/>
Не съм нищо особено, в това съм сигурен. Аз съм един обикновен човек с обикновени мисли, който е води нормален живот. Няма паметници с моето лице, и моето име . Но аз обичах друг човек с цялото си сърце и душа, и за мен, това винаги е било достатъчно... :))
Ти бе жена - за чудо и за приказ!
Не знам кога и как се промени...
Кажи - къде отиде моето момиче,
което шепнеше "люби ме ти люби"?
Ти бе за мен и Раят във небето...
С очи красиви... В погледа звезди!
Прекрасна, нежна като майско цвете...
Принцеса прелестна на моите мечти!
Увехна цветето и вече не мирише...
Изгасна пламъка във погледа любим...
Красивото... Прекрасното момиче,
го няма тук... Превърна се във дим...
Сега аз виждам две очи студени!
И чувам глас... Май непознат почти!
А, някога те бяха толкова засмени!
А някога те бяха... Милички... Уви...
Ти бе жена - добра, красива, мила!
в сърцето жар... Във погледа екстаз!
Къде отиде нежното, добро момиче?
Някога дали отново ще я срещна аз?
