Дори и вятърът си търси заветдо портата, обхваната от тремор.А котките промъркват равнодушно,невидимо обсебени от себе си.По-крива ми изглежда даже крушата.Врабчетата по клоните се бесят.
Не ми остана нищо. Всичко свършва,
дори когато слънцето изгрява,
и в светлината му се скриват къщите,
а пътят се стопява като захар.
Петлите само тихо се прозяват,
а звуците са глухи като демони.
Дори и вятърът си търс
