sunmooning
100 НЕЩА, КОИТО ОБИЧАМ В МУЗИКАТА
Обичам как музиката може да е супер лична, да те докосне супер дълбоко и да означава някакви неща само за теб и в същото време да е огромен обединяващ фактор, когато си с повече хора и една и съща музика
Обичам как музиката може да е супер лична, да те докосне супер дълбоко и да означава някакви неща само за теб и в същото време да е огромен обединяващ фактор, когато си с повече хора и една и съща музика
е означавала едно и също (или различни неща) за всеки от вас, в този ред на мисли:
обичам музикалните събития. партита, концерти, фестивали.
обичам фактора музика + любими хора. просто е незаменимо.
обичам танците. танцуването. научено, ненаучено, с желание и хъс.
обичам drum and bass. because everything else is just music.
обичам метъл, защото е голяма част от израстването ми
в този ред на мисли обичам и рок, защото е вечен
обичам psychedelic, защото дори не е музика, а естествения ход на нещата
обичам неща като The Doors, Pink Floyd и Beatles, защото къде сега ще намериш такива?!
обичам електронната музика като цяло
обичам ambient, защото е – woosh! a portal. to other dimensions.
обичам трип хоп, защото е sexiest genre imaginable. обожавам Massive Attack! концертът, за който един колега не спира да повтаря, че след него е бил като на лсд, а комбинацията била само 2 бири + 1 чадел
обичам класическа музика, защото пак е част от музикалния ми бекграунд, но този път донесен от семейството.
обичам дори dubstep, въпреки че в последната година и чешмата да пуснеш, пак това ще потече. било то циничен, комерсиален или лек, към idm.
обичам джаза, защото е толкова 30+ и толкова червено вино, приглушена светлина, неяснота и импровизация
обичам българския хип-хоп и истинските думи в него
обичам прекрасните текстове, които описват точно това, което си мислиш, че изживяваш сам на този свят, а всъщност се оказва, че хич не си unique snowflake. или поне си ги разбираш като за теб (:
обичам дори противните catchy поп хитове, които ухото ми хваща в някой магазин, например, и после започвам да си ги пея, дори без да се усещам къде съм ги чула – същото важи и например само за заглавие, което съм прочела някъде. преди няколко дни прочетох „Луди жаби” във фейсбук фийда си и целия ден си я пеех, а дори не я бях пуснала.
обичам DJ-те заради пристрастеността им и това, че могат винаги да те засипят с нещо ново и са готови да чуят нещо по-различно. и защото знаят как да пипнат. и хипнотизират.
обичам като цяло музикантите – например пианистите с дългите си пръсти. моите от 10 години пиано като че ли не пораснаха много, но здраве да е, винаги ще имам някакъв хубав спомен.
обичам чувството да ходиш сам из града със слушалките си. по всяко време на денонощието, във всеки сезон и град.
обичам чакането преди концерти, еуфорията и случайните разговори с непознатите ти съседи, с които цяла вечер ще си разменяте лакти и крясъци в ухото.
обичам концертите, на които community spirit-a е по-силен от отвратителния звук в залата
обичам музиката на открито, под звездите/облаците/слънцето/дъжда/мъглата
обичам песните като „Азбука”, които се базират на два акорда и брутален текст и могат да бъдат чути само от незнаен певец в пиянска компания в последния стадий
обичам бандите на приятели, които ходя да гледам като най-големия фен
обичам фактора пристрастяване, който ме е карал да вися посред нощите, само за да слушам нещо, да не мога да си извадя слушалките от ушите или да слушам многократно на repeat една и съща песен
обичам първите музикални тонове след няколко часа без музика (например заради преинсталиране на windows), които влизат супер благо и ти припомнят защо си на този свят, дори да са на поп песничка
винаги музикалните плакати имат по-голямо значение от другите по тийнейджърските ни стени, спомням си прекрасното време, в което Jonathan Davis стоеше над вратата ми и му се кланях, или пък текстът на Linkin Park – Papercut, собственоръчно написан на същата врата, с молив, или текстовете на Placebo, които сигурно и до сега стоят…върху голите стени под тапетите :D
обичам това, че музиката е достатъчно силен фактор, за да стане причина за разделението на много хора в някакви групи. пънкари, метъли…примерно.
