VBOX7

подкрепям=.А защо пък трябва да пиша километри, за да опиша нещо, което не отнема повече от 2 минути писане в няколко изречения? Някои неща са по-хубави, когато се казват директно... без излишни овъртания....като истината колкото и да боли вина ги е по-добре да я чуеш.....или не ?=Да вървиш напред това е толкова просто само един вид движение си казват хората но за нас това си е геройзъм движим се под целия натиск оказан ни всички неща които ни причиняват болка всичко което пронизва съзнанието ни като острие ние оспяваме да превазмогнем да продалжим нпред независимо от болката хората ни наричат коравосардечни безчуствени но ние просто сме по-силни защото саомяваме да преодолеем всичко разбирам ги ние сме застрашителни за всички нас нищо чудно че ни игнорирате ние просто сме по-добри нормално е да се страхувате от нас а когато го разберете и се опитате да ни настигнете да забавите целеостремения ни ход който мачка вашите жалки опити да се намесите тогава заживявате в свят на лажа защото истината ви отхвърля а ние продажаваме на пред просто едно движение просо още една крачка напред
Понякога болката става толкова голяма част от живота ти, че очакваш винаги да е там. Защото не можеш да си спомниш момент от живота си когато не е била там. Но тогава, един ден, почувстваш нещо друго. И не ти се струва редно, защото не ти е познато. И в този момент осъзнаваш, че си щастлив. Щастието идва под много форми. В компания с добри приятели... В чувството, което изпитваш когато сбъднеш нечия мечта. Или когато си върнеш надеждата. Няма нищо лошо да си позволиш да бъдеш щастлив. Защо никога не знаеш колко може да продължи.
"Перфектни мъже няма, всички сме свине по дефолт. Ставаме перфектни не защото някой ни определя като такива... нито защото ни е било писано да се превърнем в такива... а защото имаме стимул да бъдем такива. Един господ знае, колко време ще се задържи този стимул. Дали ще прерасне в нещо по-голямо от стимул... или отново ще станем свине... в очакване на следващия стимул, с надеждата да бъде последен"
Ако можех да покажа какво е в мен... какво е дълбоко вътре в мен... може би щях да променя много... но аз съм човек, и чувствата, и мислите, и всичко, което е в мен...си остава в мен... само за мен... колкото и да искам да го споделя..."Има някаквъв ред във вселената в движението на звездите и въртенето на Земята и промяната на сезоните. Но човешкият живот е почти пълен хаос. Всеки заема своята позиция, отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите, и своите собствени."
Това са думите, които най-точно описват картинката на този свят. Отношенията между хората, които от край време водят до огромни катаклизми. Малко ли са две световни войни? А и ако трябва да гледаме от по-ниско, нима не си ти този, който всеки ден се бори за своя живот? Дали в училище, дали в работата, дали в градския транспорт или на улицата... Дали не оказваш влияние на всеки един човек, с който си разменил дори и една дума? Осъзнаваш ли ролята, която имаш на този свят? Да, някой би си казал "Ами че аз съм само един, след милярди други... на практика съм като мравка". Но дори и да се равняваш на една мравка, това не ти отнема правото да имаш чувства... правото да усещаш тъга... да усещаш щастие... и да даряваш хората около теб и с двете...
Кой знае какво е истинското щастие...не клишираната дума…а истинският ужас. Самотниците, които носят маска... най-нещастните бездомници…прегръщат някой спомен…или се вкопчват в някоя илюзия. А ние, които не живеем сред илюзии... имаме дом над главите си... какво правим? Заети сме да оплакваме собствените си "нещастия" без да си даваме сметка, къде сме всъщност. Но и това е така... Живота си има ясни закони, дарени от природата. Всеки има чувство, че е най-нещастният човек на земята по време на бедите си. А в същото време мнозина от нас, подминават инвалидите в транспорта, дори без да им се усмихнат. Кой знае, може би една усмивка, ще им върне волята за живот. Хората не осъзнават каква роля имат. Но все пак има изключения. Хора, които са съпричастни към чуждото нещастие, даващи всичко на което са способни, само и само да дарят една усмивка. Спомням си преди около 2 години по време на един мач на Левски в Уефа. Едно момче в тинейджърска възраст, на инвалидна количка пред сектор А, облечено със сини атрибути, синьо шалче, баща му до него и така нататък. Всички футболисти, които забелязаха това момче, минаха покрай него, спряха, целунаха го и го прегърнаха. Валери Домовчийски си даде фланелката и шалчето на врата му. Та снимката е следната Георги Петков, целува това момче и виждаш как момчето е с най-щастливото си изражение на лицето. Сякаш е проходило отново. Това момче знае, че няма да проходи може би никога, или много трудно някога, но то в този ден с душата не ходеше... тичаше. За това са чудесата, за да стават от време на време и да ни карат да живееме. Иначе за какво ни е този живот? Да обикаляме през панелите, да газим дупките, да сменяме един след друг боклуци на власт. Защо ни е да живеем в тази държава, ако поне не останем хора. Хората, които от време на време да изпитват радост... да изпитват съпричастност... да бъдат като едно семейство. Свикнали сме да обичаме само себе си, и най-много още някои близки... а светът има нужда от любов. Любов без ограничения, защото иначе не виждам как ще оцелеем... Има ли име тази тъмнина? Тази жестокост? Тази омраза? Как ни намери? Тя ли се вмъкна в живота ни или ние я потърсихме и привлякохме? Какво стана с нас? Сега изпращаме децата си във външния свят така както пращаме младежите на война. С надеждата, че ще се върнат живи и здрави.Но някои от нас са изгубили пътя си. Кога е станало това? Кога ги покриха сенките, кога ги погълна тъмнината? Има ли име тази тъмнина? Това име твоето ли е? Животът идва при нас от тъмнината. Когато това стане... Има ли някой в живота ти на който можеш да се довериш? Някой, който ще се грижи за теб, когато се подхлъзнеш и паднеш. И в този момент... ще ти даде сила да се изправиш срещу страховете си сам....
Да, за мен тези хора съществуват... хората, които са плакали за мен... хората които са дишали за мен. Разбира се, най-големият пример са родителите. Тези, които ми дадоха живот... Тези, които и в най-трудните моменти, въпреки всичко... ме обичаха... Тези, които съм разплаквал с някои свои действия. Тези, които плакаха за мен, когато желанието ми за живот, в един кратък миг изчезна. Но в същия този миг, кой се появи, за да ми подаде ръка... да ми отвори очите... и да ме върне към катеренето на тази огромна планина наречена живот? Каква е онази сила, която може да те накара да правиш и невъзможни неща... Да, някои от вас правилно се досетиха... Любовта... Любовта на приятелите ти към теб и любовта с която им отвръщаш...
Да, живота е кратък... някои хора не доживяват и до моментите в които тяхните деца поемат живота си. Но нима това има значение, ако в краткия си живот си направил всичко, оставил си една хубава следа от себе си... оставил си следа в хората, които са те обикнали, които не биха те забравили никога... За това искам да завърша с един цитат от един филм, в който главният герой умира, след като са стреляли по него...

"Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен, но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света.
Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място. Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне.
И тогава си спомням, че трябва да се отпусна, и да спра да се опитвам да го държа. Тогава той излита през мен като дъжд, a аз не чувствам нищо, освен благодарност... за всеки един момент... от тъпият ми живот. Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря. Но не се претиснявайте. Ще имате някой ден."
Някои хора остават сами за няколко дни... Други са израснали сами... За тях не е толкова лесно да кажат какво правят, като останат сами, защото тези моменти не са един и два...

Да, аз съм един от тях. Още от ранна детска възраст съм оставал сам у дома... и това ми харесваше. Караше ме да се чувствам...как да кажа... някак си самостоятелен. Можех да докажа сам на себе си, че мога да се справям сам. Не, купони не съм правил... или ако съм правил, то не са били много чести. След което отново доказвам ПРЕД СЕБЕ СИ, че мога да се оправям сам като почистя на всякъде(дори гадните мръсни чинии)...

Нека да се върна в детството ми... Обичах да съм сам, защото тогава нямаше кой да ми вика на главата постоянно да уча... Нямаше да гледам скандалите на родителите си... А просто щях да си стоя пред телевизора с чинийка семки в ръка... Да, това обичах да правя тогава. Сега нещата не са толкова различни, но все пак правя полезни неща...

