих по пощата! - извиках силно за да ме чуят момчетата.
- И сегааа. Да ви видя чорапитееееее.- ДиДжеят се провикна като смени песента.
Тез червени домати, кой ги мама разклати. Таз чушка без семи, как я лапа без времи.
________________________________________
- Алеййй Оп Оп - Бил въртеше усърдно баджаци и се наслаждаваше на чорапите на djufee9.
- Искаш ли да ти ги подаря? - попита го тя като заплашително клатеше гръдния си кош.
- Ще останеш ... съвсем .. гола ... и няма .. да мога ... да те погледна ... - задъхваше се Бил.
- Не се притеснявай, имам още един чифт в каруцата. Отивам да ги взема. - завъртя се на пети и се изгуби измежду денсащите.
Вратата се отвори и през нея мина маса отрупана със сладолед, тикана от кой?
- Точно така! Рум сервиза в хотела, сервитьорката Орнела...- Бай Митьо почна да пее заедно с песента.
В този момент бате Гошо скочи от леглото право върху масата! Всички, които искаха да си опитат от сладоледа, трябваше да оближат Гошето. Той заби лице в топката... тоя с ягодовия сироп и не мръдна от там докато Том не дойде да го отлепи от масата.
- Абеее Гошо, какво напрай бееее.- Windy си изпусна нервите и му скочи. След нея се заизнареждаха поне още 20-на момичета, мераклии да оближат рожденика.
- Буболечка-чка-чка-чка аЙ, буболечка-чка-чка-чка аЙ аЙ. - Дари се беше качила на масата и танцуваше около една желирана мечка, като гордо въртеше чорапа над главата си.
- Добре момичета, сега бързо хванете някой от момчетата, за да не танцувате със представители от същия пол... на тази песен - каза ДиДжеят и пусна Here without you.
Аз бях най-близо до Бил и веднага му скочих на врата. Мисля, че му искарах въздуха ама поне си заслужаваше. До колкото видях Дари танцуваше с Георг а от него се стичаше ... хмм.. мисля че синьо небе(глазурата). Том беше хванал Cathyth с едната ръка през кръста а другата - под него. Густав беше срамежлив и не стана от леглото, макар фенките да го дърпаха.
- Ооо тей ли?! Няма да танцуваш с мен? Сега ще се запознаеш с възглавницата.- Закани се PaTiEnCe...In...My..(h) и го прасна право по лицето. Той си беше отвори устата и възглавницата му се беше закачила на изкуствения зъб. Той стисна чене и копринената калъфка се скъса. Из стаята летеше гъши пух.
- Ихуууууу Бой с възглавницицицицицици - зарадва се Том, като грабна една от тях и почна да бие наред.
- Идва и Биииил - заквича той, като си махна пендарите от дупето и ги запрати в лицето на GabSsSs.
________________________________________
И ... се почна. На фона на Сенсей - вежливия лос хвърчеше перушина из цялата стая. Всичко стана много бързо. Бил подскачаше на леглото между възгавниците и се радваше като сестра ми на 4 годинки. Том гонеше * БоnБоnа * като я потупваше по дупето. Густав беше сложил Bekka на конче и така биеха конкуренцията.
- Ооо ще играем нечестно, а? Номерът ... няма .. да мине...! - запротестира FrEaK и докато се опитваше да надвика олелията. Георг я удари с една възглавница и тя се озова на земята с краката нагоре. Всички спряха и не можеха да повярват на очите си - чорапите и бяха черни на розови точки.
- Оле от каде ги намери?! Знаеш ли от кога си търся такива.- обадих се плахо още с възглавницата в ръка .
- Ъъъ ами то сега в града ми са на разпродажба. Ако искаш след купона ще те заведа да си купиш.
- Ти ... си злато.- Отидох при нея..., прегърнах я и двете се разплакахме.
- Оооооо.- се чу от останалите.
- Не е ли... трогателно? - подсмърчаше Густав, като бършеше сълзите си във възглавницата на kisS...
- Ооо пиленца, нали сме на купон?! Моля ви се сега де. Айде поздрав от мен -
Кондьо - доко доко.
Настроението се повдигна и със сълзи и сополи пак се качихме на "дансинга".
Чорапи и перушина летяха из стаята. Всичко беше на 6, когато ...
- ВИЖТЕ! Това не е ли ... летяща чиния?!? - с чорап на главата, погледнах смаяно към прозореца.
Всички се спряха и проследиха погледа ми. Дори Милко спря да си суче мустака.
- Оле, не! Кацат на терасата ни! Ами сега!?
- Е какво толкова? Колкото повече - толкова по-весело! - ухили се Бил и се приближи до вратата на огромната терасата.
- Е, аз отивам да ги посрещна. Някой ще дойде ли с мен? - погледна по неговия си ангелски начин.
Всички се спогледахме и след секунда тръгнахме към него.
- Хмм. Мисля, че ще има проблем... - каза Георг.
- Би ли споделил с нас? - попита го вежливо Том.
"Искрено и лично с Том Каулиц" помислих си.
- Ами ако дойдат... Няма да можем да ги пуснем ако не са по чорапи. Все пак това е частно парти за по чорапи. Не може току-така да ни кацнат на терасата.
- Да. Разбирам. Тези емоций са породени в детството. Майка ти биеше ли те много? - Том продължи да го разпитва а ние мълчахме.
- Хорааа, гостите ни чакат. После ще си изливате душите. Веднага на терасата. - заповяда бати Бил и с припкане всички се струпахме около летящата чиния.