обичам това, че музиката е най-общоприеманата част от културата. всеки има достъп до музика, дори и без да иска. не всеки има достъп до театър и руска класика.
обичам метъла, метъл концертите, community spirit-a;
към горното – усещането да си целия в пот, 80% от която не е твоя; повличането в пого
обичам УСМИВКИТЕ, които поражда музиката, усмивките, които можеш да видиш навсякъде, щом се спогледате с някой непознат
обичам да съм под въздействието на THC и просто да седя на едно място със затворени очи, докато от общата симфония на звука не излезе първата линия, после втората, после третата…и така поне до 5-6, всяка не отиде на различна посока и просто да седя и да се наслаждавам на красотата
обичам когато приятели DJ ми пращат нови парчета и искат мнението ми
обичам всяка музика, която зазвучи по тихо време (например лекция) и винаги започвам да танцувам
обичам ходенето из природата и музиката (не на музикално събитие) – например едно изкачване в планината винаги приема друг вид, когато сложиш едни слушалчици с нещо надъхващо, say, System of a Down или dnb
обичам слушането на музика от плеъра ти, когато ходим из гората или просто заспиваме в палатката
обичам да спя на музика!
обичам момента, в който зазвучава нещо, което ми е супер познато, оглеждам се трескаво и питам хората около мен дали им е познато, отговорът обикновено е отрицателен и се оказва, че е Radiohead
обичам народните танци заради зареждането и пълното изтощение
обичам да танцувам хоро на сватба, и не само на сватба, както и да уча нови хора, да водя хоро на Нова година и така нататък
обичам от 15те, танцуващи дунавско хоро, да се окаже, че само трима могат да танцуват сиртаки, но все пак да дръпнем едно
обичам swing night, разбира се, обичам точките, розовия кадилак и бързите танци
обичам drum and bass dance, ритането на пода в началото, после учудването колко много си напреднал и колко невъзможен ти се вижда всеки нов елемент
обичам това, че току-що HMSU обявиха, че drum and jazz-a тази година ще бъде всъщност участието на Dub FX заедно с Blu Mar Ten!
обичам радването и clapping like a retarded seal и подскачането, когато разбереш, че ти предстои прекрасно музикално събитие
обичам мислите си, които цяла зима ме водят към летните фестивали на открито
обичам оградата. хващането за оградата и попиване на чиста доза звуци.
обичам хората, които танцуват така, че можеш да видиш как музиката тече през тях
сега малко за отделните жанрове в drum and bass-a. обичам jungle, защото чичко acidtrip може да ни събуди и развесели дори в 6 сутринта в зимна нощ, а ние сме неговите верни поданици, винаги готови да се усмихнем до ушите
обичам liquid-a, защото е най-trippy, най-лек и най-многослоен
обичам интелигентния звук като BSE, защото с тях прослушах dnb (:
обичам old school jump up нещата, защото са най-раздвижващи и най-най-скачащи
обичам hardstep и technoid, защото всеки има нужда понякога да се скрие…и има седмици, в които са единствения начин да се събудиш – one of those filthcasted mornings that last all day
обичам новите музикални неща, които супер много ме изненадват и предизвикват – например саундтрака на Trent Reznor за The Social Network, колаборацията на Burial с Four Tet и Thom Yorke; Phaeleh и подобни леки неща
обичам Ninja Tune, защото е лейбъл, който трябва да седнеш и да го мислиш. Amon Tobin!
обичам прекрасните гласове на Maynard, Thom Yorke, Serj, Robert del Naja, Chino Moreno…
обичам Висоцки, Георги Минчев, Тангра…абе нещата от „онова” време с цялата им присъща мечтателност
обичам beatbox-a – човек, който използва всичките звуци, на които е способен, за да създаде нещо, на което точно ти да се изкефиш
обичам Balkan beat-a – най-близкото до чалга, на което можеш да се кефиш с цялото си сърце, щото не е чалга, нали. визирам Balkan Beat Box, Горан Брегович и т.н.
обичам Веселин Маринов, защото се занимава с това, което му доставя удоволствие от 30 години и явно има публика, която си го харесва.
