VBOX7

Да бе,да!
Анимето е игрален филм под формата на сериал, включващ драма, фантастика, комедия, романтика. Единствената разлика между игралните сериали и анимето е, че анимето е нарисувано... Ако подкрепяш тази теза, може да копнеш това в профилчето си.




ВИЦОВЕ ЗА НАРУТО :D
Пейн решил, че Саске пречи на Итачи да си върши пълноценно работата
като член на Акатски и решил да го навести. Отишъл и почукал на
вратата.
-Орочимару, ти ли си?
- Не, аз съм най-опасният ти враг!
- Итачи?
-Не, аз съм онзи, който ще завладее целия свят!
-Ммм Дарт Вейдър?
-Не бе! Аз съм онзи, чието име не бива да бъде споменавано!!!
-Лорд Волдемор?!?
-НЕ!!! Аз съм най-страшния ти кошмар!
Саске, ужасен, се отдръпва от вратата : КАРИН?!?




След тежка вечер Итачи се прибира у дома. Среща го баща му - и какво да види - сина му пиян, дрехите му целите окъсани, две не вижда и носи кървава катана.
- Кво си правил бе, хаймана недна?
- Хиххи, голям майтап, тате - утре Шисуй като се събуди - и гледа - главата му на нощното шкафче




През нощта някой чука на вратата на стаята на Дейдара. Оказва се Сасори. Дейдара го пита:
-Какво искаш бе!?! Оглупя ли, имаш ли идея колко е часът?
-Не, исках само да те питам дали имаш глина.
-Не, нямам. Изчезни и отивай да спиш!
След половин час на вратата пак се чука. Дейдара излиза бесен.
-Имаш ли глина?-попитал пак Сасори.
-НЕ!!!!!!!!
-На, ето, аз ти донесох



Итачи се събужда рано. Мисли си:
–Трябва да си подредя стаята, преди мама да се прибере.... Чакай малко, аз я убих вчера.- и пак заспива.



Ако искате да разберете дали сте пристрастен/a по анимето, то вижте дали притежавата следните признаци описани по-долу...
Вие сте пристрастен:
. Ако боядисате косата си руса и се опитвате да се катерите по дърветата.
. Живеете на стриктна диета, и се храните само с Рамен.
. Наричате вашият годишен изпит - Чуунински изпит.
. Размените шапката срещу лента за глава.
. Чакате цяла нощ докато излезе новата глава.
. Започнете да добавяте надставка -чан и -кун на края на имената на приятелите ви.
. Ако скочите от скала и се опитате да призовете кралят на жабите.
. Ако пазите парите си в несисер жаба.
. Ако сте запомнили 64 точки, откъдето се изпуска Чакрата.
. Ако бръкнете в контакта и кажете "Чидори".
. Ако започнете да наричате учителката си Сенсей.
. Ако искате да убиете най-добрият си приятел, за да имате по-добър Шаринган.
. Ако по цял ден четете мангата.
. Ако се събудите по средата на ноща и извикате на висок глас "Итачи защооо?!?!".
. Решите, че ако не можете да ритнете едно дърво 1500 пъти, то тогава трябва да клекнете 3000 пъти.
. Решите, да наричате съдбата си "нинджа път".
. Отказвате да станете гадже с някое момче, защото вашата мечта е Саске.
. Ако започнете да учите японски.
. Ако си купите червени контактни лещи и се опитате да използвате ШАРИНГАН.
. Ако цялата ви стая е в плакати и ги целувате вечер.
. Ако повтаряте нещата, които знаете на японски постоянно, но това са не повече от думите, които знаете от аниметата и мангата.
. Ако сте гледали/чели повече от 12 часа, без да спрете.
.Ако сте научили всички знаци на атаките.
. Ако поне 10 пъти сте сънували анимета.
. Ако искате да живеете в Коноха.
. ако сте прочели цялата манга, изгледали сте всички епизоди и истерясвате, когато чакате новите.
.Ако телефонът и компютърът ви са пълни с аниме картинки, песни и епизоди.
. Ако знаете повече песни на японски, отколкото на български и английски.
.Ако се успокоявате, като мислите за Минато.
.Ако бихте си кръстили децата Итачи и Саске.
.Ако мечтата ви е да станете хокаге.
.Ако искате аниметата да са равни, макар убийствата там.
.Ако искате да се присъедините към Акатсуки.
.Ако имитирате Саске.
.Ако не можете без аниме повече от 5 часа.