Топла есенна нощ. Първият ден на есента. Лек, свеж вятър гали тялото на младежа. Той стои на колене, положил главата си на гроба. Тихо плаче и не бърза да изтрие сълзите си. С безумие и страх в очите той крещи: „Защо?! Защо го взе?! Върни Бил тук! Той там не ти е нужен! Той е нужен тук! Вземи мен вместо него!” В отговор поривите на вятъра стават все по-свирепи, като че ли се подиграват на думите на младежа. От огромната снимка на надгробната плоча гледа другия младеж, много приличащ на този, с красиви, силно гримирани в черно, кафяви очи, с право, тънко носле, пълни устни и малка бенка под тях, прави, черни коси с бели кичури. Той весело се усмихва, едната му вежда е леко повдигната и поради това погледа му изглежда хитър и малко нахален. Отдолу пише: „ Бил Каулиц 1 септември 1989 г. – 1 септември 2007 г.” Точно в деня на своя 18-ти рожден ден умира този весел, талантлив, любим на всички млад мъж, солист на групата Tokio Hotel. Така се случва веднъж на 1000 години, когато човекът е същински ангел. Такъв беше и нашият Били! Точно в този злополучен ден, рождения ден на младежа, когото обичаха всички момичета в Европа без изключения, той решил,току що получил шофъорската си книжка, да изпробва новата си кола. Том бил малко пийнал за да кара, за това си останал в къщи, като му казал: „Бил, само бъди внимателен. Моля те!” Бил мило се усмихнал на брат си и му отговорил: „Не се безпокой! Иди да спиш!” Адреналинът и жаждата за високи скорости подмамили Бил да увеличава км/ч., ето вече 150, 160, 170!!! Карал по магистралата, нямало никакви други коли! „ Ето това е свобода” мислел си той. Изведнъж звън. Том. „Бил, къде си? Всичко наред ли е?”. „Да, Том…” УДАР!!!! „ Бил! Бил! Дяволите да те вземат! Бил, чуваш ли ме?!”- крещял Том. Пи…пи…пи.., отговорил телефонът. Бил катастрофирал, връхлетял право в идващия насреща огромен ТИР. Том, родителите, всички приятели веднага дошли на мястото на аварията. Колата на Бил не се е била запалила! Но изкарали Бил в безсъзнание, гърдите му били целите в кръв, имал множество рани, сътресение и счупвания. Незабавно го откарали в болница. Том не се отделял от брат си нито за минута. А Бил се усмихвал. Даже и в лицето на смъртта този невероятно добър младеж се е усмихвал! В реанимацията Бил само успял да каже на Том последните думи в своя кратък живот: „ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВИНАГИ ЗАЕДНО! МОЛЯ ТЕ, ЖИВЕЙ ЗАРАДИ МЕН!” След тези думи главата му паднала беззвучно на възглавницата, а ръцете се отпуснали в ръцете на Том. „НЕ!!!”- крещял Том- „Ти няма да ме оставиш сам!!!” От многото рани по крехкото тяло, Бил умря…, умря с усмивка на лицето, като същински ангел, в деня на своя Рожден ден!Измина 1 година от деня, в който почина Бил, Том стои тук, на гроба на брат си, всеки ден и обвинява себе си за смъртта му. Нали именно той му е звънял по телефона, когато Бил е катастрофирал. Може би е щял да види камиона, ако не е отговарял на обаждането. Кой знае… Това е Божия воля, съдба! Том стои на гроба и повтаря: „Помниш ли, ние си обещахме, че ще умрем заедно? Помниш ли, ние се шегувахме, смеехме се заедно? Помниш ли, ние всичко правехме заедно?!” Том взе цветята и ги положи на гроба. Той е целият обсипан с рози. Рози – любимите цветя на Бил. „ А сега ти ме остави сам”- продължи Том – „Разбери, аз не мога да живея ЗА ТЕБ БЕЗ ТЕБ! Обичам те, братле! Знам, така ние няма да бъдем заедно, ти на небето, а аз тук. Без теб аз тук, на земята, не мога да живея! Мама ще ме разбере! ТИ СИ МОЯТ АНГЕЛ! НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО!” Намериха Том на края на гората. Беше се търкулнал в дерето. Положиха го до брат му, а на надгробната плоча, до снимката на Бил, сложиха и снимка на Том надпис: „Том Каулиц 1 септември1989 г. – 1 септември 2008 г.” А под снимките бяха издълбани последните думи на Бил и Том: „Ти си моят ангел! Ние ще бъдем винаги заедно!”






