stilllife
Искам докосването на пръстите ти вместо този лист хартия да усетя и усмивката ти да накара очите ми отново да светят в тъмнината,очите твой да можех аз отново да целуна и тялото нежно да обгърна.Но не мога мила моя сега вече съм твърде далеч,мисълта
че не чувам гласът ти,че не дакосвам ръцете ти не чувам песента на сърцето ти се спуска като мъгла над денят ми нов.Не искам да плачеш принцесо и нека ароматът на тази роза напомня ти за любовта нежна между двама ни.Аз зная щом четеш това от очите ти капят пак сълзи и се питаш „Къде отиде ти?”,но къде то и да отида сърцето ми никога вече няма да е с мен то винаги ще е в твойте топли и нежни ръце където винаги е искало да бъде.Където и да отида винаги ще искам ти да си до мен да можеш да се сгушиш до мен докъто гледаме луната всяка нощ, а очите ти всеки път щом ме погледнат в тях ще се влюбвам отново и отново сякаш се връщам в момента в който за пръв път ги видях.Но сега мен ме няма и се моля когато се върна все още да искаш да ме прегърнеш с думите „обичам те „на уста надявам се без целувката ти да доживея още поне ден два за да те видя още по щастлива с сияината ти усмивка когато ме видиш.А до тогава искам само и единствено да знаеш че те обичам повече от себе си и винаги ще е така моя малка Звездичке........
Следвай
2
Потребителят все още няма качено съдържание.