VBOX7

silvermmm1

Отново беше нощ. Тя седеше на една скала. Гледаше отражението на луната в бурното море и слушаше как вълните се разбиват под нея.
Плачейки, шепнеше на морето:
„Любовта е игра, която се играе от двама влюбени……”
Прекъсна я една силна

вълна и тя не успя да довърши мисълта си. Погледна към небето и спря погледа си върху две ярки звезди. Те изглеждаха така красиви една до друга-като два влюбени ангела.
Тя отново сведе глава. Една гореща сълза капна върху скалата и проблеcна като диамант, огрян от пълната луна.
Звездите изглеждаха щастливи заедно, но тя знаеше, че те бяха загубили своята игра.
Страшна болка прониза сърцето й и тогава тя довърши:
„…но на края губещ винаги е този, който обича истински!”
Болката стана по силна, сълзите потекоха като буйни реки.
Тя страдаше, защото бе загубила игра, която не бе успяла да започне.

Инфо

Следвай 0