unkn0wn_
Позната ли ти е тази болка, сякаш сърцето ти е счупено на две, сякаш наистина плаче от самота? Аз я познавам добре, мога да ти разкажа за нея. Всяка негова дума пронизва душата ми и я смразява сякаш замръзвам, а в сърцето ми гори огън, паника, страх,
мъка този хаус подклажда пожара в него. Безразличието в очите му ме убива, убива любовта ми....не мога да живея с този празен поглед, измъчва сънят ми, виждам го навсякъде, сякаш ме преследва. Нали не ме иска, нали не съм достатъчно красива !?!?!? Защо ме пази за себе си, защо ме крие от света, защо не ме пусне да си отида??!?!? Понякога така боли, дори дъхът ми спира за миг за да чуя ясно как се пропуква сърцето ми, за да чуя писъка, с който си отива завинаги любовта ми въпреки, че ми остава само празнината, болката пак ме изгаря, не мога да спра да мисля за него, за думите, за обидите, за лъжите. Разказах ли ти за сълзите? Сякаш само те ме спасяват, сълзи от ярост, самота, любов, мъка или щастие. Вече не мога да се позная, свикнах да изневерявам на себе си, вече съм друга, такава каквато той ме искаше някога накара ме да мразя себе си, усмивката си, тялото си, косата и очите си, всичко ! Никога не бях съвършена, никога не бях достатъчно добра за него ! Толкова безчувствен и арогантен, никога не се е интересувал от чувствата ми, сълзите ми връщаха усмивката му, беше щастлив само когато ме наранява странното е че аз исках да бъде щастлив повече от всичко и жертвах себе си , отново и отново и отново, и сега от мен не е останало нищо! Единствено сърцето ми бие, чувам ритъма му, всеки звук, всеки стон непрекъснато шепне името му, то умира без него, а с него умирам аз изчезвам малко по малко.... ;)
Следвай
0
Потребителят все още няма качено съдържание.