обичам българските групи като P.I.F. и Остава, защото все някой трябва да прави алтернативна музика и в БГ, нали, а и откъде иначе да дойдат имената на блоговете ни. а и защото на концерт на P.I.F. за пръв път вдишах от сценичния дим и оттогава ми стана една от любимите миризми (a на следващата вечер гушнах Свилен)
обичам българската музика като цяло, все някой трябва да изказва и родната гледна точка, а Уикеда например са прекрасно добри
обичам MC-тата, които успяват да направят цялото шоу
обичам хората, които имат по 350 различни проекта, нямащи нищо общо един с друг. Cooh, Kliment and so on and so on. за Cooh дали да отделя специална точка?
обичам малките детайли по хората, които издават музикалните им предпочитания, без да се набиват прекалено много на очи и без задължително всички да знаят с какво са свързани. слънцето на Godsmack, логото на Cooh…
обичам хвърлянето на палки и перца след концерти
обичам супер енергичните танцуващи хора, които скачат вече шести час в 7 сутринта пред сцената (да се разграничат от амфетаминовите чудовища)
обичам разликата между простото каране на кънки на лед и карането с музика, както и песните, на които всички тръгват да се пребиват
обичам музикално грамотните хора, с които можеш наистина да обсъдиш музиката, пълнежа, слоевете, линиите…
обичам визуализирането на музиката – кое идва отгоре, кое отдолу, към какви картини те води…
обичам спокойствието, което може да ти донесе даден трак – повече от тишината
обичам музиката, която е за различно време от денонощието – много неща просто не са достатъчно силни на светло
обичам музиката, която е за различен сезон или ден от годината – преди имах традиция на рождения си ден да слушам любимата си песен (слушах я изключително рядко, за да не ми омръзне)
обичам това, че музиката винаги е там за теб и никога не крие нищо – може да ти донесе емоциите, които искаш, в момента, в който ги поискаш
обичам откъснатостта от света, която ти дават големите слушалки
обичам недоспалите понеделник сутрини след парти-уикенд, когато единственото, оставащо от него, е блъскането в слушалките ти…
обичам еуфорията преди парти или каквото и да е събитие, усещането, че ще бъде супер яко и дори и да не е чак пък толкова яко, в момента ми е яко
обичам тихата примирена изморена кроткост на прибирането след, ловкото мълчание в таксито или колата, недовършените разговори, цикленето в огъня…
обичам да знам лайнъпа по-добре от всички, да си го преписвам и редовно преглеждам, изваждайки го от миниатюрното джобче на късите си панталонки или направо да си го качвам на телефона, или в минали дни – да моля хора да снимам с телефона си техния. обичам да знам кога какво се случва, все пак.
обичам дните, в които просто не можеш да спреш да танцуваш
и обичам как танцуването може да ме извади от всякакво временно неразположение на духа
това донякъде уравновесява факта, че колкото и да се опитваш и буташ, накрая оставате само ти и музиката…отново. винаги можеш да се депресираш до безкрай, но здраве да е.
обичам да откривам сходни музикални вкусове с хора, с които се познавам от много кратко.
обичам и хората, които искат да им пращам нови селектирани днб тракове, какво да ги правя :D освен че трябва да помня и кой какво е чувал :D
обичам да слушам музика, докато пътувам. било то с много хора в кола, през деня, през нощта; с много близък човек във влак, в кола, където и да е; сама в градски транспорт или влак или автобус…anything. в метрото!
обичам хората, занимаващи се с музика, на които си личи, че наистина го правят от душа и сърце, а не като занаят.
обичам вокалите в електронната музика и цитатите от филми и от къде ли не.
обичам музиката, която ми напомня за различни периоди от живота ми.
обичам музиката, която ми напомня за периоди, които няма как да съм живяла? California Dreamin’ on such a winter’s day.
обичам Iggy Pop – The Passenger, защото я слушам много често преди пътуване (:
обичам furiously intelligent lyrics, и изобщо май не обърнах прекалено много внимание на текстовете…
обичам last.fm.
обичам стриктно поддържаните ивенти с ясен отговор ще ходя ли, няма ли да ходя…и така статистика за изминалите години.
обичам на края на всяка година да снимам всичките си флаери, билети и гривни от събитията, които съм посетила, и по това да правя равносметка.
