sisi_bisko
Не закусих мислих за теб!
Не обядвах мислих за теб!
Не вечерях мислих за теб!
Не заспах бях гладна!
Не казвай на момчета ДА защото те са подли същества
ще мине ден ще минат два и ще сажеляваш за казаното ДА!
Не обядвах мислих за теб!
Не вечерях мислих за теб!
Не заспах бях гладна!
Не казвай на момчета ДА защото те са подли същества
ще мине ден ще минат два и ще сажеляваш за казаното ДА!
/>
Животат-това не са дните които са изминали а дните които
сме запомнили!
Живей без да мразиш-мразят само слабите!!
Живей без да льжеш-льжат само страхливците!!
Обичай защото обичат ВЕЛИКИТЕ!!!!!
Liubovta e kato vqtara ne moje6 da q vidi6 no q use6ta6.
Liubovta e igra v koqto vinagi ima laja.
1. Тъй значи тъй.. реши и си отиваш. На добър час, аз няма да те спра. Ще потъжа ден - два, ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра. Обичам те! Чуй моя глас! Напразно! Ти тръгваш отново в ноща. Сам оставам аз със любовта си, горчиво плачейки за своята съдба. Ти никога не ще се върнеш вече, остана спомена за оня ясен ден. Сега те виждам само отдалеко, усмихвам се и казвам: " Добър ден ".
2. Днес отново съм сам, отново обви ме самотата, незнам защо всичко свърши така, но тъгата никога не ме напуска. Макар и да съм засмян и да изглеждам най щастлив, ти знай тъгата винаги е с мен и самотата никога не си отива. Аз бях с теб, но толкова, за малко. Минутите с теб като че летят. Отиваш си, отново съм сам. Отново самота и прегратки от тъга.
3. Отиде си! Не каза сбогом! Погали ме с потръпваща ръка, която ме опари като огън и мълчеливо тръгна в ноща. Отиде си! А може би след малко сред уличка смълчана ще се спреш и ще се върнеш при мен, разплакана, измъчена от болка и копнеж. Върни се! Аз с любов ще те погледна и всичко ще ти простя! В очите ми ти пак ще видиш нежност и с обич тихо пак ще зашептиш! Отиде си! А мене на кого остави! Нима потъпка моята любов? Отиде си! И всичко ти забрави, на всичко за теб бях винаги готов!
4. Дете си още не разбираш, да легнеш с мъж, а после с друг. Мажът в леглото не разбираш дали е нежен или груб. Простено ти е, че си малка, че всичко виждаш на шега и искаш много да почувствах да си на мъж жена. Целувам малките ти устни. Прощавам ти за кой ли път, ала един не ще прости ти, след първата ви брачна нощ, щом убедисе тои покрусен, че бил е с теб след някой друг!
5. Забрави го! Той не заслужава с един човек света не свършва. Много губиш, но и много ти остава, само разказа остава недовършен, но във разказа героите са двама. Не плачи, от сълза позла няма. Забрави го! Той не заслужава!
6. Облякло бе най-новата си рокля и с токчета под кроткия дъждец, прескачаше усърдно всяка локва, за да е чиста пред онзи мъж, когото чакаше така отдавна. Но той не идваше. Прошумолия измокрена коприна, прецапаха обувки при калта и аз разбрах, че покрай мене мина най-тъжното момиче на света!
7. Спомних си този ден, когато ти си отиде. Аз не можах дори да заплача. Мойте очи бяха съхи, да.. страшно сухи. После остана една болка в сърцето ми, един копнеж за нещо много скъпо, което изгубих завинаги. Пак си с мен. В моя сън идваш при мен всяка нощ. Обичам те все така силно. Чуй, заради всичко което ти ми даде и заради всичко, което аз исках да ти дам. Всъщност, тоя живот е прост. Един студен, празен и изгубен път. Обичам те, все така силно. Обичам те!
8. Когато си отиваш недей се обръща, просто тръгни си и ме остави сама. Недей да мислиш изобщо за връщане, не ме съжелявай и в дълги писма. Тръгни изненадващо с най-бързи крачки, даже за сбогом не давай ръка. В ония минути аз много ще плача, ала не искам да ме помниш така.