Беше вечер...Тя бе сама...Прекарваше времето си в гледане на негови снимки и мечти.Снимки на него...Бил Каулиц-необикновено момче,добро,красиво...Просто идеален!Всички мечтаеха за него и го обичаха.Той не можеше да избере едно момиче и да пренебрегне любовта на фенките си.Поне до този момент...Изведнъж телефона звънна!
-Ало-каза плахо тя.
-Аз съм...-тя разпозна гласът на най-добрата си приятелка.
-Да...Кажи какво има звучиш някак...тревожно...
-Ами...виж...аз...преди малко казаха в едно предаване,че Бил си имал приятелка...имаше снимки...-тя затвори...просто неочакваше да чуе това...
Телефона звънна отново...
-Изплаши ме!Защо затваряш така?Добре ли си?
-Да,не се тревожи ще се справя.Утре ще се чуем!Чао.
-Добре.До утре!Тя просто седна на дивана неосъзнавайки случващото се.Може би имаше грешка.Да се случи така неочаквано!Минаха няколко дни...Новината се разпространяваше.Навсякаде се говореше за Бил! Тази вечер тя отново щеше да бъде сама...Родителите и бяхя на вън с приятели.Времето минаваше толкова бавно.Вечерта беше особена... Този мрак,тази студенина...привличаха я по особен начин.Звездите светеха силно.Сякаш светят за последно.Имаше пълнолуние.Тази вечер всички вещици и зли духове щяха да се съберат!Тя беше потънала в мисли и мечти...Отново!Сълзите бавно потекоха по лицето и.Отначало бяха няколко...Но скоро се превърнаха в поток на болка и страдание! Какъв беше изхода...?Някакъв грозен,ужасяващ писък прониза нощта.
Точно в полунощ тя прониза сърцето си...Последните и думи бяха:проклет да си Бил Каулиц!Окървавеното и тяло се строполи безжизнено на пода.Духът и бавно и болезнено се отдели от тялото и.
Проклятието тежеше.Душата и не можеше да се издигне...
В това време...Бил спеше спокойно в леглото си,прегърнал любимата си.Изведнъж той подскочи.Стресна се от кошмар.Сънува красиво момиче...смърт...и глас който прониза тишината с думите:проклет да си Бил Каулиц!Всичко това изглеждаше толкова реално.След няколко минуги той заспа отново.На сутринта когато се събуди чувстваше тежест, отпадналост...Красивото му лице беше бледо...
-Добре ли си?-питаха го всички.
-Да,ще се оправя.Отивам да си взема душ,за да се освежа...
След като Бил се изкъпа се загледа в огледалото лицето му наистина беше бледо.Неочаквано видя в огледалото видение.Беше толкова стряскащо!Загледа се отново,но нямаше нищо.Той реши да прекара деня си в леглото.Когато заспа отново сънува призрачното момиче.
-Коя си ти?-попита той.
-Вече съм едно нищо...Някога бях човек който те обичаше...но сега... това е минало...ще си платиш за всички сърца които си разбил...!!!...Ще си платиш...-тези думи се запечатаха в главата му.Студена пот изби по челото му.Какво иска този призрак...Защо го преследва и измъчва...??? Нима Бил няма право на щастие?Сънят се повтори няколко вечери.Накрая Бил реши да говори по-дълго с призрака.
-Моля те кажи ми...Защо ме измъчваш...
-Вече ти казах!Ти нараняваш момичетата и разбиваш сърцата им!Ще сложа край на живота ти и ще спра това!Аз те проклех!Заради теб съм в капан.Това ми тежи!Трябва да се отърва от теб!Скоро...
-Но...аз не съм искал да нараня никой...просто така се случи...не съм мислил за това.Съжалявам!!!
-Съжаляваш...Но вече е късно!!!Нямам сърце и душата ми е вледенена! Не ме интересува!!!Искам само да се махна от този свят!
Бил не можеше да слуша повече-тези думи му носеха тъга.Без да мисли се засили към призрака.Застана до мъртвото момиче.Чак сега се вгледа в образа и.Беше блед,но се виждаше!Имаше дълбок,пронизващ поглед,дъха и беше леден!Той се приближи към нея максимално и я прегърна...Изведнъж го обгради светлина,която се издигна нагоре.Той отвори очите си,огледа се и видя,че е в леглото си.На възглавницата до него имаше бележка:"Благодаря,че ме освободи...Надявам се,че ще ми простиш.Бъди щастлив!"След минута влезна любимата му и го попита как се чувства.
-Отлично...Днес съм много по-добре!-каза той с облекчение,но и с тъга... Той тъжеше за призрака,защото знаеше,че всъщност е добра душа... Погледна към небето и прошепна:
-Прощавам ти!Дано и ти си добре там горе___________________________$$$_______$ $$$$$$$$$$___
_________________________$$$$$$$_____$ $$______$___
_______________________$$$$$$$$$$$__$$ $$_________
________________ _ ____$$$______$___$$$$$$$$$$$___
________________$$$$__$$$$___________$ $$$$$$$$$$__
___________$____$$$$__$$$$$$$$$$$_____ $$$$$$$$$$__
__________$$$___$$$$___$$$$$$$$$$$____ _______$$$__
_________$$$$___$$$$$___$$$$$$$$$$____ __$____$$$__
____$____$$$_____$$$$__________$$$____ $$$$$$$$$$__
__$$$$__$$$$_____$$$$_____$____$$$____ $$$$$$$$$___
__$$$$__$$$_______$$$$__$$$$$$$$$$____ _$$$$$$_____
___$$$$$$$$$______$$$$__$$$$$$$$$
___$$$$$$$$$$_____$$$$___$$$$$$
___$$$$$$$$$$$_____$$$
____$$$$$$$$$$$____$$$$
____$$$$$__$$$$$___$$$
____$$$$$___$$$$$$
____$$$$$____$$$
_____$$$$
_____$$$$
______$$>