Стихотворения за Наруто


Някъде, някога, навътре в тъмната гора
Се намирали пет скрити села.
Там тренирали необикновени хора
и сега за тях ще поговора.
Пазители на реда,
или нещо от рода,
винаги на линия- изпълнителни,
с техники изумителни.
История ще ви разкажа,
едно хлапе ще ви покажа,
демон свиреп го пази,
чуди се защо всеки го мрази.
От своята съдба бяга,
никога по гръб никога не ляга,
просто иска да се докаже,
своята сила да покаже.
Продължавай да се бориш,
продължавай да кипиш.
Мъката си ще пребориш,
в битка трудна ти ще победиш.
Така всичко се развива,
скъп приятел си отива,
Наруто се закле,
Че ще го върне дори на колене!

Споменът за този свят.
Ме връща три години назад.
Наруто, човече.
Времето почти изтече.
Изправи се на крака
и протегни ръка.
Този път ще победиш.
Своя приятел ще спасиш!
Погледни към тъмното небе
и си кажи ”нищо няма да ме спре".
Нека дойде този ден,
в който всичко по пътя си ще пометем!
Пътят ще е труден.
Стой буден!
Не си затваряй очите дори за миг,
над теб седи неговия лик.
Нека се слеят тези две чувства,
под хилядолетните изкуства,
пусни силата скрита в теб,
и излез напред!
Не им давай да те хванат.
Накарай ги да престанат!
Хайде, покажи ни !!!
Че от Коноха са непобедими!
Хайде да разчупи леда!
Най-накрая стигни до върха!

Naruto е моята звезда,
Naruto е моята луна,
Naruto е моето небе,
Naruto е моята съдба.
Той е по-красив от водопад.
Той е по-сладък от шоколад.
Той е по-нежен от коприна.
Той е по-изящтен от картина.
Naruto е сянка в горещото лято.
Naruto e по-скъпоценен от злато.
Naruto е символът на града.
Naruto e най-якия аниме герой на СВЕТА.
Живота ми без Naruto е изгубен! Живота ми без Naruto е провал!
Naruto е това което имам!
Naruto e моят идеал!


---------------------------
Една закачка с Акатски
---------------------------
Акатски са велика организация
без никаква ориентация.
И сега започваме!
Рима за тях да проточваме.
Техния лидер е в тайна
но май живее в окраина,
имат си и доброто момче Тоби,
но си няма хоби,
тая риба е Кисаме,
и мрази клана Абураме,
Конан седи на матрак "Dormeo"
и е гадже с Ромео,
оня от Учиха е Итачи,
дето като гаргата грачи,
Сасори е кукла
и е гадже с фукла,
на Дейдара накратко му викат Бей,
но не се лъжете той е страшен Гей,
безсмъртния е Хидан,
и е черен кат катран,
Какузу пие кафе
и си отглежда овце,
Зетсу играе покер,
ама си има един жокерер,
Пейн умее "шинра тенсей",
и уби моят сенсей!
Да си кажем направо Акатски ги интересуват само мацки


¦¦ ¦¦г=TTT=¬
¦¦ ¦L¦¦¦¦¦¦¦
L- L=¦=¦=¦=-
г==¬
¦г¬¦
¦L-¦==TT==T=¬
¦г¬¦г¬¦¦¦¦¦¦¦
L-L¦-L¦¦¦¦¦=-
АНИМЕ ФЕНЧЕ СЕ РОДИХ,
АНИМЕ ФЕНЧЕ ЩЕ УМРА
И ОТ ГРОБА ЩЕ КРЕЩЯ
АНИМЕТАТА СА ВЪРХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!





Това е за Дейдара, мисля, писало го е едно момиче, което много го харесва:

Погледни във моите очи...
Погледни навън... и ще видиш, че вали...
Илзлез, погледай чезнещите капки...
Гълтай ги... не са ли сладки...
Не... Солени са... Горчиви...
Падат, бързат, все едно са живи...
Избери една единствена... Една...
И обикни я на мига!
Обичай я, обичай я,
мили думи наричай й...
Слей със нея своето сърце...
Мисли, че винаги ще е добре...
Нека тази капка е специялна,
и сред всички уникална...
Че никога няма сам да те остави...
И твоите целувки няма да забрави...
Но тази капка пада...
Викаш й... Не спира..
Иска да догони другите...
И тъй тя на земята пада и умира...
Май, че егуистка бе...
Надпревари другите...
Викаш й, падаш даже и на колене,
Но тя оставя те, само за да може
своите сили да пoкаже...
Няма я... липсва ти ...
Но осъзнаваш... Че тази малка капка,
дребна и нищожна, нереална и егуистична,
винаги била е милата съвсем самичка...
Плачеш... плачеш още...
И пак, и пак, и пак...
Но, осъзнаваш, че тя оставила е своя знак-
петното мокро на асвалта...
петното във сърцето твое малко...
И макар да знаеш, че налудничево е да обичаш капка,
и макар да знаеш, че в нейния свят да умре си е нормално...
ти плачеш под дъжда...
и вятъра...
и нейните събратя...
всички те напомнят ти за нея,
и ти страдаш.....
Идва ти да викаш най-маниакално...
Дъждът спира, с него и сълзите...
И ти си спомняш за тая капчица една...
съвсем еднаква, но за тебе най-добра...
Усмихваш се, и ставаш от кълта...
пак плачеш, пак падаш, но пак ставаш...
През сълзи усмихваш се и продължаваш...
И пазиш това,
което капката остави-
нейната нежна топлина...
И ... и нейната любов ...
в тебе си живее тя ...
И ти целуваш я, прегръщаш я, пак сте се намерили...
Но гръм те буди...
и разбираш, че всичко е било сън...
Навън вали... Ти пак излизаш и виждаш свойта капка...
През сълзи се провикваш... за тебе тя е вече сладка...
Не горчи и от нея не боли,
защото с нея себе си откри ...
и дори и тя да загине,
ти знаеш, че всичко ще премине,
ще дойдат нови капки...
И ти, в твоето сърце...
Ще ги обичаш,
дори и сън ,
дори и нереални да знаеш, че са те!



Звездите ще плачат без тебе, помни.
И целият свят, знай, че ще страда.
Ветровете ще веят, във мен ще боли.
Земята от болка ще търси пощада.
За тебе ще страдат всички слънца.
За тебе ще пеят тъжни луни.
Ще плачат полета, цветя и зрънца.
И светът в своята болка ще спи.
За теб ще текат всички реки.
И всички планети за тебе ще светят.
Щастието морето в тебе откри,
ще плаче със мен горчиво небето.
За теб ще се пее най-тъжната песен.
Като моята обич - безкрайина, красива.
За тебе ще бъдат лятото, топлата есен.
Ще плаче светът, защото ти днес си отиде...
Угасна пламъка в очите ти,
пламъкът, който те държеше жив.
Останаха несбъднати мечтите ти,
а ти беше млад и толкова красив.
Смъртта вратата си отвори,
а ти прекрачи жестокия и праг.
И след теб се тя затвори,
оставяйки те сам във тишина и мрак.
А може би сега блестиш в небето,
със ярката сила на една звезда.
Не знам... но винаги в сърцето
ще пазя спомена, че ти живя!



А ето това е за Наруто от името на Ирука

Животът е объркан и понякога безмилостено жесток.
Така живееш, мразиш и обичаш,
така научил си се клетви да изричаш.
Да бъдеш себе си и някой друг.
Да можеш да живееш - някъде и тук.
Да си мислиш, че животът е чудесен
и да разбереш, че всъщност не е лесен.
Да кажеш: "Аз съм друг, не съм какъвто бях".
Да можеш дни самотни да прекарваш.
Да знаеш на кого и как да вярваш.
Да вярваш и в това, което знаеш, че не съществува.
Да можеш да посрещаш топло и да се сбогуваш.
Да търсиш сам във себе си опората,
да мислиш и да можеш да познаваш хората.
Да бъдеш мил, добър и щедър.
Да плачеш, но да можеш да си ведър.
Животи никога да не разбиваш,
да можеш да забравяш и откриваш.
Да бъдеш състрадателен, да не нараняваш.
Да можеш да обичаш, вярваш и прощаваш.
Да правиш разлика между година, месец, век.
Да бъдеш себе си - тогава си човек!!!



Това е за Ино и Сакура и за истинските им взаимоотношения,такива каквито ги виждам аз,а не такива каквито са на пръв поглеd.Говори се от името на Сакура:

Пак съм ранена,а ти пак бършеш моите сълзи,
пак ти,приятелко любима ,не ме оставяш,както правили са много други преди.
Защо седиш на колене до мен и се опитваш да ме успокоиш,
защо не седнеш,и с истината в очите не ме кориш.
Колко години вече разбирам,че като тебе друга нямам,
друга би отминала,ако се спъна и падна,
но ти на колене пак си до мен,протегнала ръка за да с тебе да се изправя.
Знаеш,че и този път не съм права,че пак сгреших,
но ти се усмихваш сякаш грешката направена е от малко дете,
бледа и невинна,която ще отмине след секунда.
Но как да си простя,приятелко, кажи,като знам твоята болка двойно повече тежи,
страдаш веднъж ти,а после и с мене текат ти сълзи.
Нима приятелството може така да ни крепи.
След всяка рана да не оставаме сами,защото имаме аз и ти.
След всяка загуба,след всяка раздяла да разбираме колко скъпи сме си.
Нима някой ден ще мога да ти се отплатя,
че си била до мен винаги когато съм имала нужда,
и когато съм те молела да съм сама си оставала колкото и да ти е коствало това.
Как да ти благодаря приятелко,че днес пак съм силна,и няма стара рана която да личи,
как да ти благодаря,че днес съм достойна жена,и за това си виновна ти.
Ръката си в огъня ще сложа и живота си дори ще дам,
и това за мене няма да е жертва,а начин да ти кажа “благодаря”.
Знай, приятелко, до теб ще съм винаги,ще ти помагам и в най-тежките ти дни,
ще се боря с всеки,които иска да те нарани или реши,че двете ни може да раздели.



Аз мислех, че мога небето да стигна
и питах те как се нарича всяка звезда
а ти си измисляше с детска невинност
сякаш бе толкова важно това...



А това е за Шиакмару:

He sits and watches,
The clouds go by,
He may be lazy,
But victory can fly.

His laziness,
All calls for bad,
But he is smart,
And doesn't get mad.
He loves Shogi,
But his teacher died,
He defeated Hidan,
With Asuma's pride.
He wants to cry,
Over Asuma's grave,
Because it was him,
That he couldn't save.
Shikamaru grows,
Wanting to protect,
The woman whose child,
Has Asuma's respect.
He is smarter,
Than all the rest,
And everyone knows,
That he'll do his best.




and I shall have what within you lies
my
most cherished ******
your
scarlet sharingan eyes.



Това е от историята на Джирая и Цунаде :

Бяхме сами и слънцето залязваше.
Какво щеше да правиш,вече ми проблясваше.
Ти тръгна си с усмивка, беше смел.
Не знаех аз, че тръгнал си към последния дуел.
Мислех си, че просто искаш да се фукаш,
живота си напразно да профукаш,
но ти си искал само мене да спасиш,
дори с цената жив да изгориш.
Обеща, че се върнеш скоро, видя,
че се уплаших и разсмя ме пак, за сетен път.
Но сега отново ме е страх, а тб те няма
и сълзите не спират да текат.
Ясно спомням си онези дни
в които малки бяхме аз и ти.
Ти беше малък, весел, див,
пред тебе беше целият живот красив.
Играехме си заедно и често се карахме,
бяхме деца и дори не проумявахме,
че един за друг не бяхме само най-добри приятели... мечтатели...
Не, ний бяхме повече и от това.
Дори когато аз останах сам-сама
и мислех си, че никой не е вече с мене на света,
ти беше там, помогна ми да се изправя на крака
и ме изкара от калта.
И малкото ми братче, и моята единствена любов
паднаха, потънаха в бездънен ров.
Но ти ме пак спаси
и живота ми пренареди.
Укуражи ме с думи мили,
топли и красиви.
Подари ми ми щастие, живота си, приятелство,
което за твоите чувства беше ясно доказателство.
подари ми и едно нейно цвете...
и преди да се усетим с тебе хванахме се за ръцете.
Така пораствахме,
годините минаваха,
войната свърши,
а ръцете ни- да бъдат заедно,те продължаваха.
За дълго бяхме разделени, всеки гонеше самичък своите мечти,
за мен ти бе приятел, но за теб бях повече, нали?
След години пак се срещнахме,срещата ни неочаквана за мене бе съдба.
Но за теб била е знак за любовта.
Виждахме се вече често,
но за тебе пак не беше лесно,
чувствата си да признаеш.
И жестоко аз се кая,
защото зарад мойто неразбиране
сега си ти във Рая.
Ръцете ни държаха се през всичките лета,
аз не осъзнавах, че ти вечно си ме пазил,
живота собствен почти намразил,
сега ще бдиш над мен със ангелски крила.
Като малка бях щастлива,
тичах с теб по росната трева,
и наивна, аз ти вярвах,
че винаги ще е така.
Но увяхна цветето от тебе
и пак сама съм на света.
Не знам дори къде си...
Изпуснах твоята ръка.


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...







ако и вие сте фенове на аниметата и мангата можем да станем приятели :3