Ти си в ъгъла, обръщаш гръб, отново бягаш.
Колкото повече ти давам, толкова по-малко си вземаш, кажи ми кога ще свърши това?!
Виждам, че си изпитал болка,
Знам, че си бил нараняван преди,
Но се кълна, че няма да бъдеш нараня
Между редовете
Помогни ми да изпълня мисията си,
Помогни ми да уважавам себе си,
Покажи ми нещо реално, което разбирам,
Желая да мога да чувствам...
Чети между редовете
И може би ще откриеш
От какво
Ако можех да летя
Няма страх, няма болка,
Няма кого да обвинявам,
Ще се опитам сам
Да направлявам съдбата си.
Уча се да освобождавам мислите си,
Трябва да открия себе си сега,
Още веднъж,
Още веднъж..
Анастейша:
Тя стои в своя ъгъл,
Пее си, за да заспи.
Загърната е с всички обещания,
Които никой не смята да спази.
Тя вече не плаче,
Не са останали сълзи, които да бликнат от очите,
Само дневници с празни страници
Било е любов
Положи въздишка на възглавницата ми,
Забрави за зимата...
Събуждам се самотна,
в тишина ли е потънала спалнята и всичко наоколо?!
Докосни ме сега, затварям очи
И потъвам в мечти...
НЕПЪЛЕН
Празни пространства ме изпълват с пустота.
Обкръжават ме безразлични лица.
Няма къде, при кого, да отида.
Не мога да намеря покой,
Ако ти не си до мен.
Никой не знае къде отивам...
Опитах се
Събудих се днес в Лондон
с кацането на самолета.
И всичко, за което мислех, беше понеделник.
Може би ще съм се върнал...
Ако това ме задържа далече по-дълго,
Не зная какво бих правил,
Трябва да разбереш, че преминавам
Луна тъй ярка, нощ тъй нежна,
Запази сърцето си тук с моето,
Животът е сън, който сънуваме.
Тичай с луната, улови вятъра,
Язди нощта до края.
Завладей деня, посрещни светлината.
Искам да прекарам живота с
Преводът е на Josefinne от Откровения, съвсем мъничко съм добавила от мен.
Наслади се на тишината
Насилствени думи,
кънтят в тишината,
носейки разрушение в
малкия ми свят.
Болезнени за мен,
ме прон
Аз лежа, гледайки ръцете си.
В тези линии търся,
Нямам отговор.
Плача и не знам,
Гледам небето.
Търся отговор.
Свободна съм, свободна съм да бъда.
Не съм поредната лъжкиня,
Просто искам да бъда себе си... се
Вечно мой
Тъй изморена съм да бъда тук,
Подтисната от всички мои детски страхове...
И ако трябва да си отидеш,
Желая просто да си идеш,
Защото присъствието ти все още се усеща тук
И няма да ми даде покой.
Съкрушен
Исках да знаеш,
Че обичам твоя смях,
Искам да повдигна духа ти и да отнема болката ти,
Пазя твоята снимка,
Знам, че ми служи добре,
Искам да повдигна духа ти и да отнема болката ти.
З
Съживи ме
Как можеш да виждаш в очите ми като през отворени врати?
Водя те надолу към сърцето си, където съм скована от студ.
Без душа моят призрак спи някъде замръзнал,
Докато го намериш и го върнеш обратно вкъщи!
Немо(Никой)
Това съм аз завинаги.
Един от изгубените,
Онзи без име
Без честно сърце за компас.
Това съм аз завинаги.
Онзи без име.
Тези очертания на последното усилие
Да намеря липсващата нишка
Има пламък в сърцето ми, пламък в сърцето ми
И няма дъжд, който може да го потуши.
И има пламък, който гори в сърцето ми
И няма дъжд, който може да го потуши.
Тъй че просто ме прегърни, прегърни ме, прегърни ми.
Зимата настъпи за мен, не мога да продължа.
Веригите, които ме привързват към живота са здрави, но скоро ще изчезнат.
Ще разперя криле още веднъж.
Сън ли е?
Всички онези, които съм обичала, зоват името ми.
Слънцето зат
Отново у дома съм, спечелих войната и сега съм зад вратата ти. Тъй усилено се опитвах да се придържам към закона и да разбера значението на всичко това. Помниш ли ме? Преди войната. Аз съм мъжът, живял в съседство. Много отдавна...
Както вижд
Сега всички знаете
Бардовете и техните песни.
Когато часовете изтекат,
Ще затворя очи.
В свят далечен
Може да се срещнем отново,
Но сега чуй песента ми
За залеза на нощта.
Нека изпеем песента на бардовете.
Видях лицето ти в утринното слънце,
О, помислих, че беше там.
Чух гласа ти в полъха на вятъра,
Тихичко нашепваше моето име.
Толкова много неща, които исках да кажа,
Останаха неизказани завинаги.
Още помня сълзите
Бих останал буден, просто за да чувам диханието ти,
Да те гледам как се усмихваш в съня си,
Докато си далече и сънуваш.
Бих прекарал живота си в този сладостен плен,
Бих се изгубил в този миг завинаги,
Защото всеки момент пре