_____________________@@@______________________________________________________ _____________________@@_@@_____@____________________________________________ _____________________@@__@@__________________________________________________ _____________________@@___@@__@@_@@________@@___________________________ _____________________@@__@@___@@_@@________@@___________________________ _____________________@@@@_____@@_@@________@@___________________________ _____________________@@@@_____@@_@@________@@___________________________ _____________________@@__@@___@@_@@________@@___________________________ _____________________@@____@@_@@_@@________@@___________________________ _____________________@@____@@_@@_@@________@@___________________________ _____________________@@__@@___@@_@@@@@@_@@@@@@___________________ _____________________@@@@_____@@_@@@@@@_@@@@@@___________________


&&&&&&&&&&&&&&&&&
║║╔═╦╦╦═╗
║╚╣║║║║╩╣
╚═╩═╩═╩═╝
╔══╦═╦╦╦╦═╗
╚╗╔╣║║═╝║║║
. ╚╝╚═╩═╩╩═╝
╔╗╔╦═╦══╦═╦╗
║╠╣║║╠║║╣╩╣╚╗
╚╝╚╩═╝╚╝╚═╩═☼
&&&&&&&&&&&&&&&&&& _____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&________
_____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&_______
_____&&&&&_____________&&&&&______
_____&&&&&_____________&&&&&&_____
_____&&&&&_____________&&&&&______
_____&&&&&____________&&&&&_______
_____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&_____
_____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&____
_____&&&&&______________&&&&&&&___
_____&&&&&________________&&&&&&__
_____&&&&&________________&&&&&&&_
_____&&&&&________________&&&&&&__
_____&&&&&________________&&&&&___
_____&&&&&________________&&&&____
_____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&_____
_____&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&______

___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
__________________________________
__________________________________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________

___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________

___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________
___________&&&&&&&&&&&&___________

_____♥♥♥_____♥♥♥_____
__♥_____♥_♥_____♥___
__♥______♥______♥___
___♥_____I____♥____
_____♥_______♥______
_______♥___♥________
_________♥__________
____♥♥♥_____♥♥♥_____
__♥_____♥_♥_____♥___
__♥______♥______♥___
___♥____Love___♥____
_____♥________♥______
_______♥___♥________
_________♥__________
____♥♥♥_____♥♥♥_____
__♥_____♥_♥_____♥___
__♥______♥______♥___
___♥___Tokio___♥__
_____♥_______♥______
_______♥___♥________
_________♥__________
____♥♥♥_____♥♥♥_____
__♥_____♥_♥_____♥___
__♥______♥______♥___
___♥___Hotel___♥____
_____♥_______♥______
_______♥___♥________
_________♥__________


ТОКИО ХОТЕЛ да слушам,първа радост е за мене,Tом да легне върху мене.Бил с неговия сексапил,здрво в мене се е впил...................