Вярвам, че дори присъствието ми тук е полезно... Мразя да се заседявам на място където не съм полезен. Примери бол...


Аз съм само един човек , релно не мога да постигна нищо сам , но същевремено мога да постигна всичко без ничия помощ аз съм това което съм , единсвеното нещо кето желаия е повече , единственото нещо което може да ме повали е живота , защото никога няма да изляза жив от него. А и все пак никой не умира дефствен защото живота пребава всички
самота не аз по скоро го наричам свобода изолация ли не аз по скоро изолирам света омръзна ми да гледам в света като в огледало и да се отвращавам от изображенито си като погледна какво получих в замяна за всичките си жертви се отвращавам света ме промени направи ме по жесток по зъл толкова зъл че дори самия аз се ужасих от това което видях въпреки че бяха мой деияния въпреки че имах причина не предпочитам да потъна в небитието отколкото да склоня глава отново не желаия до бъда роб на живота затова влизам в изолация изолирам останалото от моето присъствие по този начин този жест за опит за саморазбиране аз опитвам да се противопоставя
наричат хората откриватели иследователи но те тръгват да иследват непознатото навън докато аз иследвам непознатото навътре в себе си по този начин непознатото на вън ще бъде познатото отвътре живота е един кръговрат и всеки дърпа пътя към себе си но накрайя разбира че всъщнас пътя е издърпал него по навътре в себе си и няма начин да се изтръгне от него опитва какво ли не но разбира че е на такова място в което колкото повече бягяш от садбата си и отговорноста си толко по голяма става тя също като лихва на не платен данак колкото повече отлагаш толкова повече се увеличава тя ако искаш да докажеш нещо ако искаш покажеш че си нещо повече поеми товара на отговорноста си нещо като Атлас от древногръската митология който бил наказан заради бунта си срещо олимпискти богове да носи тежеста на земята върху раменете си така ден след ден ще изнемогваме като титана под нашия товар докато разбереш на крайя на живота си че всичкото ти страдание се премахва и в най-голямата си загоба ще намериш най-голямата си победа също като великите ни прадеди при априлското вастание с цената на собствената си кръв ти ще застанеш пред живота ще се изсмееш пред очите на животаи ще му кажеш че не той е победил в последната схватка и че макар и разбит ти си отиваш като победител
Седеики и мислеки за множество теми който достигаха и без това до болния ми мозак аз се замислих върхо божественото и ми стана страно има ли нещо в деиствителност там там някаде зат хоризонта има ли нещо в деиствителност нещо всевищно нещо което да е над всичко тогава в моя разом се раствориха облаци бог подаде префарцунената си рака с лек френски жест сочеики ме с пръс и рече защо не се прекланяш пред бога
а аз отговори защо да се прекланям пред идол който не разбирам не виждам и не чуствам и все пак ти си бог това значи че ти си всичко
с доволна усмифка той казва да аз съм бог и всичко е част от мен битието и небитието !
Със същи поглед се обръщам и аз към идола той бе паднал в моя капан ; и след като ти си всичко това значи и че и аз съм част от теб това прави и мен божество защо да се преклоня пред теб след като ти си част от мен ти сам по себеси си нищо и в нежеланито си да исчезна в това нищо аз разбирам че ти не можеш да ме победиш тъикато аз съм част от теб следователно всичко е част от мен и сам по себе си аз съм божество едно смъртно божество което ще омре за дадари още живот.Тъйче защо да се прекланям пред теб.
В този момен разярения титан затръшна небесата и същевремено аз чух гласа на един овчар зад мен
Да наистина защо трябва да се прекланяш пред една илиузи прикриваща самия теб.
Вгледах се в нега беше брадясал с стари раскъсани на толкова много места дрехи че все едно нямяше полза от тях в рацете си даржеше новородено агне което бе подпряло глава нежна на огромното рамо на простия окърпан и на ново раскъсан овчар
вгледах се в него и видях божественото под дрипите и мрасотията се бе риотило бежественоста
не вярваки на очите си аз попитах ти ли си господи а той отвърна започваш да си противоречиш преди минути ти разбра че самия ти си божество а сега превръщаш мен отново в омразен идол
и въпреки това не трябва ли да си в небесата
не изглопяваи момче небесата са само част от въздоха земята и всичо останало материялно и нематериялно нали сам свърза всичко в едно цяло
а и както и да е това е моия рай
Тук кадето водиш овцете и си лишен от всичко
а защо аз да водя офцете по скоро те водят мен а и те са част от мен това значи че следвам самия себе си момче ти забравяш свите думи!
пък и защо ми някаква облага за съм добър ако печелех нещо от добрината това нямяше да е добрина нали
вмисляки се в думите насоствената си подсазнателна дискусия аз разбрах поне една бесмислица в своя живот дори грешките са безгрешни защото са божествени и няма просто как да грешни излизаики от тази летарги аз разбирам че отново съм загубил божественото си време в омуване на вапрос който има ясно предначертан отговор и самата дискусия е била бесмислена или не ?

