VBOX7

перо от крилата си и го потопи в индиговото нощно небе-мастило. Така напиши нотите върху петолинията на горските паяжини. А от щурците вземи думите, най-красивите, които намериш. Открадни малко багри от цветята, светлина от светулките и дълбочината на Океана. Ако някъде намериш свещ, вземи и малко топлина! Съчетай всичко и напиши песен, магьоснико, песен за моите мечти...
Изплачи думите, изсънувай мелодията. Вечна песен, недокосната и дива. Моя. Кажи ми смело в очите как искам да се разтворя във въздуха, да лежа върху облаците, да се люлея на нишки от памук. Пей и за пътищата от вода, за реките от стъпки, за небесните полети. А за музикален инструмент използвай тишината. Знам, магьоснико, че отначало тази песен ще е бавна и тъжна, ще е обвита в мъгла с мирис на млечнобяло, с цвят на очакване. Не страдай докато пееш, аз ценя болката си! Но чувствай, моля те, всеки тон, всяка извивка на трептенията. Изведнъж музиката ще стане по-бърза, думите – неспокойни. Чуват се барабани, или не, чакай – това са ударите на моето сърце. Ритъм който унася, хипнотизира, кара сетивата да танцуват... Кадифени поли се въртят и въртят, оранжеви погледи стрелят и усмивки с вкус на зрели плодове светят в тъмнината. Няма нужда да разбираш, просто усети такта, всичко се върти, забързано и шеметно... Това е песен на бързина и меланхолия, на падение и въздигане, на Ад и на Рай.
Но хайде, магьоснико, че нощта не стига! Този свят ти е тесен? – Тогава ще намерим друг, още по-необятен. Ще го намериш в себе си. Ела с мен, тази песен е и твоя, ти си част от мен. Аз съм част от теб. И всичко е така вълшебно, по един нереален начин реално! Красотата е навсякъде, красотата си ти... Тази песен е за красивите моменти... Всичко е танц, знаеш ли? Усещаш ли? Всичко наоколо оживява и наблюдава, превръща се в мелодия... Който обича, той ще върви по водата. Преплувай лавата, за да намериш огън - огън, с който да осветиш танца. Пей, магьоснико, изпей ме... Покажи ми какво съм... Мечта, чувство, поглед... И всичко това, събрано в песен.