9. Отива си учебната година и с него тръгваш ти. Навярно ти ще си намериш приятел по-мил и от мен и пред него ще разкриеш свойте мечти. Знай, че никога не ще забравя красивият ти поглед със сините очи, с който ти даряваше на другите толкоз обич, а на мен толкова лъжи. Знай, че мойта обич никога не ще угасне, не... тя никога не ще умре, защото в сърцето си винаги ще нося спомена за моето мило момиче!
сме запомнили!
Живей без да мразиш-мразят само слабите!!
Живей без да льжеш-льжат само страхливците!!
Обичай защото обичат ВЕЛИКИТЕ!!!!!
Liubovta e kato vqtara ne moje6 da q vidi6 no q use6ta6.
Liubovta e igra v koqto vinagi ima laja.
1. Тъй значи тъй.. реши и си отиваш. На добър час, аз няма да те спра. Ще потъжа ден - два, ще ми е криво, ала от скръб едва ли ще умра. Обичам те! Чуй моя глас! Напразно! Ти тръгваш отново в ноща. Сам оставам аз със любовта си, горчиво плачейки за своята съдба. Ти никога не ще се върнеш вече, остана спомена за оня ясен ден. Сега те виждам само отдалеко, усмихвам се и казвам: " Добър ден ".
2. Днес отново съм сам, отново обви ме самотата, незнам защо всичко свърши така, но тъгата никога не ме напуска. Макар и да съм засмян и да изглеждам най щастлив, ти знай тъгата винаги е с мен и самотата никога не си отива. Аз бях с теб, но толкова, за малко. Минутите с теб като че летят. Отиваш си, отново съм сам. Отново самота и прегратки от тъга.
3. Отиде си! Не каза сбогом! Погали ме с потръпваща ръка, която ме опари като огън и мълчеливо тръгна в ноща. Отиде си! А може би след малко сред уличка смълчана ще се спреш и ще се върнеш при мен, разплакана, измъчена от болка и копнеж. Върни се! Аз с любов ще те погледна и всичко ще ти простя! В очите ми ти пак ще видиш нежност и с обич тихо пак ще зашептиш! Отиде си! А мене на кого остави! Нима потъпка моята любов? Отиде си! И всичко ти забрави, на всичко за теб бях винаги готов!
4. Дете си още не разбираш, да легнеш с мъж, а после с друг. Мажът в леглото не разбираш дали е нежен или груб. Простено ти е, че си малка, че всичко виждаш на шега и искаш много да почувствах да си на мъж жена. Целувам малките ти устни. Прощавам ти за кой ли път, ала един не ще прости ти, след първата ви брачна нощ, щом убедисе тои покрусен, че бил е с теб след някой друг!
5. Забрави го! Той не заслужава с един човек света не свършва. Много губиш, но и много ти остава, само разказа остава недовършен, но във разказа героите са двама. Не плачи, от сълза позла няма. Забрави го! Той не заслужава!
6. Облякло бе най-новата си рокля и с токчета под кроткия дъждец, прескачаше усърдно всяка локва, за да е чиста пред онзи мъж, когото чакаше така отдавна. Но той не идваше. Прошумолия измокрена коприна, прецапаха обувки при калта и аз разбрах, че покрай мене мина най-тъжното момиче на света!
7. Спомних си този ден, когато ти си отиде. Аз не можах дори да заплача. Мойте очи бяха съхи, да.. страшно сухи. После остана една болка в сърцето ми, един копнеж за нещо много скъпо, което изгубих завинаги. Пак си с мен. В моя сън идваш при мен всяка нощ. Обичам те все така силно. Чуй, заради всичко което ти ми даде и заради всичко, което аз исках да ти дам. Всъщност, тоя живот е прост. Един студен, празен и изгубен път. Обичам те, все така силно. Обичам те!
8. Когато си отиваш недей се обръща, просто тръгни си и ме остави сама. Недей да мислиш изобщо за връщане, не ме съжелявай и в дълги писма. Тръгни изненадващо с най-бързи крачки, даже за сбогом не давай ръка. В ония минути аз много ще плача, ала не искам да ме помниш така.
9. Отива си учебната година и с него тръгваш ти. Навярно ти ще си намериш приятел по-мил и от мен и пред него ще разкриеш свойте мечти. Знай, че никога не ще забравя красивият ти поглед със сините очи, с който ти даряваше на другите толкоз обич, а на мен толкова лъжи. Знай, че мойта обич никога не ще угасне, не... тя никога не ще умре, защото в сърцето си винаги ще нося спомена за моето мило момиче!
Следвай
1