VBOX7

кога от мен си тръгна
няма да забравя когато ми напомни че съм излишна, че съм спънка
бягаме от времето, а то лети след нас
чакаме промяната, а тя чака нас
черно е сърцето ти, ръцете, устните
откакто тръгнах си, откакто пуснах те!!!

Покрита с прах седи в ъгъла сама...
порцелановата кукла без сърце и душа...
тя студено те гледа с красивите си очи а
в тях виждаш само болка и разбити мечти...
уж кукла е а чувства как боли и плаче с истински сълзи......