VBOX7

рана,
и иска ти се, а не можеш да умреш.

Препъваха ме често. Падах... Ставах.
Глава изправях в пътя си не лек,
но вярна аз, на себе си оставах,
с безбройни рани– Да, но пак човек.

Ръка подавах аз на всеки в нужда,
и нищо не ми костваше това.
Аз радвах се, че мога да съм нужна,
на моите приятели в беда.

Така аз цял живот за тях раздавах,
безкористно, от своята душа .
Една приятелска усмивка само,
достатъчна бе, за да продължа.

В един момент, обаче аз героят,
потънах и намерих се в калта.
Опитах се да литна, но не можех,
Кой взе от мен вълшебните крила?

Перо, перо от тях си вий вземахте,
харесаха ви цветните перца.
На моите крила ми завидяхте,
а с тях раздавах тази доброта.

И там в калта, сама и изтощена,
към вас протягах молещи ръце,
но завистта ви сякаш бе вродена,
за мен не трепна ни едно сърце...

Как всички бяхте толкоз заслепени,
от злоба, завист, алчност за пари?.
Ах, време как ли никой не намери.
от моите приятели добри?

Облизах раните си аз като вълчица,
разбрах защо дебел е на вълкът вратът.
Сама сред вълци цял живот живяла съм,
но не съм станала самец като вълкът

Аз ангелска душа във мене носех.
Сърцето ми разби се на милион.
вече добро от вас дори не просех
За моите приятели... "ПОКЛОН"!!!
Таня Илиева ?

==========================================
Всеки има нужда да гушне едно мъничко същество, дори и аз ...
Тежко е ако не можеш да кажеш "Обичам те" и "Не мога без Теб"!

"Разговор между двама приятели :
Виж я колко хубава е станала…
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче…някога усмивката 'и беше истинска,някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми, усмихваше се и не казваше нито дума,беше толкова невинна и добра, малка и наивна…не знаеше нищо за себе си и за света,знаеше само, че ме обича безкрайно много…виж я сега…минава през всичко и всички без да се замисля,преструва се,че е щастлива,но аз я познавам и виждам безразличието и тъгата в очите и…забравила е какво е любов…за нея са важни само интересите …съжалявам,че не успях да я запазя такава,каквато беше…съжалявам,че не успях да и дам това,което заслужаваше …
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това,което е сега…
Осъзнах,че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от всичко,но за съжаление твърде късно..."
/Прочетено в Нета/
"Някак си приех, доказаният от тебе факт,че за тебе съм само "секс. субект", но все още не мога да се примиря."
/дочути мисли/
"Един лекар може да унищожи страстта, но никога не може да я върне обратно. Може да унищожи и смири духа и да превърне човека в ходеща сянка, но никога не може да го върне обратно със същите средства."
Ако цената на едно общуване е унижение, не я плащай!

Веднъж мъжът попитал Бог:
"Защо всички момичета са мили, нежни, ласкави, а жените са коварни и лицемерни?"
Отговорът бил:
"Момичетата създавам аз, а Вие правите от тях жени!"

"Само когато и докато сме влюбени сме себе си. Еуфорични, емоционални, искрени, чисти, добри, вярващи, знаещи и прекрасни, каквито сме създадени. Тогава се виждат душите ни и е съвършено.
Не знам защо не можем да оставаме безкрайно в това състояние.
Когато излезем от влюбването, влизаме в някакви роли и ставаме обикновени, важни, самозалъгващи се. Със засрамена мъдрост признаваме, че докато сме били влюбени, не сме били себе си или на себе си.
А след това си измисляме истории за несъществуването на любовта.
Накрая заприличваме на всички, успокояваме се и неусетно изчезваме."

Фалша и лицемерието
дразнят настроението! ;) :D
Затуй не се морете
и думите си запазете.
Облечете ги в бяло,
от душата с Любов изтъкано! (love)

“Нито един човек,
за каквото и да е продължително време
не може да е с едно лице за себе си
и друго пред околните,
без накрая да се обърка кой образ е истинския!”

~ Натаниел Хоторн

С очите човек възприема над 80% от информацията за околният свят. Окото е "прозорец към света", но - и "информационен устой" на душата в матрицата("тъмна стаичка" за възприятия). С последното се обяснява фактът, че засилване на сензитивността и пара-нормалните възприятия се развиват у хора, които са изгубили своето физическо зрение. Зеницата на всички очи е черна, независимо от цветът на ирисът. Това е с цел-поглъщане на светлината, която отразяват обектите в матрицата. Всички обекти могат да се наблюдават чрез очите, благодарение, че те ОТРАЗЯВАТ светлината. Никога не може да се наблюдава с очите ИЗТОЧНИКЪТ на Светлината, тъй като той не отразява светлина! За "отразител" на светлината се счита Луната и индивидуалната душа, затова и тя се асоциира възприема със САМОТО ОКО! За възприемане на Богът директно е предназначено сетивото СЛУХ и музиката, като "Върховно изкуство". С окото е свързан КОНТРОЛЪТ в матрицата. "Контрол" идва от Фр. "contre rolle"- "дубликат на регистър за вписване на роля".От тука правим по-важният извод, че "Носителят на Светлината"("Луци-фер") не е непременно "САМИЯТ ИЗТОЧНИК на Светлината"(Христос или- Кришна), което е важен момент в анализът защо "Новият Световен Ред" не носи информация за Източникът на Светлината, а само СПЕКУЛИРА с нея. Ето защо аватарите на Богът ДИРЕКТНО показват разликата между "Източник" и "Носител". Съвсем обяснимо- поради спекулация с невежеството на общността Носителят може да спекулира с това, че носи от Източникът, с цел да заблуди и използва(експлоатира).

Смисълът на дисперсията на светлината е разнообразието на свободната воля .
Тя се проявява за различно назначение на кармата и класите.
Смисълът на ре-комбинацията е да покаже, че видовете съзнания си имат про-Изход.