VBOX7

на скруполите писъка,защото съвестта бе всъщност страх от бога,бог няма,няма страх и съвест няма вече,човек издигна собствената си изгода в критерий за човечност.......много е тежко да бъдеш добър,един грам доброта тежи точно сто воденични камъка,ако си добър,глупавите ще те сметнат за глупав,слабите за слаб,а страхливците за страхлив,но умело прикрит с доброта.това не е никак приятно,но добротата е търпелива.изтърпиш ли обидите и подигравките ще ти повярват и ще те обяват за свой бог,те имат нужда от идоли.сега идва най-тежкото-задължението да не грешиш,защото глупавият е глупав,слабият -слаб,а страхливият-страхлив,на тях се прощава,но няма прошка за тебе,ти си добър,нямаш право на глупост,на слабост,на страх-ще те смажат стоте воденични камъка на твоя един грам доброта...в гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти дума неказана,на живота в долапа са ширнали плъхове,заменили с високите звания разума. с мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови и скверни това в тебе що пей и гори,да даде за стотинка честта си,готов е,защо не,заменил би той тор за пари. и смърди тази чест,денят стана задушен,вонят гнили души и коварство ,и кал,слушаш този глас,който не искаш да слушаш,идва този,когото не си позовал.набий с вятър устата си,мозъка с глупост,че виж,ония там в джоба си камък държи и се готви главата ти с него да счупи,щом не бъде покорна пред гнусни лъжи.а има път,има истини,има надежди,те те мамят и чакат, и викат тръгни,но със стиснати зъби и свъсени вежди ти си още тук в душните облачни дни.колко трудно е в нашия век да бъдеш честен човек...ако някой ви каже-в живота си аз не тъжа,не му вървайте хора,той лъже,това е лъжа.всеки,всеки за нещо в живота скърби,а от всички най-много и винаги аз,може би...сънят ресници не притваря,разбит в тревоги и копнеж,а виж,на масата догаря,топи се лоената свещ.знам,няма чудеса,но чакам,унил и сам,и натъжен,по белите пътеки в мрака да дойдеш тая нощ при мен..