ЕЛЕМЕНТ : Човек от женски пол
ХИМИЧЕСКИ ЗНАК : WO
ОТКРИВАТЕЛ : Адам
АТОМНО ТЕГЛО : Приема за 118, но е известно че теглото варира от 100 до 160 либри (Познати са и мутации, които превишават 400 либри!) забележка: 1 либра (lbs) = 0,45359 килограма
НАЛИЧНОСТ : Изобилни количества във всички населени места
УТВЪРДЕНА ФОРМУЛА : 90:60:90
ОСОБЕНОСТИ : Голямо декоративно предназначение, особено като допълнение в спортен автомобил; Най-големият известен разточител на средства; Може да осигури прекрасна почивка и отдих или да бъде продължителна причина за социално пропадане и неприятности.
ФИЗИЧНИ СВОЙСТВА : Състои се от повърхности, често покрити с различни оцветители; Кипва или замръзва без видима причина; Разтапя се, ако е приложено към нея подходящо отношение; Вгорчава се при неправилна употреба; Намира се в разнообразни състояния, вариращи от обикновена руда до непокътнат метал; Диамагнетик, но се привлича от банкови средства; Може винаги да упражнява емоционален натиск в необходимата точка; В естествено състояние видът варира значително, но формата е често изкуствено променена, за да съотвества на представите за идеалния екземпляр, но подобни трансформации могат да бъдат открити само от опитно око; В някои случаи започва натрупване на тегло и придобиване на вид от погълната баскетболна топка, с последващото произвеждане на копия като от копирна машина.
ХИМИЧНИ СВОЙСТВА : Проявява голям афинитет към злато, сребро, платина и скъпоценни камъни; Способна е да усвоява значителни количества от скъпи субстанции; Може да експлодира спонтанно, ако се намира в компанията на мъж; Неразтворима в течности, но увеличава активността си при насищане с алкохол; Характеристиките се подобряват значително ако образецът е поставен на тъмно.
ОПИТНИ ДАННИ: Обикновено порозовява, ако бъде изненадана в естествено състояние; Позеленява, ако се намира около по-добър от нея екземпляр.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ : Много опасни, освен ако не са в опитни ръце. Необходимо е да се използват с огромно внимание и търпение, ако експериментът отива към успешен край. Незаконно е да притежавате повече от един постоянен екземпляр, но известно разнообразяване е позволено. Преди да се разделите с постоянния си екземпляр, потърсете подходящ съвет, защото ЕКЗЕМПЛЯРЪТ Е СПОСОБЕН ДА ИЗТОЧВА КРЪВТА ОТ ВЕНИТЕ ВИ НЕОПРЕДЕЛЕНО ДЪЛГО.

Воля означава всичко да върви против теб . Опонентите ти да ти нанасят сломяващи удари от които да те боли до смърт но никога да не се прекланяш , падаш на колене и да продалжаваш да вървиш напред.Не е важно колко силно удряш ти важното е колко силно те удрят и независимо от това да продалжаваш да се бориш до сетния си дъх
В прегръдките на мрака всички сме равни....
Смъртта не предизвиква страх.....тя е нашата съдба...



I wILL miSs yOU but I woN'T cry , I'LL jUst pReTenD tO huG yOU unTiL yOU geT hErE , I wiLL always LovE yoU , my heart is yours , it will beat for you to the end , even in front of the eyes of death I wiLL figHT tO sEe you for one lAsT tIME iT'S aLl i nEEd to dIE hApPY I cAn'T lIvE wIthUot yOu , you are mY sunShinE