VBOX7

ще прелива
и думите ще раждат светлина,
и топлината помежду ни ще е жива.

Приятелю, бъди сега до мен,
когато имам нужда да съм силна
и никога не ще си победен,
защото винаги ще знаеш, че ме има.

Най-хубавото място на света
е кафенето, сайта, тротоара...
когато си разделяме това,
което прави поносим товара.


Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!




АКО НЯКОЙ ПРОТЕСТИРА, АКО Е ОПАСЕН,
ако искате да укротите някого -
не го хвърляйте в затвор,
спестете си оковите,
не повтаряйте грешката на Средновековието:
не произвеждайте светци.
Не окови - пари му дайте,
не тъмница - оградете го с вещи,
не присъди - дайте му звания,
ордените не пестете!
Дори да не иска - насила му давайте
и публично
издигайте го нагоре,
нагоре -
от пост на пост го качвайте нагоре:
като стъпала на ешафод!

Ако не загуби главата си и там,
а слезе с усмивка лека -
викайте в петте посоки на света:

Ето човека!



ОЩЕ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Приятелството поставих над всичко.
Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.
Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.
Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.
Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.
Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.
Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.
Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.
Браних го от безоблачност.
А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:
- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!