silvermmm1
Отново беше нощ. Тя седеше на една скала. Гледаше отражението на луната в бурното море и слушаше как вълните се разбиват под нея.
Плачейки, шепнеше на морето:
„Любовта е игра, която се играе от двама влюбени……”
Прекъсна я една силна
Плачейки, шепнеше на морето:
„Любовта е игра, която се играе от двама влюбени……”
Прекъсна я една силна
вълна и тя не успя да довърши мисълта си. Погледна към небето и спря погледа си върху две ярки звезди. Те изглеждаха така красиви една до друга-като два влюбени ангела.
Тя отново сведе глава. Една гореща сълза капна върху скалата и проблеcна като диамант, огрян от пълната луна.
Звездите изглеждаха щастливи заедно, но тя знаеше, че те бяха загубили своята игра.
Страшна болка прониза сърцето й и тогава тя довърши:
„…но на края губещ винаги е този, който обича истински!”
Болката стана по силна, сълзите потекоха като буйни реки.
Тя страдаше, защото бе загубила игра, която не бе успяла да започне.
Тя отново сведе глава. Една гореща сълза капна върху скалата и проблеcна като диамант, огрян от пълната луна.
Звездите изглеждаха щастливи заедно, но тя знаеше, че те бяха загубили своята игра.
Страшна болка прониза сърцето й и тогава тя довърши:
„…но на края губещ винаги е този, който обича истински!”
Болката стана по силна, сълзите потекоха като буйни реки.
Тя страдаше, защото бе загубила игра, която не бе успяла да започне.
Следвай
0