обичам готините гривнички от фестивали и да ги държа дълго след това. макар че нещо вече ми премина мерака да нося хартиени или пластмасови, колкото и яко да е било събитието :D
обичам първите тонове на любим трак…
обичам музикалните събития. партита, концерти, фестивали.
обичам фактора музика + любими хора. просто е незаменимо.
обичам танците. танцуването. научено, ненаучено, с желание и хъс.
обичам drum and bass. because everything else is just music.
обичам метъл, защото е голяма част от израстването ми
в този ред на мисли обичам и рок, защото е вечен
обичам psychedelic, защото дори не е музика, а естествения ход на нещата
обичам неща като The Doors, Pink Floyd и Beatles, защото къде сега ще намериш такива?!
обичам електронната музика като цяло
обичам ambient, защото е – woosh! a portal. to other dimensions.
обичам трип хоп, защото е sexiest genre imaginable. обожавам Massive Attack! концертът, за който един колега не спира да повтаря, че след него е бил като на лсд, а комбинацията била само 2 бири + 1 чадел
обичам класическа музика, защото пак е част от музикалния ми бекграунд, но този път донесен от семейството.
обичам дори dubstep, въпреки че в последната година и чешмата да пуснеш, пак това ще потече. било то циничен, комерсиален или лек, към idm.
обичам джаза, защото е толкова 30+ и толкова червено вино, приглушена светлина, неяснота и импровизация
обичам българския хип-хоп и истинските думи в него
обичам прекрасните текстове, които описват точно това, което си мислиш, че изживяваш сам на този свят, а всъщност се оказва, че хич не си unique snowflake. или поне си ги разбираш като за теб (:
обичам дори противните catchy поп хитове, които ухото ми хваща в някой магазин, например, и после започвам да си ги пея, дори без да се усещам къде съм ги чула – същото важи и например само за заглавие, което съм прочела някъде. преди няколко дни прочетох „Луди жаби” във фейсбук фийда си и целия ден си я пеех, а дори не я бях пуснала.
обичам DJ-те заради пристрастеността им и това, че могат винаги да те засипят с нещо ново и са готови да чуят нещо по-различно. и защото знаят как да пипнат. и хипнотизират.
обичам като цяло музикантите – например пианистите с дългите си пръсти. моите от 10 години пиано като че ли не пораснаха много, но здраве да е, винаги ще имам някакъв хубав спомен.
обичам чувството да ходиш сам из града със слушалките си. по всяко време на денонощието, във всеки сезон и град.
обичам чакането преди концерти, еуфорията и случайните разговори с непознатите ти съседи, с които цяла вечер ще си разменяте лакти и крясъци в ухото.
обичам концертите, на които community spirit-a е по-силен от отвратителния звук в залата
обичам музиката на открито, под звездите/облаците/слънцето/дъжда/мъглата
обичам песните като „Азбука”, които се базират на два акорда и брутален текст и могат да бъдат чути само от незнаен певец в пиянска компания в последния стадий
обичам бандите на приятели, които ходя да гледам като най-големия фен
обичам фактора пристрастяване, който ме е карал да вися посред нощите, само за да слушам нещо, да не мога да си извадя слушалките от ушите или да слушам многократно на repeat една и съща песен
обичам първите музикални тонове след няколко часа без музика (например заради преинсталиране на windows), които влизат супер благо и ти припомнят защо си на този свят, дори да са на поп песничка
винаги музикалните плакати имат по-голямо значение от другите по тийнейджърските ни стени, спомням си прекрасното време, в което Jonathan Davis стоеше над вратата ми и му се кланях, или пък текстът на Linkin Park – Papercut, собственоръчно написан на същата врата, с молив, или текстовете на Placebo, които сигурно и до сега стоят…върху голите стени под тапетите :D
обичам това, че музиката е достатъчно силен фактор, за да стане причина за разделението на много хора в някакви групи. пънкари, метъли…примерно.
обичам това, че музиката е най-общоприеманата част от културата. всеки има достъп до музика, дори и без да иска. не всеки има достъп до театър и руска класика.
