VBOX7

и предизвиквайте всеки! Воинът избира своя собствен път - по своята воля и по своето сърце! Ние сме Воини! Всеки един от нас! Имаме Кръв на Воини, Умовете на Воини, Духа на Воини! Нека имаме чест, нека ние бъдем честта, за нашите Прадеди и за нас самите!

,,... приключил със сандвича избързах да завържа разговор с група студенти:
- С какво се занимавате? – попитах без да се представям аз.
Те първо се спогледаха и след това една черноока хубавелка отговори високомерно:
- Следваме икономика, магистратура…
- Браво – казах – искрено възхитен – България има нужда именно от добри икономисти.
- А бе, ти остави България, първо ние да се уредим, пък после ще видим и България! – отвърна иронично хубавелката.
- Вие от къде сте? – продължих разговора аз.
За българките във Франция, такъв въпрос е изключително обиден. Той означава, че събеседника е разбрал, че госпожицата не е от София. Не знам защо всички искат да минат за софиянки.
- От Русе…отговори кисело студентката.
С начина по който се изрази, тя искаше да ми покаже, че моите шансове са сведени до нула. Като бивш спортист обаче, аз нямах никакво намерение да се откажа посред мача.
- И на колко сте години?
- На 28! – отговори натъртено тя.
- Знаете ли – продължих дипломатично аз – миналата седмица бях в Русе. Там до Дунава има един паметник, викат му Пантеона.
- Да знам го, но не съм го посещавала – отговори вече по-кротко мойта събеседничка.
- Вътре е гробът на Стефан Караджа. Някой може ли да ми каже на колко години е бил като е загинал? – обърнах се към цялата група аз. Отговорите заваляха 35, 40, 45 и повече години.
- На 28! – прекъснах наддаването аз. Представете си само, ако Караджата беше предпочел навремето първо той да се уреди, пък след това България…"


Но какво да направя аз, пред когото се изпречва такава изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възпира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, кои да оставя. Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш.




LoveMyProfile.com