Нищо не е прекалено за раздалият даровете си неземните-преди да си отиде. След теб Скитника остана още по-сам да се скита за 11, но носи спомен за вените ви сплетени в гора, и всички с твойто Благородно име. Благодаря ви - Петя !
Доколкото е песен за Обичта …на Земята - за жалост…често несподелена, то всеки който обича, някога е обичал или пък е бил обичан, може да я съпреживява.
Едно дете, което вече няма сили да вярва, моли Слънцето да му вдъхне сили и да заличи от живота му тъжното минало, чрез Великата си Обич, която съдържа (обхваща) всичко и всички, да нахрани (напои) погледа му отново с усмивка или… да го приюти.
За Вяра в изначалната Доброта и Светлина на Човека. Едно дете доверява на Слънцето, от един морски бряг самотното си детство, в което единствената прегръдка която среща в света, е тази на възглавницата си нощем.
Досега не към срещнал буквалния превод на песента, а той е доста по-друг.Това е песен за една Обич по -голяма от Земята, за Друга Обич, която надхвърля конкретната любов към някого, за Любов към Човека изобщо.
Скъпи cesita i datoto, блягодаря Ви, че мислите и тъгувате за скитника. Може би това е светулката, която го гали във мрака. Дано го изведе до ...тъй дълго сънувания полет.