обичам метъла, метъл концертите, community spirit-a;
към горното – усещането да си целия в пот, 80% от която не е твоя; повличането в пого
обичам УСМИВКИТЕ, които поражда музиката, усмивките, които можеш да видиш навсякъде, щом се спогледате с някой непознат
обичам да съм под въздействието на THC и просто да седя на едно място със затворени очи, докато от общата симфония на звука не излезе първата линия, после втората, после третата…и така поне до 5-6, всяка не отиде на различна посока и просто да седя и да се наслаждавам на красотата
обичам когато приятели DJ ми пращат нови парчета и искат мнението ми
обичам всяка музика, която зазвучи по тихо време (например лекция) и винаги започвам да танцувам
обичам ходенето из природата и музиката (не на музикално събитие) – например едно изкачване в планината винаги приема друг вид, когато сложиш едни слушалчици с нещо надъхващо, say, System of a Down или dnb
обичам слушането на музика от плеъра ти, когато ходим из гората или просто заспиваме в палатката
обичам да спя на музика!
обичам момента, в който зазвучава нещо, което ми е супер познато, оглеждам се трескаво и питам хората около мен дали им е познато, отговорът обикновено е отрицателен и се оказва, че е Radiohead
обичам народните танци заради зареждането и пълното изтощение
обичам да танцувам хоро на сватба, и не само на сватба, както и да уча нови хора, да водя хоро на Нова година и така нататък
обичам от 15те, танцуващи дунавско хоро, да се окаже, че само трима могат да танцуват сиртаки, но все пак да дръпнем едно
обичам swing night, разбира се, обичам точките, розовия кадилак и бързите танци
обичам drum and bass dance, ритането на пода в началото, после учудването колко много си напреднал и колко невъзможен ти се вижда всеки нов елемент
обичам това, че току-що HMSU обявиха, че drum and jazz-a тази година ще бъде всъщност участието на Dub FX заедно с Blu Mar Ten!
обичам радването и clapping like a retarded seal и подскачането, когато разбереш, че ти предстои прекрасно музикално събитие
обичам мислите си, които цяла зима ме водят към летните фестивали на открито
обичам оградата. хващането за оградата и попиване на чиста доза звуци.
обичам хората, които танцуват така, че можеш да видиш как музиката тече през тях
сега малко за отделните жанрове в drum and bass-a. обичам jungle, защото чичко acidtrip може да ни събуди и развесели дори в 6 сутринта в зимна нощ, а ние сме неговите верни поданици, винаги готови да се усмихнем до ушите
обичам liquid-a, защото е най-trippy, най-лек и най-многослоен
обичам интелигентния звук като BSE, защото с тях прослушах dnb (:
обичам old school jump up нещата, защото са най-раздвижващи и най-най-скачащи
обичам hardstep и technoid, защото всеки има нужда понякога да се скрие…и има седмици, в които са единствения начин да се събудиш – one of those filthcasted mornings that last all day
обичам новите музикални неща, които супер много ме изненадват и предизвикват – например саундтрака на Trent Reznor за The Social Network, колаборацията на Burial с Four Tet и Thom Yorke; Phaeleh и подобни леки неща
обичам Ninja Tune, защото е лейбъл, който трябва да седнеш и да го мислиш. Amon Tobin!
обичам прекрасните гласове на Maynard, Thom Yorke, Serj, Robert del Naja, Chino Moreno…
обичам Висоцки, Георги Минчев, Тангра…абе нещата от „онова” време с цялата им присъща мечтателност
обичам beatbox-a – човек, който използва всичките звуци, на които е способен, за да създаде нещо, на което точно ти да се изкефиш
обичам Balkan beat-a – най-близкото до чалга, на което можеш да се кефиш с цялото си сърце, щото не е чалга, нали. визирам Balkan Beat Box, Горан Брегович и т.н.
обичам Веселин Маринов, защото се занимава с това, което му доставя удоволствие от 30 години и явно има публика, която си го харесва.
