VBOX7

болката,да не можеш да заровиш пръсти в косата й...Но после ароматът изчезва и ти само се опитваш да си спомниш как миришеше любовта...След време,случайно на улицата те докосва познат полъх и сърцето ти се свива в болезнен гърч - обръщаш се,но не е тя.Не е тя...Вече не помниш точно как се усмихваше,а изглеждаше така,като че ли това не можеш да го забравиш...Не помниш колко точно ставаха сини очите й,когато бавно и дълго потъвахте.Мислеше,че не можеш да я забравиш.Но не е така...Бавно и болезнено я забравяш - как изглежда,как се усмихва,как ухае...Отдалечава се...И един ден ти вече няма да я помниш...Дори името й вече няма да те кара да се замисляш.Само сърцето ти все още,понякога ще се сгърчва в неразбираема моментна самота - като че ли някъде там в пространството и измеренията,минава твоята половин душа,но ти не можиш да достигнеш до нея...Загубена частичка от самия теб...