обичам българските групи като P.I.F. и Остава, защото все някой трябва да прави алтернативна музика и в БГ, нали, а и откъде иначе да дойдат имената на блоговете ни. а и защото на концерт на P.I.F. за пръв път вдишах от сценичния дим и оттогава ми стана една от любимите миризми (a на следващата вечер гушнах Свилен)
обичам българската музика като цяло, все някой трябва да изказва и родната гледна точка, а Уикеда например са прекрасно добри
обичам MC-тата, които успяват да направят цялото шоу
обичам хората, които имат по 350 различни проекта, нямащи нищо общо един с друг. Cooh, Kliment and so on and so on. за Cooh дали да отделя специална точка?
обичам малките детайли по хората, които издават музикалните им предпочитания, без да се набиват прекалено много на очи и без задължително всички да знаят с какво са свързани. слънцето на Godsmack, логото на Cooh…
обичам хвърлянето на палки и перца след концерти
обичам супер енергичните танцуващи хора, които скачат вече шести час в 7 сутринта пред сцената (да се разграничат от амфетаминовите чудовища)
обичам разликата между простото каране на кънки на лед и карането с музика, както и песните, на които всички тръгват да се пребиват
обичам музикално грамотните хора, с които можеш наистина да обсъдиш музиката, пълнежа, слоевете, линиите…
обичам визуализирането на музиката – кое идва отгоре, кое отдолу, към какви картини те води…
обичам спокойствието, което може да ти донесе даден трак – повече от тишината
обичам музиката, която е за различно време от денонощието – много неща просто не са достатъчно силни на светло
обичам музиката, която е за различен сезон или ден от годината – преди имах традиция на рождения си ден да слушам любимата си песен (слушах я изключително рядко, за да не ми омръзне)
обичам това, че музиката винаги е там за теб и никога не крие нищо – може да ти донесе емоциите, които искаш, в момента, в който ги поискаш
обичам откъснатостта от света, която ти дават големите слушалки
обичам недоспалите понеделник сутрини след парти-уикенд, когато единственото, оставащо от него, е блъскането в слушалките ти…
обичам еуфорията преди парти или каквото и да е събитие, усещането, че ще бъде супер яко и дори и да не е чак пък толкова яко, в момента ми е яко
обичам тихата примирена изморена кроткост на прибирането след, ловкото мълчание в таксито или колата, недовършените разговори, цикленето в огъня…
обичам да знам лайнъпа по-добре от всички, да си го преписвам и редовно преглеждам, изваждайки го от миниатюрното джобче на късите си панталонки или направо да си го качвам на телефона, или в минали дни – да моля хора да снимам с телефона си техния. обичам да знам кога какво се случва, все пак.
обичам дните, в които просто не можеш да спреш да танцуваш
и обичам как танцуването може да ме извади от всякакво временно неразположение на духа
това донякъде уравновесява факта, че колкото и да се опитваш и буташ, накрая оставате само ти и музиката…отново. винаги можеш да се депресираш до безкрай, но здраве да е.
обичам да откривам сходни музикални вкусове с хора, с които се познавам от много кратко.
обичам и хората, които искат да им пращам нови селектирани днб тракове, какво да ги правя :D освен че трябва да помня и кой какво е чувал :D
обичам да слушам музика, докато пътувам. било то с много хора в кола, през деня, през нощта; с много близък човек във влак, в кола, където и да е; сама в градски транспорт или влак или автобус…anything. в метрото!
обичам хората, занимаващи се с музика, на които си личи, че наистина го правят от душа и сърце, а не като занаят.
обичам вокалите в електронната музика и цитатите от филми и от къде ли не.
обичам музиката, която ми напомня за различни периоди от живота ми.
обичам музиката, която ми напомня за периоди, които няма как да съм живяла? California Dreamin’ on such a winter’s day.
обичам Iggy Pop – The Passenger, защото я слушам много често преди пътуване (:
обичам furiously intelligent lyrics, и изобщо май не обърнах прекалено много внимание на текстовете…
обичам last.fm.
обичам стриктно поддържаните ивенти с ясен отговор ще ходя ли, няма ли да ходя…и така статистика за изминалите години.
обичам на края на всяка година да снимам всичките си флаери, билети и гривни от събитията, които съм посетила, и по това да правя равносметка.
обичам готините гривнички от фестивали и да ги държа дълго след това. макар че нещо вече ми премина мерака да нося хартиени или пластмасови, колкото и яко да е било събитието :D
обичам първите тонове на любим трак…
Следвай
0
